Максим Бехар: България няма да даде заден ход за Еврозоната

Хост (Лора Инджова): Уважаеми зрители, „Твоят ден“ продължава с политическите ни наблюдатели Максим Бехар и доц. Александър Христов. Вече има доста сериозни политически заявки за вот на недоверие от страна на опозицията. По-рано разговаряхме, че това е абсолютен инструмент на опозицията в един парламент, за да притиска властта. В случая, темата е свързана с Еврозоната. Как обаче изглеждат политическите ходове и на опозицията, и на мнозинството, в българския парламент? По отношение на тяхното поведение очакваме да научим от PRекспертите Максим Бехар и доц. Александър Христов.

Максим Бехар: Добър ден!

Хост: През PRгледна точка на ситуацията, какво можем да разкодираме като поведение?

Максим: Нормално е политиците да търсят общи допирателни с журналистите, тъй като за съжаление много малка част от тях са в социалните медии и почти никой не отправя посланията си през социалните медии, които на практика са им в ръцете или в ръцете на техните консултанти. Затова те търсят общи теми с журналистите от традиционните медии, каквато е телевизията, вестниците или радиото. Не сме колеги обаче, тъй като по различен начин правим нашия бизнес, по различен начин говорим и мислим. Струва ми се, че както журналистите, представителите на медиите, така и ние в комуникационния бизнес, мислим малко по-дългосрочно. Видели сме много политически партии и формации, различни политици и въпреки това продължаваме да работим в нашия бизнес. Огромната разлика е, че ние сме в бизнеса, докато политиците са на държавна работа и това променя тотално начина на мислене. Но ако те искат да имат по-близки отношения с медиите, това е прекрасно.

Хост: Отиграха ли добре и правилно мнозинството, начело ГЕРБ-СДС, с целия сюжет около Еврозоната и Конвергентния доклад?

Максим: Не вярвам България да даде заден ход по въпросите за Еврозоната. Струва ми се, че първо има голяма мискомуникация, т.е. хората от правителството – това е правителство на една седмица или десетина дни – едва ли са се организирали кой как ще комуникира и по какви въпроси. Второ, там в самото правителство, което аз образно наричам „Правителство на националното спасение“, каквито имаше 90-те години в Полша, в известен период и в Чехия, и в Унгария, и в България, като върнем лентата назад. В това правителство има страшно много разнопосочни интереси. Присъствието на БСП в правителството, което аз оценявам много високо – дори не съм очаквал толкова смела стъпка от хора, които се предполага да бъдат по-консервативни и по-предпазливи, особено с новото ръководство. Затова си мисля, че вътре в самото правителство, в момента, няма много голяма яснота кой накъде – наляво или надясно, искаме ли Еврозона или не искаме ли. Това обаче, ще се регулира много бързо, защото ние до така степен сме вече в т. нар. “чакалня“ и толкова дълго чакаме там – сигурно 6-7 години – че не е възможно да дадем заден ход. Все искам да бъда оптимист, че от началото на 2026 година,  България ще стане част от Еврозоната и това ще бъде огромен пробив за целия регион

Хост: Оптимист сте, сякаш на фона на прогнозите на икономистите, но да видим. Имаме шансове за 2026.

Максим: Моят оптимизъм е близък до реализма всъщност, тъй като в България няма икономическа криза. Имаме инфлация, която в последните 4-5 месеца беше доста укротена, но България се движи към Европа и по цени, в известен смисъл и по заплати, и по отношения, и по начина, по който работи пазара… Защо да не бъдем част от Еврозоната? Това ще промени изцяло нашия живот, ще промени изцяло целия пазар, ще го направи далеч по-европейски, ще го приближи към Европа.

Хост: Защо се получи този развален телефон между политиците и като отзвук в хората? Кое не стана ясно и защо не можаха да го отиграят този сюжет политиците? От една страна опозицията дава заявка за вот на недоверие, заради спекулациите и опасенията, че влизането в Еврозоната се отлага като залог за стабилно мнозинство.

Доц. Александър Христов: Еврозоната е сложна за обяснение изобщо. Разбира се, това се профанизира от едните и от другите. Едните казват, че ще е много хубаво и ще има повече пари. Другите казват, че ще е много лошо, защото ще вдигне цените. За съжаление, страната, която е против Еврозоната го обяснява по-добре и дрънка по-кресливо, с по-ясни послания. Има изключително силни икономически причини това нещо да се продължи, но в крайна сметка години наред това не е достатъчно добре обяснено. Разбира се, всяка дребна стъпка в едната или другата посока заплита още повече тази история. Това трябваше да започне да се обяснява още от край време, а кампания няма. А има и комуникационна стратегия, която изобщо не е лоша. Така че, кампания трябва да има в тази посока, и в общественото съзнание да има достатъчно трупана информация с яснота за това какво точно представлява.

