Много виртуално, малко реално…

Пощите ни се пълнят всеки ден с абсолютно ненужни мейли, които в главите на техните изпращач трябва да бъдат поздравления и ние да им се радваме безгранично. Ама 8 март, Великден, Коледа Нова година, цветя, бутилки шампанско, целувки, какво ли не още… И естествено първото нещо, което правим е веднага да ги изтрием и да споменем наум изпращачите с не много добри думи.  

Не знам как е възможно толкова много човешка и – вероятно – мисловна енергия да отива нахалост и да предизвиква точно обратните чувства, а не тези, които някой би се представял. Да не говорим, че в цялата тази виртуална кореспонденция няма нищо позитивно. Пращаш някаква картинка на някого безадресно и без нито една дума в съобщението, което преведено означава- толкова си безличен и толкова да не ме интересуваш, че дори и едно обаждане на заслужаваш, една дума даже няма да ти напиша… А колко простичко ще е едно обаждане, едно персонално съобщение. Но реално. И персонално.