За нас

Блог

Максим Бехар: България е шампион по брой на правителства в Източна Европа

Максим Бехар: България е шампион по брой на правителства в Източна Европа

Хост(Лора Инджова): Последни часове преди да стане ясен съставът на служебното правителство на Горица Грънчарова-Кожарева. Докато чета „последни часове“, всъщност не са и часове, защото очакваме в 11 часа г-жа Кожарева да бъде в президентството. Ще излъчваме на живо, разбира се, всичко, което можем и там докъдето бъдат допуснати медиите и ще коментираме. Посочената за премиер трябва да представи днес на президента Румен Радев имената на министрите в своето правителство. Сигурните попълнения в него са: вицепремиерът и служебен министър на финансите Людмила Петкова, земеделският министър Георги Тахов, както и икономическият – Петко Николов.

Започнахме вече с моите гости да обсъждаме възможността и процентите вероятност тя да се откаже. Едва ли ще се откаже, е всеобщото ни мнение с гостите – Максим Бехар, комуникационен експерт, и доц. Александър Христов, също PR експерт. Здравейте, господа и добре дошли!

Максим Бехар: Добър ден!

Хост: Едва ли ще се откаже. Във фаза са такива разговори, че би било изненадващо да видим отказ и неизпълнен мандат.

Максим: От това, което наблюдавахме през последните 3 години няма значение дали ще се откаже или не. Дали ще има поредното служебно правителство или ще бъде някакво друго, ще има служебно правителство. Така казва конституцията. Дали ще е сега или след 2 седмици, няма значение.

Хост: Обаче, има един нюанс, и той е за президента, че има значение, защото той дава краен срок 19-ти август, за да може изборите да се проведат на 20 октомври.

Максим: Да, ще се проведат. Например на 5-ти ноември или когато трябва.

Хост: Казвате, след толкова много избори, които проведохме.

Максим: Казвам го със съжаление, защото това не е добра тенденция.

Хост: Има ли някакво значение в тези процеси, които наблюдаваме или анализираме с вас? За пореден път ги преживяваме, но има ли изводи, които си правим? Голямата интрига е името на Калин Стоянов, който ще продължи и ще бъде поканен от г-жа Кожарева да остане на поста вътрешен министър.

Максим: Пак е измислена интрига, според мен. Мисля, че нарочно се пускат имена и това го има в България поне 25 години. Пускаш едно име в медиите, виждаш какви са реакциите, реакциите на политиците. Ако не е този министър, дори той да защитава определени интереси, спокойно може да е друг човек, който да защитава същите интереси. Аз съм леко разочарован от това, което виждам, защото от една страна наистина няма комуникация с медиите. От друга страна всичко това, което и вие започнахте с няколко имена виждаме, че едва ли ще има драстични промени в този кабинет. След като имаме нов премиер, Алекс каза, че еднакво безлични и вероятно няма значение кой е, обаче аз си мисля, че има огромно значение кой е министър-председател. Той би могъл да си подреди един добър екип и например гуверньора на Националната банка е човек, който разбира от икономика и може да събере две и две, и да предложи разумни икономически стъпки или мерки, в България да може да бъде овладяна инфлацията, да има голям стимул за инвестициите, за производството, да се работи върху бранда България, върху имиджа. Тоест, това са изключително важни неща, които не се случиха през последните няколко месеца.

Хост: Разбирам гледната Ви точка и тя ме провокира да се замисля и за нещо друго и да припомня, че с оглед на тази „домова книга“, с която разполага президентът след промените в конституцията. Всъщност, Димитър Главчев е единствен към момента от тази „домова книга“, вече бивш, служебен премиер. На практика след всеки служебен премиер започваме да анализираме под чие политическо влияние е конкретният човек от тази „домова книга“, който се е съгласил да стане министър-председател. В този смисъл може ли да разсъждаваме в тази посока – за значимостта на министър-председателя, с оглед тази рамка, в която се намират в момента възможните?

Максим: Аз не чух нито едно позитивно мнение през последните няколко месеца.

Хост: Димитър Главчев търсеше влиянието на ГЕРБ – все пак той има политическа кариера в ГЕРБ.

Максим: Всички по някакъв начин са свързани с ГЕРБ.

Хост: За Кожарева също излязоха различни анализи.

