Максим Бехар: Светът трябва да познава България като добра инвестиционна дестинация

Хост(Ивайло Лаков): Добър Вечер! Гледате „Светът е бизнес“ в ефира на Bloomberg TV България. Аз съм Ивайло Лаков, а мой гост тази вечер е Максим Бехар – основател и директор на M3 Communications Group и човек, който много години се занимава директно с комуникации. Това е темата на нашия разговор днес. Да поговорим малко за комуникационната среда и начинът, по който се пренася информацията от едно на друго място – визирам от идеята за бранда България до олимпийското състезание по бокс за жени. Максим, добре дошли! Благодаря, че ми гостувате!

Максим Бехар: Добър вечер!

Хост: Знам, че Вие сте човек, който от години се занимава с имиджа на България като инвестиционна дестинация. Не знам дали имате отношение към „Уебит“ или не, но това е тема с продължение. Водихме този разговор на дълго и на широко в това студио. Но знам, че вие правите регулярни срещи със CEO-та много големи чужди компании в България и непрекъснато водите разговори на тема какво трябва да се направи и как, какво изглежда добре и какво не. Кажете ми за тези срещи със CEO-тата и какво чувате като обратна връзка от тях.

Максим: Това е моя идея от няколко години, която тази година започнах да осъществявам. Събираме се 10 души на обяд, който се казва „CEO only“ и дискутираме, споделяме мнения, обсъждаме и обядът е наистина само за CEO-та, за да може да си говорим на едно и също равнище. Разбира се, по темата за бранда България – както вие казахте, „идеята“ наистина е от 20-25 години и за съжаление си остава такава – много често се обсъжда, защото според мен България продължава да бъде добре пазената тайна. Много пътувам по света и вече границите са отворени с много други държави, особено зад океана. На нас не ни е чак толкова голям приоритет промотираме България зад океана – Северна Америка, Латинска Америка. Но дори в Европа, когато се говори за България няма чак толкова голяма яснота. Все още никой не знае, че данъците ни са най-ниските в Европа или, че София е изключително сигурен град.

Хост: Защо е така? Как си го обяснявате Вие? Защо ние оставаме вкопчени в киселото мляко и логото с розичката и нищо повече от това?

Максим: Защото поредна група политици през последните 10 години искат да направят нещо, но не знаят как. В предишното правителство на акад. Денков проведох 10-15 срещи с различни министри на различни равнища и всички казаха, че идеите ми са страхотни. В крайна сметка нищо не се получи, защото в тази локва, където си разменяме епитети и се караме помежду си, това никого не интересува. А всъщност, най-важното нещо е ние да успеем да промотираме България като добра и свястна държава, и най-вече българите като интелигентни хора с европейско мислене. Никой от политиците не се наема да направи това, защото те не разбират от тази материя. Когато ме покани един министър на среща, по време на последното редовно правителство, ми каза за инициативата „Бранд България“ и правят работна група, която се състои от министри. И аз се зачудих, какво разбира министъра на околната среда или земеделието от брандиране, комуникации или представяне. Трябва да се поканят професионалисти от България и чужбина, и да се направи една голяма среща, която да има резултат. България няма лого.

Хост: Веднага ще Ви контрират – има едно с една розичка, която прилича на нещо друго.

Максим: Това не може да бъде лого. България няма послание и слоган. Няма пет думи, които да казват какво е България. Помните, преди 20 години направихме с моя партньор, губернаторът на Невада Боб Милър, една поредица от конференции „Bulgaria – Dream Area”. Много ми хареса „Bulgaria – Dream Area”, защото има рима, лесно се запомня и България наистина е dream area. Тогава го бяхме превели „България – страна на мечтите“. Искахме, много мечтаехме и това беше от 2001 до 2004 година – 7 конференции една след друга, след това решихме да приключим. На една от тях, през 2002 година, имахме живо включване с Бил Клинтън. По онова време нямаше Zoom, нямаше бързи комуникационни средства, а пък президентът на Америка да се включи на живо, това е история. След това започнах, в няколко поредни правителства, започвайки от Бойко Борисов, да предлагам да продам бранда „Bulgaria – Dream Area”, който е регистриран международно, и в който съм инвестирал някакви пари, срещу 1 евро на правителството. Всички правителства го намериха за интересно. Аз им казвах, че не е задължително да го използват, аз го подарявам на държавата за едно евро, но ако те имат нещо по-добро да го сложат на масата или да направят международен конкурс. В България проблемът е, че няма вече лошо възприятие за нея, но все още е неясна държава.

Хост: Няма и добро.

