Бързаме, бързаме…

Нямам идея защо всички бързаме толкова много. Сутрин като тръгваме на работа, по обяд, докато се опитваме да си намерим нашето време, вечер, когато искаме да стигнем до някое приятно място. И винаги закъсняваме, винаги бързаме. Това несъмнено предизвиква агресия, която крие гигантски опасности.

Често стоя замислен сутрин рано по кръстовищата и докато насам да светне заветната зелена светлина не мога да се начудя на бързащите „самоубийци“ – минават в насрещното движения, светят с всички възможни светлини и сигнали срещу теб и само по мърдането на устните им можеш да разпознаеш кого точно споменават ако случайно не отстъпиш от твоето съвсем редовно заето място… И това вече не се нарича бързане, а просто поставяне под заплаха на живота на много хора. Но тези хора си го наричат бързане, докато принудително не се забавят много повече отколкото биха наваксали с тази безумна агресия.