Максим: Не ми се споменава тази „домова книга“, защото изключително много принизяваме до един домсъвет всичко, което се случва. Всеки по някакъв начин е свързан с ГЕРБ и мисля, че тези промени, които бяха направени в конституцията са факторът, който предизвика този миш-маш в България. Върнете се месеци назад – едно позитивно мнение няма за това. Трябва да има богат избор от хора, кандидати, трябва да има профил на бъдещия министър председател, но например задължително да бъде икономист. По-важно нещо от икономиката не виждам какво може да има.

Доц. Александър Христов: В ситуация сме като едно хамстерче, което се върти в колелото, по-бавно или по-бързо, но все не може да излезе от там. И трябва нещо отвън – в политическия процес да се появи някоя нова политическа сила или идея за да може това нещо да тръгне напред и да мръднем нанякъде. И в този смисъл, въпреки че сме в някакъв брежневски застой в момента, може да кажем, че това време е необходимо на политическите сили да преосмислят или да се появи някой нов.

Хост: Това хамстерче ще излезе ли скоро от колелото, тогава? Ако влезем в прочита, който даде доц. Христов за появата на нов политически субект.

Максим: Аз не съм много съгласен с тази метафора с хамстерчето, защото извън това колело стоим всички ние – целият български народ.

Хост: Ние отвън ли сме, или сме хамстерчето вътре?

Максим: Ние сме отвън. Вътре в това колело стоят 20 души, които искат да управляват България, и се въртят, и няма излизане от там.

Хост: Тоест, решението е отвън, не е от хамстерчето, което да открие пролука за излизане.

Максим: Като се върна назад, 97-ма година зимата имаше едно легендарно служебно правителство на Стефан Софиянски, който като от филм, изведнъж се появи. Имаше хиперинфлация – 3-4 хиляди процента, заплатите на моите колеги станаха за една нощ 2 долара. Имаше голяма криза в България. Появи се Стефан Софиянски и буквално за една седмица въведе ред, защото не беше никак трудно това да се случи. Разбира се, с подкрепата на тогавашния президент Петър Стоянов, който изигра фантастична роля. И си мислех, дали България не я чака някакъв колапс или не трябва да се случи нещо важно – дай Боже да не е икономически колапс – за да може всички политици да се стреснат. Загубих доверие през последните години, че има политици, без значение какви са, че някой ще реши да работи за България.

Хост: Вярвате ли, че политиците са достигнали до това ниво на комуникация?

Максим: Не, тази комуникация я няма. За мен е непонятно защо. Ако това се случи в бизнеса, ние винаги ще намерим общ език с бизнес партньори, с които не се разбираме, в името на това колегите ни да работят спокойно, техните семейства да са спокойни, да върви бизнесът и да печелим. Но държавното управление започва да става все по-различна територия, от това, което е необходимо в едно модерно общество. Това го наблюдаваме не само в България, но тъй като ние сме тук, при нас е много болезнено. Ако върнем назад историята, последните 30 години, може би във всички държави в Централна и Източна Европа, имаме най-много правителства. Наскоро бях на едно събитие в Атлантическия клуб, и някой каза „Добър ден, г-н министър“ и около 30 души отговориха.

Хост: Задават се избори – президентът бърза да се случат на 20 октомври. Какво ще ни донесат? Очаквате ли нещо ново – някакво раздвижване, промяна отвън?

Максим: Това, което се случва в България в момента показва, че няма абсолютно никаква нужда от служебните правителства, и тази институция трябва да бъде закрита. Например, парламентът гласува недоверие на дадено правителство, но нека то да продължи да работи. След това, може да има избори, да не могат да направят правителство, но то да продължава.

Хост: Тоест, докато не се избере ново правителство, да управлява настоящото, в оставка.

Максим: Да, и в много държави е така. В 90% от европейските страни се случва точно по този начин. Вероятно в самата зора на демокрацията някой е измислил тази формула на служебно правителство, за да не би СДС или БСП да остане повече на власт. Но всичко това е хиперостаряло и ако някой трябваше да променя конституцията, както беше променена преди година, това трябваше да бъде променено в този смисъл: няма служебно правителство, има министри, които носят отговорности според закона, трябва да си вършат работата, а така правим една безкрайна въртележка. Тези избори ще бъдат много интересни – такива не сме имали досега.