Хост: Г-н Бехар, защо пропускаме тази азбучна картина? Тя е пред нас, нарисувана. От А да тръгнем и да стигнем до Я. Защо не тръгваме обаче?

Максим: Имаме два елемента и първият е т.нар. „опозиция“. Аз съжалявам опозицията в България.

Хост: По принцип или в момента?

Максим: В момента, точно в момента, не по принцип. Имали сме години с много силна опозиция.

Хост: Не трябва ли да ѝ дадем малко време, за да я видим в действие?

Максим: Аз не мога да разбера партия, която се казва „Да, България“ да каже „не“, защото те казаха „не“, а всъщност започнаха този процес на консолидация между различните политически сили и изведнъж казаха „не“.

Хост: Тоест, има някакъв гняв във Вас, че са се отдръпнали от преговорния процес, за да не са част от коалицията. За Вас щеше да бъде по-добре, ако  „Демократична България“ присъства в тази сглобка?

Максим: Естествено! Както и „Продължаваме промяната“– не може да се казваш „Продължаваме промяната“ и да вървиш срещу промяната. Защото, в крайна сметка, създаването на едно редовно коалиционно правителство внесе голяма промяна сравнено с всички тези служебни правителства, които се изредиха през последните години. Разбира се, че „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ трябваше задължително да бъдат в тази коалиция, да намерят своето място и да работят здраво вътре в коалицията, да влезем в Еврозоната, да комуникираме добре, да вдигнем стандарта на живот и всичко останало. А не да стоят в парламента и да тропат по банките недоволно, и да гласуват вот на недоверие –  това за мен е тотално неразбираемо.

Що се отнася до комуникационната кампания, не знам дали е добра или не, защото аз поне не съм я виждал. Обаче, видео клиповете и презентацията, които гледах преди година и полувина-две, по българските телевизии, бяха изключително немощни и много зле направени – никой в България не е правил добра кампания да обясни какво ще се случи и защо България би трябвало да влезе в Еврозоната. Да не използвам глагола „трябва“, но би могла да влезе в Еврозоната и да се направи едно много добро проучване на всички „За“ и „Против“, да се направи проучване как въздейства тази кампания, ако изобщо я има. В България, струва ми се, че има между две и четири хиляди души в София, които разбират за какво става въпрос и никой друг не знае. Да, хубаво е да имаме евро, за да не обменяме евро, когато тръгваме от София към Германия.

Хост: Да, но продължават въпросите – какво ще се случи със спестяванията ни, с пенсиите на хората?

Максим: Нищо няма да се случи нито със спестяванията, нито с пенсиите.Напротив, аз си мисля, че що се отнася до пенсиите ще се увеличат на правителствено равнище, когато няма правителство. И когато правителствата се сменят на 2-3 месеца и никой не знае дали ще оцелее, кой ще бъде министър на финансите, дали разбира от комуникация. Знаете ли, че преди 12-13 години написах една статия в списание „Мениджър“, че България трябва да има министър на комуникациите, но не свързан с  PRили маркетинг, а министър на комуникациите. И не е задължително да има министерство. Трябва да има трима-четирима души в офиса си, но да координира нещата – кое министерство, как комуникира и какво обяснява.

Хост: Чудесно е като идея. Наистина много ми харесва.

Максим: Нищо няма да струва това нещо.

Хост: Наистина има нужда. Искам да ви кажа, че за една парламентарна гупа понякога звъним на трима PR-и, за да пробваме всички възможности да ни отговорят, ако един ни откаже, което само по себе си е смешно и несериозно, но това е работа на политическите субекти. Макар и в коалиция, в крайна сметка си канализират информацията, която до ден днешен не е канализирана. Но това не е наша работа. Аз споделям само резултатите – какво ни коства на нас и нашите продуценти да въртят за един човек 3-4 телефона.

Максим: Но сте съгласна, че трябва да има една институция, която професионално и дългосрочно да го прави

Хост: Хоризонтът на това правителство какъв ще бъде?

Максим: Това правителство може да остане и да си изпълни мандата и вярвам, че всички, които участват в него, биха искали това да се случи. Имаме един вододел и това са президентските избори догодина. Според мен, със сигурност, до президентските избори, това правителство ще оцелее. При добро стечение на обстоятелствата би могло наистина да си изкара мандата. Всички се надяваме това да се случи, защото в България трябва да се взимат много трудни решения. Аз малко се притеснявам, защото Министър-председателят е много диалогичен човек, не прави резки движения, винаги е позитивен и спокоен.

Хост: Ако зависи от него, защото всички подозираме, че друг ще взима решенията, може би.

Максим: Не съм много сигурен, познавайки този Министър-председател, но така или иначе, който и да взима решенията, той ще трябва да ги комуникира и изпълнява – това е правителството. А това правителство трябва да вземе много трудни решения в икономиката.

Хост: Тепърва ще видим. Благодаря ви, господа за този разговор!

Цялото интервю може да гледате тук.