Максим Бехар: Младите българи не се интересуват от популистки обещания

Хост (Лора Инджова): 10 дни преди изборите говорим в студиото с ПР експертите Максим Бехар и доц. Ивелина Христова. Здравейте и добре дошли!

Максим Бехар: Добър ден!

Хост: Как сте 10 дни преди вота, 2 в 1 при това? Как ви изглежда картината? Слушате и кандидатите.

Максим: Много ми се иска в тази картина участниците във въпросния „подсъдим“ билборд, ако могат, да се срещнат на живо и да видим те какво мислят и как смятат, че България след 15-20 юни ще тръгне в по-добра посока. Гледаме от телевизионни студиа, предизборни срещи, тук там някой лидер, но обикновено гледаме част техните антуражи и не можем да усетим конкретни революционни предложения и стратегии, за да може да се отлепим от икономическата криза и да продължаваме напред в по-добра посока.

Хост: Вчера, между другото, г-н Бехар, се хванах точно за тази сюжетна линия от кампанията и запитах моите гости, политически наблюдатели, дали ако се проведе лидерски дебат, какъвто не сме виждали от години, това би могло да мотивира избирателите да отидат до урните.

Максим: Парламентарните и европейските избори до голяма степен се припокриват, защото в крайна сметка един наш евродепутат ще трябва да прави това, което ще  трябва да прави един български депутат по отношение на българските неща - българските закони и ред. Не вярвам да има нещо революционно или много екстравагантно, което да мотивира избирателите за по-голяма масовост по време на гласуването. Обаче, смятам, че един лидерски дебат или въобще дебат, който да предизвика много конкретни предложения и интересни стратегии, би могъл поне да наклони везната към една или друга политическа партия или движение, за което хората да гласуват. Познавам десетки хора и много от моите приятели казват, че това е голямо разочарование и не знаят за кого да гласуват. Трябва да има конкретни дебати. Аз лично не вярвам някой чак толкова много да е упорит или да има голямо желание да участва в тези дебати. И не вярвам дори, че ще се състоят лидерските дебати до края на предизборната кампания. Но ако това се случи, ще се улесни избора на тези, които искат да гласуват. Това, което виждам е популизъм в огромни количества, който се лее от всички възможни екрани, билбордове, вестници, радиа и къде ли не. Винаги съм твърдял, че трябва да има система за контрол над тези обещания. И ако тази система е електронна и се използва дори изкуствен интелект за нея, на 3-4-6 месеца докладва свършеното от политиците, и ако не са изпълнили обещанията си те трябва да освободят поста.

Хост: Можем ли, и готови ли сте да влезте още по-дълбоко в разговора, за комуникационните проблеми на политиците в момента, водейки тази кампания? Къде ги виждате, вие, тези проблеми?

Максим: Тази негативна кампания, в която едни хора очернят други хора, и аз съм изключително разочарован да видя, че това се случва и сред бутиковите политически партии, които би трябвало да представляват по-интелигентната част от обществото, без да обидя другите избиратели. Но има хора, които се занимават повече с бизнес, печелят по-добре, имат по-добро образование. Има хора, които нямат тези амбиции. И тези малки политически партии използват същия подход, което е изключително разочароващо и означава, че нямат аргументи и интересни послания, които да изпратят на своите избиратели. Това, което се случва в предизборните срещи е копирано от всичко това, което се случва през последните 30 години. Събират се феновете на едните или другите и си говорят само за тях. Много малко са иновативните и интересни идеи, които целят привличане на избиратели от другия отбор.

Хост: И ето тук ви питам как се привличат избирателите, но не онези от твърдите ядра, които така или иначе ще гласуват за конкретната политическа формация, а другите, които не знаят днес за кого ще гласуват.

Максим:Има тук там някой друг малък бутиков играч, който да привлече повече гласове, защото всички знаем, че българското политическо пространство и политическата сцена има изключително крещяща нужда от нова политическа формация, която да е свежа, оригинална, интересна и в същото време да има успешен икономически план как да вървим напред. Обаче тези политически играчи са абсолютно малцинство. Те не могат, в общи линии, да привлекат нито един избирател от друга политическа сила, освен с популизъм и обещания. Но 2024 година е - ние този мач сме го играли 34 години. Първо, поколението Z или Y – хората до 30 години – почти не се интересуват кой какво ще им обещае. Те си имат свои образи и герои.

Хост: Това е интересен въпрос, който трябва да обсъдим – как поколението Z прави своя избор?

Максим: От това, което чуват, от хора, които имат лексика или речник близки до тяхната възраст. Това се случи в моята компания и навсякъде в бизнеса. Когато искаш да разговаряш с един човек, с когото те делят 30-40 години разлика във възрастта, трябва да говориш на неговия език, не на твоя. Не виждам политическа сила, която се опитва да прави това. Поколението Z, всъщност,  са огромна маса от избиратели – тези, които са се върнали от чужбина и хората, които за пръв път ще гласуват. Въобще не се вълнуват от обещания за пенсии, социални осигуровки, данъци. По-скоро искат да видят  някой, който говори техния език и може да им осигури уют в България, защото това е лесното поколение. Това е поколението, което не е чакало на опашки за хляб, не е виждало криза и винаги е имало всичко. И слава Богу - аз се радвам, че има такова поколение. Но те няма да могат да се повлекат от обещания или от популистки послания. По-скоро вероятно няма да отидат да гласуват.

Хост: Искам да ви върна, на финала на нашия разговор, към партиите. Отделихме време за избирателите и със сигурност ще продължим да говорим за избирателната активност и какво ще видим като активност на 9 юни от всички нас. Политиците, обаче, правят ли грешка с това яростно разграничаване и дистанциране един от друг? Искам да ви кажа, че днес в рамките на политическите ни разговори в предизборната кампания, двете основни формации, които реализираха 9 месечния редовен кабинет говорят така сякаш те никога в живота си не са управлявали един с друг, не са декларирали взаимната си подкрепа. Това, обаче, оставя горчив вкус у избирателя и задава въпроси. Има необходимост от обяснение – как можеше преди, а сега не може? И това е двустранен въпрос, не само към една или друга формация.

Максим: Още една причина за голямо разочарование. На практика нито една от политическите формации, които участваха в предишния 9-месечен кабинет, който беше доста читав - с доста ясна програма и приятни хора, които знаеха какво говорят, не иска да се отъждестви с другата и това предизвиква огромно разочарование от хората. Няма какво да делим – това беше постулата преди една година, когато се създаваше т.нар. „сглобка“. Сега има голяма вероятност да се случи същото. Българският политически пейзаж помни много такива случки - когато царя казваше, че няма никога да се съюзи с БСП, и след това се създаде тройната коалиция. ДПС винаги е дъвка за игра между различните политици, които в крайна сметка винаги се съюзяват с ДПС  и винаги работят заедно, защото това е много важен фактор. За да ви обобщя – имаме нужда от лидерски дебат и интересни, иновативни икономически идеи, които колкото може повече хора да ги разберат и тогава ще имаме малко по-висока активност на изборите. Но това да кажем от какво имаме нужда, не значи, че ще се случи. И е много важно това да стане в България - ако може тези хора от билборда да ги видим в телевизионните студиа, и ако това се случи - тогава ще имаме висока политическа активност и конкретни изисквания към различните кандидати. Ако не се случи – историята се повтаря.

Хост: Благодаря ви за този разговор и анализ. Очаквам ви след като видим резултатите на 9 юни за да видим какво от всичко, което споделихме сега с нашите зрители, ще се окаже реализирано след това. Благодаря ви!

Максим: Приятен ден!

Може да гледате цялото интервю тук.