Рицарят А. О., който винаги се връща в България с нов бизнес проект…

Получих мейл, един от многото. В пощата ми всеки ден от години има между 2500 и 3000 имейла и въпреки това най-много веднъж или два пъти на година да изпусна важно съобщение. Имам си система, затова и трудно ще изпусна важно съобщение, особен от приятел и прекрасен бизнес партньор. Още повече и още по-особено на език, който със сигурност само аз разбирам.

А ето и съобщението от началото на април тази година:„Идвам утре. Нов бизнес. А.О.“ Получавам тези съобщения точно от 25 години насам с леко различни текстове, но винаги кратки и винаги подписани с инициали. И… неизменно носещи супер позитивен заряд и проекти интересни и полезни за България.

Всичко започна наистина преди повече от 25 години, в един юнски ден на 1996 година, когато

разминавайки се в - тогава – претъпкания лоби бар на софийския хотел „Шератон“

той ме спря, протегна ръка и каза: „Аз съм Алън Огдън, вицепрезидент на швейцарската банка UBSи дойдох специално да видя вашата конференция, за да разбера дали страната ви е интересна за моята банка…  “.

Бях в самото начало на бизнеса си, в офиса ми работеха двама-трима души, въпреки това бях обсебен от идеята, както между другото и досега, да представям съвсем непознатата тогава България пред потенциалните инвеститори и кат начало организирах първата въобще в страната инвестиционна конференция „Правете бизнес в България“.

Нямаше естествено интернет по това време, нямаше социални медии и затова изпращахме факсове до българските посолство в чужбина с молба да ни съдействат и да разпространяват мълвата за това,

както го наричахме „безценно събитие“.

Нашата посланика в Швейцария тогава Елена Кирчева беше попаднала на UBS, те проявиха огромен интерес към възможността да си отворят офис в София и така Алън стана един от първите международни банкери, дошли в неизвестната тогава южноевропейска посткомунистическа страна. Имаше – естествено страхотни презентации, огромен интереси… гала вечеря с участието на тогавашното българско правителство.  Естествено времето беше заето с прекрасни ястия, страхотни още тогава вина и речи, официални речи, дълги речи…

Министри, инвеститори, организатори, кой ли не.

И когато

всички си мислихме, че сме към края,

Алън Огдън, който през всичките тези няколко дни не обели нито една дума, без дори от куртоазия да поиска разрешение, отиде до „шератонската“ катедра, сам си включи микрофона, почука го с пръста, за да се увери, че работи и каза:

-          Може малко да изляза от темата, но няма как да пропусна да ви кажа, че това, което видях в София през последните дни, и като организация, и като качество на презентациите, и като участници може спокойно да бъде видяно на всеки един световен форум в Токио, Франкфурт или Ню Йорк. Свалям шапка на организаторите и им обещавам, че пак ще идвам всяка година тук, дори и вече да няма конференции… 

Стоях изцъклен и

наистина не вярвах на това, което чувах.

Без дори да знам, че Алън само година-две преди тази му изненадваща реч е бил един от водещите експерти в лондонския офис на Hill+KnowltonStrategies, невероятно професионалната световна PR корпорация, с която и до днес ме свързва прекрасно професионално партньорство, именно и заради мейла, който получих месеци след нашата запомняща се шератонска гала-вечеря. Той гласеше: „Макс, H+K се интересуват да работят с теб в БГ. Обади им се. А.О.“.  

През всичките тези години Алън неизменно посещаваше България, спеше в един и същ малък и съвсем непретенциозен хотел на една пряка уличка на столичната „Христо Ботев“ и неизменно

имаше няколко интересни проекта, които едва ли биха хрумнали на някой друг.

В същото време обиколи всички български манастири, направи хиляди снимки, опозна невероятни хора и когато и да дойдеше винаги първият му ден започваше със семейна вечеря у дома. Толкова семейна, че наистина че чувстваше и продължава да се чувства като в лондонския си апартамент.

Понякога дори имам чувството, че Алън обикаля неуморно Европа като самотен рицар и

сам си измисля проекти,

които да бъдат едновременно изгодни както за клиентите му така и за България. Имаме си любим ресторант в центъра на Лондон, точно до Хайд парк, в ултра луксозния хотел „Мандарин Ориентъл“и като си върна „лентата“ назад разбирам колко много интересни проекти са се родили точно там по време на нашите обеди.

Та--- нека ви кажа. Ако имахме още поне стотина като Алън вероятно България щеше наистина да е друга държава. Но и колкото да имаме занапред, А.О. винаги ще е първият и всеки ден очаквам да получа от него следващият мейл, за да го посрещна отново на летището… Сигурен съм, скоро ще стане.