Максим: Да, няма достатъчно информация. А аз твърдя, че от цяла Източна Европа България е единствената държава, в която все още има отворени много ниши за бизнес. Това не е Полша, Чехия, Словения или Унгария, където отиваш и се затрудняваш, защото пазарът е пълен. Тук можеш да дойдеш с едни 200-300 хиляди евро и да започнеш бизнес, да намериш най-добрата ниша, да работиш 24/7, както навсякъде, но да успееш. Познавам десетки успели чужденци. Трябва да се случи нещо революционно след толкова години. Точно преди 30 години направих първата инвестиционна конференция в България, която се казваше “Doing Business in Bulgaria”. Според мен тогава бяхте в БНТ и си спомняте “Doing Business in Bulgaria” през ‘94 година. ’98 година основах Българския инвестиционен форум. Бях изпълнителен директор, заедно с Илиян Василев и Красен Станчев. 4000 души дойдоха от целия свят, платени, в НДК. Държавата една стотинка не даде за Българския инвестиционен форум, който вероятно продължава и до ден днешен, защото след това се случиха много форуми. Това бяха изключително добре организирани и целенасочени усилия ние да „продадем“ България в най-добрия смисъл на думата – да покажем, че България е прекрасно място за инвестиция. София е много сигурен град и никой не го знае това. Ако някой мине през Alexanderplatz в Берлин, или който и да е друг град, ще види, че има изключително рискови зони, непочистени при това, обаче не и в София. Скоро говорихме с моите приятели Иван и Андрей, които правят чудесната инициатива “Bulgaria Wants You” и искаме да направим една група от хора, които не искат нищо от държавата, освен тя да не им пречи и да можем да промотираме България успешно в чужбина. Повярвайте ми, няма по-голям приоритет в момента от това. Няма нито един закон, който да е по-важен от това светът да знае, че България е добра държава.

Хост: Защо не се случва това според Вас на ниво администрация и правителство? Заради пари ли е или това кой да прибере комисионните?

Максим: Не. Не искам да мисля дори, че е заради някакви комисионни, въпреки че това са доста големи пари. Просто няма добра организация, стратегия, план и никъде не се записва кой за какво отговаря и какъв е срокът за изпълнение на задачата, за да бъде подредено и свършено всичко.

Хост: Максим, кажете ми какво чувате Вие като политическа комуникация? За пореден път сме пред избори. Текат някакви усилия свързани с третия мандат, уж пред хората се водят преговорите, но не е ясно какво.

Максим: Вероятно ще има избори.

Хост: В тази ситуация има тотално нарушена комуникация от политическата класа към т.нар. електорат, който е все по-скептичен и незаинетресован, а това е пряк удар срещу фундаментални за демокрацията неща. Хората се чувстват  напълно изолирани и несвързани с политическите процеси.

Максим: Гласоподавателите в известен смисъл винаги са били изолирани. Сега на политическата сцена се появиха изключително голям брой безлични субекти – хора, които управляват партии, взимат решения, можеш да ги срещнеш на улицата и въобще няма да ги познаеш. Има тотален срив на лидерските способности на много политици и не само в България, но и в много други държави. Но в момента говорим за България. Този факт всъщност отдалечава тотално гласоподавателите от хората, за които те гласуват. Още повече има голямо разочарование – няма хора с харизма. В крайна сметка това е част от комуникацията. Когато говориш, само 7%  е текст и 93% са жестове, език на тялото, тон, очен контакт и всички други елементи. Никой не го разбира това обаче.

Хост: И посланието е важно.

Максим: Посланието е супер важно.  Но как го предаваш също е важно. Има тук-там политик, който говори за пазарната икономика, но толкова безлично, че никой не го разбира. Голяма част от тях използват телевизионните екрани да си разчистват сметките с различни хора, особено в сутрешните блокове на някои телевизии. БСП, например, си говорят само чрез телевизионните студиа и от време на време някой каже нещо.

Хост: А Вие разбрахте ли какво се случва в ДПС от това, което си говорят през телевизионните студиа?

Максим: Не. Някой се бори за власт вероятно, или да заеме нечие място. Но реално там няма нито политически, нито икономически послания, никакъв ангажимент към избирателите или към някаква стратегия. Моята мечта е да видя в България един Лешек Балцерович – един консервативен икономист, който в началото на 90-те години пред очите ми изведе Полша от гигантската икономическа криза и празните магазини, сред които ние живеехме. Да видя един консервативен, много прагматичен икономист, който да не се интересува от политика и да покаже какво е положението в България, включително и по отношение на брандинга и комуникацията, и какви промени трябва да се направят. Ако аз бях министър на иновациите, на всеки един стартъп, който ми покаже бизнес план, бих дал 50 или 100 хиляди евро безлихвен заем. Може би на някои дори бих им подарил. Защо? Половината няма да ги върнат или ще фалират. Но другата половина ще успеят и ще станат истински проекти, ще има хора, които ще назначават, ще има добра работа и ще успеят на световно равнище. Никой няма да направи стартъп да сади домати или картофи. Всеки ще направи стартъп за нещо, което се продава извън България на свободния пазар. Разказвам мои идеи на едро, обаче вероятно има хора икономисти, които могат да прокарат тези идеи, ако имат съответната политическа подкрепа. И тук е голямата драма. Политическата система не работи и това касае брандинга и комуникацията.

