Лиор, който познава всичко и веднага

Влиза небрежно в един много малък столичен ресторант, държи сгънат шлифера си през ръката, докато с другата се придържа към парапета, изкачвайки тесните стълби.

По любознателния поглед и очите, които шарят към всяка ъгълче на ресторанта, лесно можеш да познаеш, че е израелец, но не е чак толкова лесно да разбереш, че всъщност пред теб е истински гений… Каквито не се срещат по света. Или поне – не всеки ден!

Оглежда ме внимателно отгоре до долу, казвам му от учтивост десетината думи на иврит, или всичко което знам, а той

вместо добър ден, сяда, пак ме поглежда

 и казва: „Много харесвам да си говоря с хора, които обичат това, което правят, защото и аз съм точно такъв…“

Не се изненадвам, поне в началото, защото знам, че това ми личи от километри. Но… започваме да говорим за какви ли не теми – от красотите на България до публиката в София, която го очаква. Минаваме през неговото гостуване в „Шоуто на Слави“ и стигаме до легендарната фраза на бившия американски президент Бил Клинтън: „Лиор, не разбирам защо Израел ви оставя да пътувате нагоре-надолу. Те би трябвало да поискат от вас да седнете на иранската граница и да направите там това, което умеете.”

Събеседникът ми се усмихва лекичко, чувал е за себе си какво ли не и от кого ли не и ми казва:„Ако беше толкова лесно, сигурно щях да остана там, но не съм специалист по военните дела, а и пътувам постоянно. На практика всеки трети ден съм в самолета и вероятно скоро страните, в които съм бил, ще стигнат сто“.

Не е лесно да говориш с гений, наистина.

Лиар Сушард на практика е най-известният менталист в света, и когато го питам какво означава това, той някак си небрежно и между другото ми казва:

-          Максим, това мога да го обясня с едно изречение, но виждам, че ти си супер прагматик и се опасявам, че няма да го разбереш.

Да бъда менталист е е да мога да насочвам мислите

 на събеседниците си в определена посока и след това вече е лесно да разбирам какво мислят.    

„Добре де – опонирам му – да приемем, че наистина има техника на това познание… Тя учи ли се, има ли учебник за това, има ли начин някой да започне да изпраща послания към мозъка на околните и да чете техните мисли само защото е завършил курс… например.“

-          Ами… по-скоро трябва да го носиш в сърцето си и в ума си. Техниките могат да се учат, но все пак, за да ги приложиш, трябват и специални умения… Вероятно си ги нося по рождение.

Това някак си ме поуспокоява, защото се сещам за нашата, българска, легендарна пророчица Ванга, но през целия разговор мозъкът ми работи на супер обороти и се опитвам да разбера как всъщност става това.

Лиор явно вече усеща, че няма да успее да обядва нормално, защото срещу себе си има човек, който иска да разнищи всичко докрай и започва подробно да ми обяснява. Ето

неговият монолог в няколко пункта:

 да си менталист не означава само познаваш какво мислят хората, но да направиш перфектно шоу от това; забранено е да предсказваш бъдещето; никога не се намесваш в личния живот на хората… 

И още.  

Един от основните му „помощници“ в неговия бизнес е впрягането на позитивната енергия, известна още като „чи” – китайският термин, който може да звучи още и като  „ки”,  или „чай” -  японските, еврейските или санскритските думи за енергия и жизнена сила. Според Лиор това е естествената енергия във Вселената, от която се състои всичко. Според разбиранията тя съществува както в телата ни, така и извън тях, и колкото по-способни сме да я впрегнем и извлечем от себе си, толкова по-енергични и жизнени ставаме. Но това – предупреждава ме все пак той –

няма да го може всеки.

Едва 4 годишен, по време на вечеря, родителите му забелязват как той мести само с поглед една лъжица от единия края на масата до другия. За малкия Лиор това е естествено, но околните веднага разбират, че нещо сериозно се случва, и всъщност пък аз разбирам, че за каквито и „чи“-та да ми говори, все пак трябва да си го носиш и от природата…

-          Моята мисия е да правя шоу, не да предсказвам, да прогнозирам или анализирам – ми казвал Лиор и продължава – За мен е важно хората да разбират, че колкото и да се стараят, техните тайни могат да бъдат разгадани, но и да го научат това по възможно най-атрактивният и позитивен начин, без да се плашат….

Лесно е да се разказва, но стотиците, да не кажа хилядите, видеа на Лиор в You Tube,  както и на много други места показват наистина шокирани и объркани хора – телевизионни водещи, политици, бизнесмени, дори нормални минувачи, които той не познава, но и те не го познават и за секунди мислите им. Това често ги плаши, но и наистина предупреждава, че в модерния свят никой нищо не може да скрие от никого.

Лиор познава секретните пинове на техните кредитни карти, телефонни номера на бизнес партньори, имена на хора,

за които никой не е и предполагал, че са си помисляли. Легендарен е и епизодът с американския телевизионен водещ Лари Кинг, когатоЛиор познава името на неговата първа ученическа любов, за която Кинг се кълне, че никога и пред никого не е споменавал…  „Не е възможно такъв човек да съществува, не съм виждал такова чудо, а съм виждал какво ли не“, казва в шоуто си зашеметеният Лари Кинг.

И все пак, настоявам – как става това? Лиор ми казва, че е „просто“ –

използва петте си сетива

 – зрение, обоняние, слух, осезание и вкус, за да създаде шесто, с което да разчете езика на тялото на човека отсреща. Вследствие на дългогодишен опит и практики той възприема огромните количества информация за секунди и, използвайки интуицията си, успява да влезе в чуждите мисли.

И понеже вече си поглежда часовника нетърпеливо, а и вижда доста недоверчивия ми поглед,  изведнъж се обръща към мен и ме моли да си помисля за някакво произволно име на произволен човек… Решавам да бъде нещо екстравагантно, нещо, за което няма как той да направи връзка, и през главата ми минава името на тогавашния сейшелски президент Дани Фор…

Лиор Сушард се пресяга през чинията си, за да вземе хартиена салфетка, пише нещо с черен флумастер на нея, сгъва я внимателно няколко пъти и ми я подава. Прочитам на нея написано с доста прилежен почерк името „Дани“, след това я хвърлям и обещавам да прочета книгата му, току-що предена на български език.

Толкова съм ядосан, че не го правя. Това наистина не се учи…