Максим Бехар за Оскарите: Киното е в един изключителен, небивал досега възход.

Петя Дикова: Г-н Бехар, много се радваме, че Вие сте следващият ни гост. Да започнем, може би, от общия въпрос. Вълнуват ли Ви Оскарите? Имате ли фаворит? Гледахте ли някой от номинираните филми за най-добър филм?

Максим: Сега... първо ме вълнува рожденият ден на Петър.

Петър Бакърджиев: Той почти свърши. Още малко... така, че...

Максим: Да, де, обаче това си е голямо PR събитие. Да си уредиш Оскарите на рождения ден.

Петър: Ето, виждате ли?

Максим: Има си символ...Не, не се вълнувам чак толкова от Оскарите, защото утре сутринта ще се събудя и ще прочета кой е спечелил. В крайна сметка това е едно шоу, което можеш да го гледаш и на запис, можеш да го гледаш и на живо. Даже бих казал, че... понеже това е в темата на Петър, бих казал, че световното по футбол е по-емоционално и би ме развълнувало повече, защото…

Петър: Вечер след вечер, то има надграждане. Докато тук минава на един дъх.

Максим: Не само. Вече като знаеш резултата, не е интересен мачът.

Петър: Така е, а и актьорите по шорти са по-добре от тези с рокли.

Максим: Зависи... зависи. Тези с рокли са по-красиви и, разбира се, това е едно прекрасно шоу. Това е една машина за пари. Една машина за слава. Една машина, в която много хора виждат това, което те искат да видят. Може би половината. Другата половина са супер разочаровани, защото виждат това, което, в крайна сметка, не са очаквали. Вие видяхте и гостите, които бяха преди мен. Те си имат своите предпочитания. Те може да се сбъднат, може и да не се сбъднат. Истината е, че... аз се учудих между другото на разговора, докато изчаквах, че млади хора, такива като мен, млади хора, съжаляват за миналото. И си казват: "Боже, в миналото какво правихме, ама какви филми, ама каква музика, ама как композирахме, пък сега тука TikTok, Instagram, какви са тези глупости... Threads". Точно обратното, сега животът е много по-хубав. Сега животът е много по-творчески, защото висок пилотаж е да направиш един продукт за 15 секунди или за 30 секунди и е много лесна работа да направиш един филм 2 часа и половина, както е примерно "Убийците на цветната луна" или "Опенхаймер", но в крайна сметка всички тези хора заслужават голямо уважение, защото...

Петър: Господин Бехар, извинявайте, че Ви прекъсвам... Много е лесно да направиш 15 силни секунди сега тук и в момента. Но не е ли ценно тези 15 секунди да се сещаме за тях и след 5 години? Апък имам чувството, че минава и заминава. Просто един миг. Силен миг, обаче...

Максим: Ами, зависи как ще ги направиш. Има такива 15 секунди, които ги помниш и те са едни 15 секунди от 2-та часа. Между другото много често във филмите е това.

Петя: Ето Титаник.

Петър: Да, завинаги ще остане в историята...

Максим: Знаете ли, преди няколко години бях на един от форумите в Давос и в почивките ме интервюира една американска телевизия CNBC. И ми зададоха един много казионен въпрос…

Петър: Една малка телевизийка…

Максим: Да, бизнес телевизия. И ми зададоха много казионен въпрос: "Какво очаквате от форума в Давос?" И аз казах:,,Eдно изречение”, и репортерката ме попита, ваша колежка, ме попита: "Кое?" И аз казах: "Не знам, обаче искам да си тръгна от тук с едно изречение, запомнено. Ако са две или три или пет, това означава, че не напразно съм бил пътя до Давос. Не напразно съм дал примерно 500 евро за хотел вечерта или всичко останало и не съм си загубил времето. Същото е и с киното. Понякога, особено тези филми, които са crème de la crème, които са най-добрите, които ще видим тази вечер… режисьори, актьори, сценаристи, автори.. в тези филми, понякога можеш да запомниш едно изречение, което да ти промени живота. Може да ти даде съвсем друг поглед над това, което ти си очаквал, и затова киното е много, много силно изкуство. Да ви кажа честно, аз с по-голямо нетърпение очаквам наградите "Гершуин", които дадох в библиотеката на Американския конгрес от 2007-ма година, когато първият носител беше Пол Саймън. Тази година са Елтън Джон и Бърни Топин, допреди ерата Тръмп се състояха в Белия Дом, обаче след това, той реши, че има други приоритети. И сега са в една зала във Вашингтон. Тъй като музиката пък е друго изкуство. Музиката няма езикови бариери. Няма граници. Много по-кратко изкуство. Много по-ударно. И създава съвсем други мотивации и инспирации."

Петър: Не случайно преди Вас попитах Папи Ханс точно за музиката във филмите, и имам чувството, че той не беше особено възторжен от това, което в момента се случва.

Максим: В тези филми, които цитирате, няма музика, която да е "уау". Няма такива музика, която след това да бъде издадена на саундтрак. Примерно филмите на Джон Траволта. Вие не си ги спомняте, разбира се, защото сте млади още, но Grease или Saturday Night Fever, музиките направиха много по-голям удар, отколкото филмите, защото тези песни и до ден днешен се пеят и се споделят. Може би никой не е гледал филмите дори.