Хост: Когато Вие кажете такова нещо, това също е удар по демокрацията, защото веднага някой ще реши да направим президентска република, което не е добре.

Максим: Не, не е добре, разбира се. Аз бих казал, да се опитаме да въведем информационните технологии в управлението на политиката. Как точно – има много експерти да го кажат. Но големият проблем в изборите и политическата система, която не може да бъде променена на този етап, е, че няма контрол върху обещанията. Всеки обикаля България и обещава всичко с широка ръка – вдигане на пенсии, заплати и така нататък. Обещават 2% бюджетен дефицит, а като дойдат на власт той става 5%. Тоест, няма никакъв контрол върху обещанията. В бизнеса това не е възможно. Ако един мениджър обещае нещо на своите служители и не го изпълни, след 2 месеца или те си тръгват, или, по-вероятно, той. Информационните технологии трябва да бъдат въведени да контролират обещанията на политиците. Който е обещал нещо, и след 3 месеца не го е изпълнил, когато отива на работа и опитва да влезе с картата да му изписва, че е уволнен – компютърната система да му блокира картата. Струва ни се утопия, но един ден ще стане. Помислете, целият свят е различен.

Хост: Замислих се. Един министър го назначава и го уволнява министър-председателят. Министър-председателят го предлага, има гласуване и така нататък. Това би могло да се реализира. Но това е част от функцията на електронното правителство. Информационните технологии впрегнати в правителството и работата на администрацията това е електронно правителство. Откакто работя тази работа, ние правим електронно правителство. Къде е то г-н Бехар?

Максим: Няма го. Няма директен полет между София и Талин, обаче до Талин може да се лети отнякъде, вероятно Варшава или Истанбул. Качва се министърът на самолета и отива за една седмица в Талин да види какво са направили там хората.

Хост: Той го знае много добре, но не иска да го направи, защото това означава  големи съкращения в администрацията и непопулярни мерки, които вероятно са свързани с последваща загуба на избори.

Максим: Ние сме говорили в това студио с Вас как една държава би могла да се управлява и с методите на една бизнес корпорация.

Хост: Имаше един министър, който се опитваше да управлява министерството по този начин, но го насадиха на пачи яйца и се оттегли.

Максим: Ако една корпорация губи пари или влияние, брандинг или продажби, най-вероятно или ще бъде реструктурирана, CEO-то на корпорацията ще си отиде или бордът ще се смени. Вярно е, че държавата има и други отговорности – отбрана, национална сигурност и външна политика. Три неща, които трябва да се вършат от държавата, но тя не трябва да се бърка никъде другаде. Точно обратното – трябва да дава възможност на частния бизнес. По възможно най-прозрачния начин да доказва, че частният бизнес прави пари, плаща данъци и дава добри заплати. Знам, че това е дълга тема, но един ден това трябва да стане. Иначе никой няма да отиде да гласува или да се интересува кой е на власт. Да не говорим, че колкото и да гласуваме, ние нямаме правителство вече много време и вероятно няма да имаме скоро. Последните 2 седмици разговарях с доста инвеститори и всички ми казват, че чакат редовното правителство. Те не знаят дали, ако сега сключат споразумение или договор и временното правителство поеме ангажимент, след това редовното няма да го отхвърли.

Хост: Дори е по-вероятно да го отхвърли.

Максим: Човек, който инвестира 50-100 хиляди лева не е проблем – това си е негова грижа. Но човек, който инвестира 200 милиона – това е проблем на правителството и на България. Трябва на този човек да му дадем всички възможни най-добри условия, защото освен пари, инвестиционни проекти и  данъци, тези компании носят култура в България и своите начини как се работи по стандарти на успяла компания, идваща от успяла държава. За България, в момента чуждите инвестиции са проблем, изискване и драма номер едно. Тази тема я говорим с Вас в предаването от 25-30 години в националната телевизия, но сега светът е друг. Имаме войни и икономически кризи, и трябва да сме конкурентни, защото сега конкуренцията е неимоверно по-голяма. България е доста по-развита държава и има по-добър стандарт. Хората взимат много по-добри заплати. Цените се изравняват с европейските. България е съвсем друга държава. Тя е много по-добра държава отколкото беше по време на онези наши разговори преди 25-30 години. И сега трябва да използваме това за да привлечем големите инвеститори, които идват тук с големи проекти.

