Максим Бехар: Протест може да има, но и правата на зрителите да неприкосновени

Хост (Виктор Дремсизов): Темата за спектакъла на Джон Малкович „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу продължаваме сега с PR експертът Максим Бехар.

Хост (Мария Константинова): Можеха ли да бъдат избегнати грозните картини, които видяхме пред Народния театър? Г-н Бехар, здравейте!

Максим Бехар: Добро утро!

Хост: Много благодаря, че се включвате при нас. Преди малко чухме такова мнение от г-н Шопски като „добре режисирана акция пред Народния театър“. Така ли Ви изглеждаше и на Вас?

Максим: Нямам идея, да Ви кажа. Съжалявам, защото това, което правя в продължение на 30 години е да се опитвам да представя България като отворена държава, като държава пълна с млади, интелигентни, добре образовани и амбициозни хора, което е така между другото, но такива дребни случки за съжаление развалят нашия образ пред света. Знаете ли, протести може да има навсякъде, по всяко време в Америка, във Франция, в Испания – това са държави, в които всеки ден има какви ли не протести. Нямам представа дали някой е протестирал против постановки или режисьор, или филм – сигурно и това може да се е случило, обаче полицията трябваше да си свърши работата както трябваше разбира се – да обкръжи театъра с един кордон, за да може хората, които са си купили билети да влязат да гледат постановката. Аз не съм този, който ще каже дали е добра или лоша. Срещнах се случайно с Джон Малкович в понеделник – абсолютно случайно обядвахме на съседни маси – и си поговорихме, и аз му казах, че супер много съжалявам за това, което се случва, и начинът по който медии и хора го обиждат, и той каза, че това не го интересува – той е тук да представи пиесата и всеки има право на мнение. За което е абсолютно прав, защото той живее в друг свят – той е творец. Дали прави добра или недобра постановка, това могат да преценят единствено и само зрителите.

Хост: А може ли това да е обидило хората – че един чужденец поставя тази постановка в България? Вие сте PR експерт – изпълни ли си PR стратегията, всички да говорят за Джон Малкович и може л ида е търсена тази провокация. Питам Ви неслучайно – датата 7 ноември, която е избрана за премиера на тази постановка, която е насочена към сръбско-българската война.

Максим: Не вярвам в България да има чак толкова интелигентен PR стратег, който да подготви такава акция, че да може Джон Малкович да стане известен. Освен това, така си мисля, че на Джон Малкович последната му цел в живота е да стане известен в България или където и да е. Той каквото е направил, вече го е направил отдавна. Не, това не беше провокация, а обикновена демонстрация – хора, които не са съгласни с, без въобще да знаят, всички сме съгласни, че тези хора, които чухме и гледахме вчера и днес сутринта си нямат хабер понятие от тази постановка, хеле пък Бърнард Шоу, хеле пък да са я чели. Освен това знаете, че тази постановка вече е поставяна в България. Точно обратното – ние трябва да сме изключително доволни, че идва чужд режисьор, който да постави нещо в България, особено в театъра. Иначе филми се снимат много в България, има успешни продуценти и режисьори, които идват. Всички знаят, през последните десетина години идваха цяла навалица от актьори – Силвестър Сталоун, Робърт Де Ниро, кой ли не. Никой дума не каза за това, точно обратното – тези хора носят имидж на България. Тези хора допринасят с това, за България да се говори с добри думи в световните културни среди.

Хост: Какво показваме обаче г-н Бехар като народ с тези сцени, които видяхме пред Народния театър.

Максим: Знаете ли, 300-400 души или колкото са били не могат да бъдат дефиниция за народ. Те не могат да бъдат лакмус за това, което е България. Както в Америка, когато отидете в Харлем и видите хората, които живеят мизерно например – това не е Америка. Америка е шарена държава и има всичко, както и България. Не съм съгласен обаче наистина полицията да не вземе мерки, когато става въпрос за толкова драстична изява на протестиращи хора, които искат да ползват култура, в крайна сметка. Да, това е възмутително, и аз категорично не съм съгласен, боли ме, защото България отново ще влезе с черни статии или кореспонденции. Няма да е нито за първи, вероятно нито за последен път, но не бива това да се позволява, защото това е култура. Има хора, които искат да гледат тази постановка – да я гледат. Аз не съм сигурен, че това са парите на българския данъкоплатец, както много хора казват. Билетите до колкото знам са били доста скъпи, има няколко постановки и те със сигурност биха изплатили хонорара на Малкович, на актьорите, декорите, сценографията и всичко останало, което съпътства една постановка.

Хост: Всеки има право на избор, да. Много Ви благодаря, за този коментар и, че се включихте в нашия ефир.

Максим: Аз Ви благодаря, че отделяте време на тази тема. Тя не само е злободневна, но тя е супер важна за България, за да разберем къде сме и кой къде е и какво мисли.

Може да гледате цялото интервю тук.