Гурудев: Само щастливи хора трябва да управляват света

Резиденцията на посланика на Индия в България, сгушена насред боянските пътечки точно под планината, има огромна градина и просторни помещения, но този път и двете са доста тясни, за да поберат всички, които искат да се докоснат до тази твърде специална личност. Бил съм вероятно на стотици срещи през годините точно тук, но никога пред това интересът не е бил толкова голям.

Ако изброя само имената, религиозните и гражданските, както и титлите му,  сигурно няма да ми стигнат няколко страници. Затова и последователите му, а и не само те, го

наричат простичко, късо и само с една дума

– Гурудев! 

Неговата фондация Art of Living (в превод - Изкуството да живееш) има вече над 40 години и идеите му обхващат милиони хора по цял свят, които вярват единствено и само в две неща: щастието и мира.

„И двете обаче са свързани“ – казва ми тихо Гурудев Рави Шанкар – с много тих глас, като се навежда толкова близо към мен, че шепотът му силно отеквав съзнанието ми и той натъртва всяка една от думите – мир и щастие…

Имаме около половин час сами двамата след като неговата лекция вече е свършила и зад вратите на малката стаичка гостите опитват индийски специалитети гарнирани със специален лековит чай. „Но не забравяйте,

към всичко това трябва да има още едно условие,

което да подкрепя тези две думи – ентусиазъм.“ Внимателно го прекъсвам, за да му кажа, че ние в България, поне в бизнес средите, го наричаме мотивация а той ме гледа странно, и без усмивка много сериозно ми опонира – не, това не е мотивация, ентусиазъм е с поне още две-три равнища над мотивацията, това означава огромен заряд от енергия да промениш света, да го направиш по-добър и също така хората около теб да се заразят и те да започнат да правят това…

Със сигурност е  прав, но тези думи казани в днешни дни в Европа, в сърцето на този толкова размирен свят, разкъсван от войни и крамоли, от кризи и пълна липса на авторитети, звучат добре, но някак си извън действителността. „Виж, Бехар –

не очаквам да е запомнил името ми

въобще, учудвам се и го отдавам единствено и само на огромната прилика с един голям индийски щат със същото имe -   аз разбирам, че тук всички доста сте объркани, целият свят е доста объркан в наши дни, но именно в такива времена трябва да се обърнем към ценностите, към важните неща, към тези, без които не можем… Общество без насилие, без лъжи и измами, без постоянно заблуждение, че така се прави навсякъде по света и доброто побеждава само, когато по-силният си опитва да го наложи--- не може да бъде здраво общество, рано или късно това общество, ще  разбере, че е болно… Честност, почтеност, усилия за развитие и за по-спокоен живот трябва да доминират над всичко друго… Това винаги казвам на милионите си последователи и знам, че те прекрасно ме разбират.“   

Ами… седим толкова близко един до друг на малкото диванче в резиденцията, навън е голяма глъч и хора, които дискутират шумно, а всичко това ми прилича на една

кратка частна и персонална проповед,

която има за чел да ме убеди в нещо, в което всъщност съм отдавна убеден. Споменавам между другото, че това е страшно интересно и смятам да го споделя с повече хора, например като разкажа за него в авторитетно издание, а той кима убедително и като споменава отново фамилното ми име добавя, че точно заради това го казва. След това надълго и широко ми разказва за ползите от медитацията и самовглъбяването, за това да осмислиш кое как искаш да направиш и срещу тези си мисли да постигнеш целите си… Но те винаги трябва да са нещо, което е по-добро от това, което имаш, винаги, допълва Гурудев.   

Минутите вървят неусетно и почти накрая стигам до любимата ми теза – за лидерството. Защото той- самият Гурудев Рави Шанкар е

лидер, наистина световен лидер с милиони

последователи.

Обръща се и вперва благия си поглед към мен, дълго мълчи, като че ли премисля не само всяка дума, а всяка запетайка и бавно ми казва: „Ето, стигнахме до най-важното. И аз, и ти Бехар, знаем много добре, че това е най-голямата болка на модерния свят – не казвам, че няма лидери, а казвам, че са други, просто други, като че ли по-далечни от народа си, от хората, които трябва да водят и на които да вдъхват този ентусиазъм, за който говорихме…“

Спира за една-две много дълги минути и отсича, че за съжаление днешните лидери не са щастливи, по много и различни причини, но не са. „А само щастливи хора трябва да управляват света“, казва Гурудев окато държи ръката ми в неговата. Но не за довиждане и не за сбогом, а просто за да мога още по-добре да разбера думите му. И да ги предам точно.