Хост: Може би трябва да организираме голямо спортно събитие за да привлечем вниманието.

Максим: Не вярвам, че спортно събитие ще привлече вниманието. Пламен Русев ми е добър приятел, но не вярвам, че и ИТ или технологично събитие може да привлече погледите. По-скоро ми се струва, че е време за много добра кампания да България в чужбина. Това са т.нар. пътуващи шоута, “roadshows” и участия в големи конференции.

Хост: Според Вас колко пари трябва да се инвестират в такова roadshow?

Максим: Това са евтини неща – отиват 10 души в Чикаго, Сан Франциско или Лондон.

Хост: Но нали трябва да се шуми за да дойде някой на това roadshow да чуе, да види?

Максим: Всеки ще дойде, когато му се представят добри перспективи за инвестиции и да спечели пари. Всеки ще дойде, ако му предложат да инвестира 250 милиона и 5 години да не плаща данъци, в замяна да наеме 400 души. Държавата почти няма да спечели от тези данъци. Но, ако този инвеститор дойде, инвестира тези пари и направи това производство, трябват много оригинални идеи и гъвкава политика. Не можем просто да поканим 10 компании в някое българско посолство и да им кажем колко е добра България, а трябват конкретни неща.

Хост: Проблемът е там, че няма приемственост. Единият кабинет договаря нещо, след 5 месеца пада и идва служебен, който отхвърля половината договорки. След това идва нов, който отхвърля това, което служебният е договорил. И хората нямат доверие, няма устойчивост на отношенията.

Максим: Учудвам се много на думите на премиера, че т.нар. прекрасна инициатива „Бранд България“, която Мария Габриел започна, била закрита. Няколко пъти говорих с нея и изведнъж идва временно правителство и я закрива. Как така? По-важно нещо от бранда България няма. Ако има нещо нередно вътре – например някакво финансиране, което предизвиква големи въпросителни – да го видят и да го разгледат, обаче да продължат инициативата. Не мога да си представя България да продължи през 2024 и 2025 година без да има ясна, кристално чиста и резултатна стратегия как да промотира своите възможности.

Хост: Максим, кажете няколко думи за олимпиадата в Париж. Целият свят сега я гледа и коментира боксовата история. Защо беше цялата тази история с Тайната вечеря, тези травестити и сега това в бокса. Какво идва като послание? Дали това е идеята на либералната демокрация, или пък тя да бъде очернена? Какво долавяте Вие като комуникация?

Максим: Аз не съм експерт по либералната демокрация, още по-малко по изкуство. Смятам че това е целта на изкуството – всеки да изрази това, което вижда и иска да покаже. Да направи посланията си така, че някои да ги разберат, някои да не ги разберат.

Хост: Както казва Оскар Уайлд, „Всяко изкуство трябва да бъде напълно безсмислено.“

Максим: Може би, не съм го чувал това. Всички ние ходим на театър, гледаме изложби, и много от тях са смислени. Гледаме и филми, разбира се. Не смятам, че трябва да има някакви ограничения пред изкуството. Така са решили сценаристите. Според мен от PR аспект си постигнаха блестящо целта, защото цял свят говореше за това откриване. Да, за и против разбира се, но пък аз съм привърженик на този тип спорове, защото може да се чуят и аргументите на тези, които са го направили и другите аргументи.

Хост: Тоест, от PR гледна точка целта е блестящо изпълнена?

Максим: Според мен, да.

Хост: Какво повече? Всички говорят за Париж.

Максим: Не е само заради говоренето. Всички се опитват да говорят, и с разумни аргументи, които да бъдат чути от едната и другата страна. А за това дали мъже трябва да се боксират с жени, аз съм последният човек на планетата, който може да има мнение. Обаче си мисля, че мъже трябва да се боксират с мъже. Лично аз смятам за изключително екстравагантна дисциплината женски бокс.

Хост: Точно това щях да попитам – трябва ли изобщо жените да правят бокс?

Максим: Защо ще се бият жени и ще вдигат тежести? Защо правят неща, които не са присъщи на жените по начин по който ние ги разбираме – ефирни, нежни?

Хост: Ще ни упрекнат в сексизъм.

Максим: Тук няма сексизъм, просто смятам че пред последните 2-3 дни, от това което видях, Федерацията по бокс и Международния олимпийски комитет не отговарят адекватно. И тук вече засягам комуникационната страна. Това са едни общи фрази  и приказки, от които въобще не можеш да разбереш кой е мъж или жена, или кой с кого се бие. Според мен това е проблем, който е добре, че беше повдигнат, защото ще бъде решен, ако не на тази, то на следващата олимпиада.

Хост: Максим, благодаря много за този разговор.

Максим: И аз благодаря!

Може да гледате цялото интервю тук.