Хост: Тези, които идват, казвате, че ще са много интересни. Защо?

Максим: Две ДПС-та – не можеш да разбереш кой ще вземе, кой къде е, и никой не знае. Величие, които се разцепиха и вероятно няма да съществуват на хоризонта. ПП- ДБ, които не много добре се разбират по всички точки и не съм много убеден, че ако направят коалиция тя няма да бъде леко изкуствена. ГЕРБ, който има тенденция да спада, защото това се случва през последните 2-3 години. И ново БСП – обединено.

Хост: Очаквате ли там да се дигнат процентите?

Максим: Там очаквам много да се вдигнат процентите. И то не, защото съм фен на т.нар. „лява идея“. Не знам кой колко е ляв или десен вече. Намирам ПП, в чисто икономически смисъл, много по-лява политическа формация от БСП. Очаквам БСП да направи доста сериозен ръст. Самият факт, че всички хора, които са недоволни от последните няколко години и търсят ново лице. Ако няма време да се появи някой достатъчно голям, харизматичен лидер до 20 октомври. Имаме няколко примера в най-новата българска история, като царя и Бойко Борисов – те имаха време. Вече ги имаше на политическата сцена и бяха разпознаваеми. Не познавам новите хора от БСП и не знам до каква степен те биха имали визията да направят нещо интересно, обаче протегнаха ръка и се обединиха всички. БСП са имали силни години през последните 20 години.

Хост: Неочакван развой на събитията. Мислех, че всичко ще мине по процедура и ще бъде представен състав на служебен кабинет, който ще одобрен и придвижен с указ на президента, но не се случи. Всичко е свързано с предложението на Кожарева Калин Стоянов да остане на поста министър на вътрешните работи. Тя прави две смени според нейния състав: доц. Стефановски да заеме поста в министерство на здравеопазването, а досегашният министър на транспорта Гвоздейков да бъде заменен от Валери Борисов. Калин Стоянов, обаче, беше обявен като министър, който ще продължи да изпълнява функциите си на вътрешен министър. Това провокира президента да ѝ предложи отсрочка до 15 часа, след което отново да се видят, и да предложи друго име за министър на вътрешните работи. Мнението на президента звучеше доста категорично, че докато Калин Стоянов е на този пост, е невъзможно да се проведат честни избори. Светкавична беше реакцията на Кожарева и непоколебима. Каза, че се е срещнала с ръководството на МВР и няма намерение да предлага друг министър на вътрешните работи. След което, президентът Румен Радев категорично от своя страна заяви, че той тогава няма да подпише указ и утре няма да има клетва в Народното събрание. Служебният кабинет Главчев продължава да изпълнява функциите си, докато не бъде избран друг служебен  кабинет, а изборите ще бъдат изместени след 20 октомври. Ние тук в студиото мълчаливо гледахме към екрана с голям интерес. Господа, Максим Бехар и доц. Александър Христов продължават да са тук в студиото и се опитваме да се свържем с доц. Наталия Киселова. Любопитно ми е чисто юридически, сега, когато указът няма да се подпише от президента всъщност какво следва и пак в тази процедура влизаме на разговори и предложения от домовата книга. Заповядайте с първи впечатления и реакции.

Максим: Тази комшийска свада можеше да бъде спестена на публиката, която не знам дали с толкова голям интерес е очаквала, защото поредно служебно правителство можеше да бъде договорено предварително с президента и с кандидатката за министър председател. Можеше тя да не отиде там, и всичко това наистина да мине

Хост: Много е важен като кадър Калин Стоянов. Вижте каква непоколебимост има там. Как си го обяснявате това? Това беше голямата интрига и го казвам без никакъв уклон към една или друга посока. Наблюдавахме го последните седмици в чисто политически сблъсък, още от ротацията насам.

Максим: Аз не изключвам синдикатите, неговите заместници и хората от полицията наистина да имат някакви аргументи да стоят зад него. Нямам идея този човек с кого е свързан.

Хост: Същевременно, обаче, е излязла информация за това как хора са били убеждавани да отиват на протест в защита на професионалното ръководство.

Максим: Протестът беше смешен, защото и той се появи на протеста. Явно за някого е много важен.