Петя: А най-важната и ценна страна на Оскарите, която искаме да обсъдим с Вас е именно маркетингово-PRската страна на наградите. Като встъпление ще използваме едно кратко интервю с една забележителна българка. Тя се казва Паолина Дойчева и прекарва около 10 години в САЩ като PR. Последният й ангажимент в САЩ е да гримира самата Джил Байдън, първата дама на САЩ. Паулина, здравейте! Благодарим Ви, че се включвате в нашето студио. Знам, че имате две малки деца и часът е късен, но добре дошла в нашето студио!

Паолина: Добър вечер на всички!

Петя: Добър вечер! Искаме да попитаме какво разказахте на първата дама Джил Байдън за България?

Паолина: На Джил Байдън разказах за България, за невероятната природа, която има, и си поговорихме за това, че макар и малка на площ, България има невероятни ресурси. За великолепните гори и Черно море, на което можем да се наслаждаваме постоянно. Тя беше доста заинтересована от разказа.

Петя: Сигурна съм, че е така. Благодаря Ви, че в този късен час се включихте в нашето студио. Всичко добро, Паолина, и до скоро! Г-н Бехар…

Максим: Аз тези неща не ги разказвам на чужденци, между другото. За природа, за планини, за морета… Защото в Европа и не само в Европа, в света има държави с много по-красива природа. Ти знаеш за моите много срещи с Принц Чарлс, който сега е крал, и в един от нашите разговори той ме пита: "Кое е най-важното за България?" Аз мисля, че съм го разказвал в твоето студио дори. И аз му казвам: "Може ли аз да Ви попитам, кое е най-важното за Вас, Вие какво знаете?" И той казва: "Планините, морето, плажовете, природата…" и аз му казвам: "Не, не в Европа и по света има държави, които имат по-хубави планини от нашите." И той тогава ми казва: "Тогава?" … "Хората, the people. Елате да видите хората, защото хората в България са уникални." Няма как да се състезаваме по планини с Испания, например, или с Австрия. Или с много други, дори и с Германия. Плажове… съжалявам, обаче, моите любими Сейшели и всички наоколо - Малдиви… Къде ли не пътуват хората.

Петя: И какво му е на Арапя?

Максим: Не, не, прекрасни са. Две мнения няма. Обаче, не е нещо уникално. Уникалното в България са хората. Давайте сега за Оскарите.

Петя: Ако вашата компания трябваше да направи кампания за повишаване на интереса към Оскарите, какво щяхте да направите?

Максим: Може би ще прозвучи леко цинично и нетипично, обаче бих акцентирал на скандалите. Бих акцентирал на… помните как Will Smith ошамари този човек, горкия. Нетипичните прояви, които се помнят. Почват от 73-та година, когато Марлон Брандо не се появи да си вземе Оскара, а изпрати една защитничка на индианските права, за да може да привлече вниманието…

Петър: Само да Ви прекъсна. Вижте колко години по-късно говорим, че една актриса от индиански произход може би е измежду фаворитите да спечели Най-добра главна женска роля.

Максим: Обаче, 73-годишният никой от нас не помни кой е взел Оскара, но ние помним този случай. Нали Марлон Брандо какво е направил. Как е привлякъл вниманието всъщност за това, че индианците са поставени в неравноправно положение. Бих акцентирал на интересни неща и не бих говорил толкова много за полит-коректността или за това дали трябва да има съотношение мъже/жени, полови предпочитания и всичко останало. А по-скоро бих акцентирал на новите технологии в киното, защото ние гледаме едни филми, възхищаваме се, цъкаме с език, обаче не си представяме до каква степен изкуственият интелект стои зад тях. И не знаем какво е съотношението с естествения интелект и не знаем какви модерни, невероятни технологии навлизат в киното, които, може би, ще ни променят тотално представата за модерно кино. Аз затова харесвам сегашния живот - 2024 година. Затова обожават социалните медии, защото те ни дават възможност за изключително силно развитие, не само на технологиите, а и на нашето въображение и на изкуството. На творчеството въобще. Така, че бих акцентирал на новите начини на правене на кино, които, може би, биха заинтересували зрителите, които да си кажат: "Аха, я да отидем да ги видим тези Оскари, тези награди, защото може би ще кажат нещо по-интересно." И другото, разбира се, са случките, които има там. Дали ще е скандал, дали ще е нещо, което ще се запомни.

Петър: В този смисъл, тази стачка на Холивудските сценаристи и всички хора, които само преди няколко месеца водиха многоседмична битка за правото си да съществуват заедно с изкуствения интелект. Според Вас беше по-скоро от човешко притеснение или реална заплаха за човешката страна на кинопроизводството?

