Максим Бехар в „Точка на кипене“ – парламентарните избори в България за 2021

09.04.2021

Международният експерт по PR и комуникации Максим Бехар анализира поведението на партиите и политиците на парламентарните избори на 4 април 2021 г. пред НТ България 24, в предаването „Точка на кипене“ със Светослава Рудолф. Въпреки тоталното противопоставяне и вражди между тях той предлага да се организира една национална кръгла маса, на която всички да седнат и да открият общите си позиции, за да се преодолее кризата и България да стане още по-добро място за живот и бизнес.

Водещ: Вие гледате коментарното предаване „Точка на кипене“, аз съм Светослава Рудолф. Днес ще говорим за поведението на партиите и политиците по време и след изборите, затова имаше ли външна намеса и подкрепа за определени партии. За огласа в чужбина и най-вече за бъдещето на новия парламент, който започна с махленски скандали още преди да е ударил първия звънец.

Гост тази вечер е един ПР специалист, който има забележителна международна експертиза и може да огледа нещата и отвътре, и отвън – Максим Бехар.

Сега.. точно се чудихме какво се крие зад мълчанието на Слави Трифонов, какво се крие зад неговите идеи, какво ще прави в бъдеще особено ако му се даде мандат за правителство. И излезе името на премиера, който евентуално ще бъде предложен от ИТН, ако те получат мандат. Бих искала да започнем с тази най-гореща новина, която е най-интересна за момента – Румен Чолаков.

Максим Бехар: Имаме нова България, нова по-интересна България. Някои се оплакват, някои се хвалят, едни се жалват, трети са по-агресивни и една политическа сила, която мълчи и ние си задаваме въпроса с една голяма въпросителна – защо мълчат.  Смятам, че това е нормалната реакция на всяка една партия или политическо движение, което никога не е било във властта. Какво да кажат, нормално е да…

Водещ: Те може би нямат и какво да кажат.

Максим Бехар: Не, те имат какво да кажат, защото първо не искам да подценяваме Слави, той е човек с изключително широка обща култура. Всички ние сме гледали през последните 20 години неговите предавания и знаем, че той е човек, който много знае, много се готви. Разбира се, има нетипични за политика поведение, обаче така се създават новите политици. През тези дни се споменаха много, разбира се, случаи в света, в които хора, които се занимават с шоубизнес могат да успеят в политика, защото са популярни. Това, за което ми казвате е нормално.. те да имат предложение за човек, който е много или малко извън политиката.

Водещ: Нека да покажем негови снимки. През това време Вие ще ни кажете какво знаете за него.

Максим Бехар: Аз се познавам добре с Румен Чолаков.

Водещ: Наистина ли?

Максим Бехар: Да и смятам, че за разлика от няколко души, с които спорих през последните два дни, е една много добра кандидатура. Румен е интелигентно момче.

Водещ: Той е на 30 години, на 29.

Максим Бехар: На колко е канцлера Курц във Виена, в Австрия? Или много други случаи имаме. Плюс това 29 години и 30 в днешно време, това означават 50 години в предишните.. преди десетина, петнайсет години. Това са хора, които много бързо акумулират информация, много бързо взимат решения. Модерни хора, как ще се прояви, ако въобще стигне дотам – нямам идея.

Водещ: Но нека да кажем няколко думи за него. Аз разбрах, че е завършил Кеймбридж, близък е с принц Кирил, бил е близък с НДСВ. Сега се разбра, че Томислав Дончев нямал нищо против той да бъде една такава кандидатура. Тоест на практика се подчертава, че това е един млад човек, който е близо и до НДСВ и до ГЕРБ, може да се каже.

Максим Бехар: НДСВ нямам представа в какво състояние е в момента, за да говоря за НДСВ.

Водещ: Смисъл до царя, до царя.

Максим Бехар: Обаче, царя му симпатизира, говорили сме с него на тема Румен Чолаков преди 2-3 години.

Водещ: Така ли? Още преди 2-3 години.