Александър Христов: Ще взема дума от това, че хората от МВР го подкрепят, искат го и така нататък. Може и така да е, но това не са единствените получатели на неговите политики. Президентът е прав, защото получателите на неговите политики като вътрешен министър сме всички ние. Така че мнението само на хората от МВР е 10% от това, което трябва да бъде взето предвид.

Максим: Да, вероятно е така. Стрива ми се, че това беше един театър, който може и да е бил предизвикан от президента, който не е бил 100% доволен от това. Между другото, жестът на кандидатката за министър-председател беше много добър – тя успя да запази приемственост, да запази 90% от състава на предишното служебно правителство, явно за да няма сътресения и смени. Всеки министър идва със заместник-министрите, секретарките, административните директори и въобще цялата тази машина за 3-4 месеца е безсмислено да се сменя. Беше добър жест, може би президентът да го изиграе по начин, по който той да е искал. Аз не съм много съгласен, че Калин Стоянов е политически труп, точно обратното – мисля, че го направиха герой. Сега изведнъж заради този човек цялата държава не може да работи. Той е изключително ценен за някого, супер лидер.

Хост: Продължавам мисълта ви от гледна точка на чуденето, за това дали е политически труп или не. Всъщност основният аргумент на президента е, че докато Калин Стоянов е министър на вътрешните работи не може да се проведат честни избори. Какво е вашето мнение?

Максим: Замислям се над темата „имиджов труп“ или някой, който е излязъл от цялата тази махленска комшийска свада, която видяхме на живо в президентството. С накърнен имидж смятам, че е кандидатката за министър-председател. Тя получи един силен шамар и не можа да отговори на него. В един момент постави на карта стабилността, своето правителство, на живо, без дори да се възползва от тези 4 часа, които и бяха дадени, и смятам, че тя отдавна трябва да забрави за политика или да се занимава с нещо подобно. Част от политиката и дипломацията е умението да правиш компромис, да разбираш важните неща, да поставиш националните интереси над своите хрумвания, разговори

Хост: Тоест, казвате, че нейното поведение в случая е грешно като стъпка, като категоричност и тотално отхвърляне на възможността в 15 часа да се срещне отново с президента.

Максим: Категорично смятам, че това е грешка и това, което се разигра в президентството не беше това, което искахме да видим и това, което очакваше България – да има правителство, което да работи.

Хост: Чисто журналистически, и аз не очаквах нещо подобно.

Максим: Има три важни момента. Първо, провеждането на честни избори зависи много от МВР, но не всичко зависи от министъра – МВР е институция в крайна сметка. Не може всичко да се персонализира, като сложат един министър и всичко да тръгне вода, а като сложим другия министър ще има съмнения за фалшификации. МВР е институция от десетки хиляди хора, които работят професионално и не зависи чак толкова много от министъра. Второ, ще анализирам думите на г-жа Грънчарова – може би по-добре, че стана така. Виждаме кандидат за министър-председател, който казва, че е одитор. И, че искат одитор – той проверява и гледа. Одиторската професия е изключително отговорна и съм, с голям респект към нея, защото в моя бизнес постоянно се срещам с одитори. Обаче, в крайна сметка, един политик трябва да има малко по-широк поглед и да гледа голямата картина, а не само цифрите и екселските файлове. Може би е по-добре, че един одитор ще отиде да си върши одиторската работа, за която е учил и е специалист. И сега ще има път и възможност някой друг да заеме тази позиция, който ще има по-голям управленски опит. И това е трето: има един човек – заместник гуверньора Димитър Чобанов, който беше министър, и го познавам от много години, – който изяви желание да заеме този пост.

Хост: Аз подозирам какво би се отприщило като анализи. Отново се връщаме на онази тема с домовата книга и зависимостите на хората.

Максим: Който и да бъде кандидат за тази позиция ще се отприщят публикации.

Хост: Финални думи, господа.

Максим: Опитвам се да вляза в обувките на президента, и да разбера защо той каза това за Калин Стоянов и направи цялата тази сцена. Той каза на политиците да си оправят закона и да заповядат след като си попълнят местата. Още повече, няма политическа криза в момента – имаме правителство, което работи четири месеца и продължава; имаме парламент, който работи. Няма причина да си мислим, че има политическа криза. Просто президентът реши да покаже характер.

Хост: Благодаря, господа!

 

Може да гледате цялото интервю тук.