Максим Бехар: Политиците трябва да казват какво могат, а не какво не могат

Хост(Лора Инджова): „Твоят ден“ продължава, уважаеми зрители. Стъпваме на политическия терен, заедно с доц. Валерия Кардашевска и Максим Бехар. Здравейте и добре дошли! Честит празник!

Максим Бехар: Честит празник на всички! Прекрасен празник – почти национален.

Хост: Празнично ли е обаче на политическия терен и това, което наблюдаваме като реторика през последните два дни, в контекста на изборните резултати, начинът, по който мина изборният ден, видеонаблюдението и всичко онова, което ни показва, разминаването в гласовете?

Максим: Затварям историята и се връщам на 1 ноември 2024 година. Каквото и да си говорим за история, от гледна точка на прагматизма трябва да видим какво се случва в момента. Интелектуалци през всичките тези години са се събирали и са писали какви ли не петиции. Нямам спомен някоя от тях да се е случила. Но най-важното е сега да говорим за изкуство. Видяхме на отминалите избори изкуството да се купуват гласове, да се печелят избори, да се прави корпоративен вот. Сега е ред на изкуството на нещо, което в България никой не умее – изкуството на компромиса. Трябва да има правителство и хора, които да погледнат къде стои България в момента, как да се овладее инфлацията, да се напише нов бюджет, как ще се отделят пари за култура и образование. Но изкуството на компромиса трябва да доминира сега и това е далеч по-важно от национални празници. Ако си спомняте този филм за изборите, преди 15 години в Америка, когато Джордж Буш победи Ал Гор с 250-300 гласа – това е христоматиен пример – реферирам към тези 20 и няколко гласа, които липсват за Величие. Станалото – станало. Ако има нарушение, ако могат да се възстановят тези гласове, да се касират изборите, нека съдът да си каже думата.

Хост: Сега проблемът ни не е ли точно в „станалото – станало“ и като е време за компромис, готови ли са политическите формации на фона на назрялата вече обстановка или от това, което наистина видеонаблюдението ни показва? 28 гласа бяха, след това спаднаха до 21. Репортажът в БНТ от снощи на Милена Кирова показва, че всъщност тези гласове ги има, просто са на горен или на долен ред от политическият субект, на който трябва да бъдат написани. И не е темата в политическия субект, а в начина, по който се случва обработването на резултатите, преброяването, прехвърлянето.

доц. Валерия Кардашевска: Обърнахте ли внимание, че информация за купуване на гласове се поднася като че ли това е нормално – да има толкова много сигнали, толкова много опити за купуване? Това, че се е случвало на предходните и на по-предходните избори, не означава, че това е нормално.

Хост: Не е ново явление – факт, но не можем да го приемаме за нормално, съгласна съм.

Максим: Само че, не можем да го предотвратим. Още повече ние, тук в това студио.

Хост: ЦИК между другото казват, че нямат правомощия нито да преброяват, нито да предприемат някакви действия.

Максим: И ние не можем да го предотвратим. Затова аз, от чисто комуникационна гледна точка, искам да видя политици, които да оставят съдът да си свърши работата – той е отделно от държавата и е най-висшата институция. А те да видят какво се случва с България, защото това са седми избори за много кратък период от време, и не че са изхарчени едни огромни пари – един милиард примерно, който можеше да отиде наистина за по-добро образование, за здравеопазване – сигурно прекрасни болници могат да бъдат построени. Но да кажем, че това е цената на демокрацията и демокрацията е много скъпо удоволствие. Обаче сега, ноември 2024 година, трябва наистина да имаме зрели политици, които малко да си потиснат егото и да разговарят очи в очи, и да се срещат всички до един. А не да казват, че с този или онзи не могат. Точно обратното – искаме и трябва да имаме политици, които да казват какво могат, а не какво не могат. През последната една седмица само това слушаме – някакви истории на дребно. Те не седнаха на една маса и преди изборите, защото нямаше лидерски дебат, нямаше истинска дискусия, обмяна на стратегии и концепции. Но тъй като говорим за принципи, и като слушам поне първите 3-4 политически сили, които казват, че няма да отстъпят своите – няма по-важен принцип от този България да върви напред. Няма по-важен принцип от този, България да се представи пред света като една добра европейска държава, пълна с млади, амбициозни, интелигентни и можещи хора, обаче никой не го знае. Нали си представяте какво си мислят инвеститорите за това какво се случва в България – между другото много важна тема за бизнеса и икономиката – не се случва нищо драматично, обаче трябва да се научат нашите колеги, за които сме гласували, политиците, да правят компромиси и да гледат малко по-напред, ако може. Ако не може – пак избори.

Хост: Оптимисти ли сте, че България ще има редовен кабинет, сега, в рамките на 51-я парламент?

Максим: Избирателите в България се уморихме да гласуваме. Обаче и политиците се умориха да правят предизборни кампании и да участват в избори.

Хост: И парите им ще свършат скоро.

Максим: Парите на политиците – да. И си мисля, че след седем избори, седем кампании, седем опита, вероятно ще надделее разума и ще има правителство в България. Много голям оптимист съм, това на английски се нарича „wishful thinking“, т.е. много ми се иска. Дано имаме правителство и виждам много разумни хора между другото в парламента, освен хора, които са много негативни и излъчват лоша енергия, когато ги гледаме от екраните по студиата. Но въпреки това съм сигурен, че има и разумни хора, които разбират, че няма нищо по-важно от това България да върви напред.

Хост: Ако трябва днес да споделите нещо на нашите зрители, конкретно насочено към тях, какво би било, в контекста на деня?

Максим: Будителите са хората, които са в нашите компании, офиси, мениджърите, менторите – хората, които учат по-младите как да правят пари, как да работят добре, как да стават добри професионалисти. Разбира се – писатели, композитори, музиканти и всички тези хора на изкуството – да, но тъй като продължавам да си мисля, че икономиката е изключително важна по време на криза и труден период, трябва да обръщаме внимание на тези хора, от които се учим, без значение къде са. Може да е малка компания с трима души и мениджъра да е толкова талантлив и способен, харизматичен и обаятелен, умен и предвидлив, че да научи трима души, които да научат още трима и това се нарича будителство.

Хост: Благодаря ви! Тук аз бих добавила, че всъщност всеки един от нас, дори в личния си живот, в неформалната си комуникация, в непрофесионална е своеобразен будите, защото можем да си помагаме, да се събуждаме, да се сръчкваме, когато видим, че някой се е успал – буквално и преносно.

Максим: Това е най-важното будителство – хората, които са до нас и още една скоба обаче – медиите – хората, които имат влияние.

Може да гледате цялото интервю тук.