Максим: Аз не съм сигурен, че изкуственият интелект беше причина за стачката. Причината бяха големите стрийминг платформи, по-скоро. Защото изкуственият интелект е в самото си начало и ти няма как… разбира се, те си извоюваха някакви права. Там профсъюзите са много силни. Обаче, няма как някой да стачкува и да се бори срещу модерния живот. Срещу модерните технологии. Отдавна сме преживяли Чартистките движения, мисля, че беше 17-и век, когато в Англия работниците са чупели машините, защото машините ще им вземат хляба и те няма със своите ръце да произвеждат. Сега животът е съвсем друг. Да, стачката беше голям и много силен сигнал, главно за продуцентите в Холивуд, защото те са хората, които намират парите и ги дават. В същото време тя привлече вниманието и те успяха, защото са голяма сила.

Петър: Вече говорим за милиардни бюджети. Вие, в началото, направихте аналогия със Световното първенство по футбол. Само преди едно, две десетилетия там парите бяха милион, два, три, пет, десет. Сега станаха по стотици. Вижте във филмите станаха милиарди.

Хост: И като говорим за милиарди… приходите от Барби, например, надхвърлиха милиард и 400 млн.

Максим: "Openhaimer" 1 млрд.

Петър: Междузвездни войни правеше бокс офис от 300 млн., 400 млн. и си казвахме, "уау, недостижимо". И изведнъж една Барби с розовата рокля дефилира и...

Петя: Е, то е малко повече от розова рокля там...

Петър: ... и дълъг крак.

Хост: Наистина е многопластово… От PR-ска гледна точка, гениален ход на компанията ли беше да си направят пълнометражен филм-реклама вместо традиционна реклама?

Максим: Дали е гениален не мога да преценя, но беше изключително силен маркетингов подход. Според мен без никакви рискове. Защото ако не се беше случил този филм, какво щеше да стане? Нищо нямаше да стане. Нямаше децата да престанат да си купуват барби или родителите да купуват на децата си. Или аксесоарите. В същото време филмът е много добре изпипан, признавам, че го издържах до 25-ата, шестата, седмата минута. То е за съвсем друга аудитория, разбира се.

Петя: А, казвате, че сте издържали до двайсет и някоя минута. Аз така издържах "Зоната на интереса". Това е филм, посветен на холокоста. Филм, посветен на Аушвиц, в който само една ограда на къща дели писъците от лагера...

Максим: Дели два свята. Две планети.

Петя: ...И къщата, в която живее семейството на директора на Аушвиц, които си поливат зелето, градината... ужасяващи писъци, крясъци на фона на някакви съвсем нормални ежедневни дейности, с които семейството и малките деца се занимават абсолютно игнорирайки тези непоносими звуци...

Максим: Знаете ли, защо си мисля, че този филм би могъл да бъде фаворит тази вечер? Защото светът в момента се намира в минимум 2 войни. И двете войни са буквално до нашите граници. И двете войни са изключително световни. Смисъл, имат отражение върху цялата световна политика и икономика, бизнес отношения. Това е едно предупреждение, колкото и да е кошмарно, колкото и да е силно, едно предупреждение, защото може би всичко това се случва и в Украйна днес. Може би, някъде, от едната страна е границата на Русия, от другата страна е границата на Украйна. Може да не ги дели една ограда, обаче в днешните технологии, в днешния модерен живот, това е по-малко от една ограда дори.

Петя: Да продължим разговора с малко разведряваща тема. Да поговорим за парите на Оскарите.

Петър: Само да кажа, че не съм голям оптимист, като Вас. Вие казвате, че войната и нещастията са до нас, но не до тях. Мисля, че Оскарът минава под американското… те са малко далеч, не знам дали те ще имат тази сетивност към това, което се случва наистина до тях, но на хиляди километри от тях.

Максим: Нека да отворя една скоба само за тези цифри, които ни споменаха. Това означава, че киното е в изключителен възход. И ние, дето си казваме: "Ах, те, нали, вече са слаби филмите. Ама няма ги тези хубави филми, отпреди." Точно обратното. В крайна сметка, какъв е критерия за един филм? Ами, има 7 млрд. хора по света. Вероятно има 15 млрд. мнения за филмите. Един харесва едно, друг харесва друго, трето, четвърто. Обаче, в крайна сметка, като теглим чертата, виждаме, че киното е в един изключителен, небивал досега възход, което е страхотна новина.

Петя: Г-н Бехар, как да се разделим? В каква форма е бранда "Оскар" към момента?

Максим: Зависи кой, как го погледне. Според мен самата церемония и самите награди, които ще бъдат раздадени, са много по-ценни от колкото в предишни години, защото конкуренцията е много по-голяма. И не само финансова. Конкуренция в самото творчество. Конкуренция на актьори, на прийоми, които се използват. Смятам, че в близките години, едва ли този бранд ще върви надолу. Едва ли ще западне. Лично аз искам всеки ден да има Оскари. Всеки ден да има такава церемония. Всеки ден в България да има Аскеери, всеки ден да има различни награди, за да може, в крайна сметка, всички хора да празнуват и да се радват на това изкуство, а не да чакаме една година. Стискаме палци да видим кои ще бъдат най-добрите тази вечер.

Петя: Стискаме палци. Благодарим Ви, че бяхте с нас.

Може да гледате целия онлайн репортаж тук.