Максим Бехар: Да, защото Румен с неговата формация „Път на младите“ участваше в евроизборите преди година и половина. И тогава се виждахме от време на време, обменяхме някакви мисли с него, с неговите колеги. Направиха ми много добро впечатление. И тъй като аз самия в моята компания, работя обграден от млади хора между 22 и 28 години. Това е в общи линии средата, в която се движи от дълги години. Знам, че това са хора, които като ги сложиш на място вършат работа. Отново, нямам идея дали въобще ще се стигне дотам.. кандидатурата или идея, или името на Румен да се обсъжда за каквото и да е. Но като него има страшно много. Има сигурно едно 30-40 души като него, които могат да вземат решения и няма нищо страшно във властта. Сега много хора се вайкат „Ох, какво ще стане“, „Ами ако си тръгне този, ако си тръгне онзи“. Смятам, не искам да правим анализ на каквото се е случило, въпреки че и затова може да си говорим.

Водещ: Да, да ще поговорим за всичко, имаме време.

Максим Бехар: Но смятам, че сега е времето. Може да ви звучи много екзотично и много дори може би ексцентрично. Сега е времето да седнат политическите сили, да забравят всичко, каквото е било, и да кажат „България. Дай да работим за България, дай да направим едно правителство.“ Ама че може да поканим хора от ВМРО, можем да поканим хора от.. както се казваше на Васил Божков формацията, на 6-7 място са. Значи Х брой хора са гласували за тези хора, за ВМРО, за тази формация, може би хората на Валери Симеонов и на Марешки. Дори под 4%, под чертата, не помня кой колко беше. Но трябва да се съберат най-добрите хора, най-интелигентните хора.. не, че България е в беда, напротив. Аз смятам, че е едно много добро място за правене на бизнес и добра атракция за чуждестранни инвеститори. Обаче тази политика трябва да си дойде на мястото, по начин, по който да обедини колкото се може повече българи. Дали ще бъде Румен, дали ще бъде някой друг. Трябва да има хора диалогични, хора, които много милеят за България, но в същото време не са против останалите, които да кажем по някаква причина… дали са малцинствени групи, дали имат някаква друга ориентация, всички ние сме българи. Отново, знам, че звучи много ексцентрично...

Водещ: Много е разделена страната и раздрана, буквално, на различни части.

Максим Бехар: Е, не чак толкова.

Водещ: Те са толкова силно враждуващи.

Максим Бехар: През 90-те години беше много по-разделена, ние всички помним имаше случаи мъж пребил жена си, жена застреляла брат си и въобще нали такива.. БСП, СДС. Какво ще се разделяме, всички сме в социалните медии, всички имаме различни мнения, разбира се, нека да ги имаме тези мнения. Имаше много партии и личности, които се провалиха на тези избори. Даже бих казал, че повечето от тях се провалиха по чисто личностни причини, поради това, че подценяваха много фактори, които имаше в България от миналата година насам. И не е само пандемията, не е само локдаун и това, че ние сме други хора вече. Примерно много хора подцениха диалога, ние нямахме лидерски сблъсък в България, ние нямахме лидери, като изключим лидера на ВМРО и още 1-2 може би, които се появяваха на  дискусии. Лидерите на големите политически партии, които сега са в парламента, от днеска, вече официално, те нямаха никакъв диалог помежду си, никой не можеше да види кой какво мисли.

Водещ: Всъщност, това е част от разговора, който исках да ви питам като имах предвид поведението на партиите и политиците по време на изборите. Всъщност, вижте колко странно вече… това феноменално ли е, модерно ли е, ще бъде ли в бъдеще или не?

Максим Бехар: Не, обидно е.

Водещ: Примерно Бойко Борисов си седи пред къщата, капе го снега и той говори, Слави Трифонов си говори от телевизора, защото никъде не излиза и никъде не се показва, и с никого даже не разговаря, Нинова от време на време в някое интервю се скара на останалите.

Максим Бехар: Не е модерно, не е логично, не е приемливо, а е обидно.

Водещ: Нямаше разговор за съществените неща.

Максим Бехар: По същия начин Доналд Тръмп си пишеше в Twitter. Защо? И обяснението е много просто, защото това е еднопосочна комуникация и това е едно от най-важните неща, най-големите фактори, които всъщност политиците пренебрегнаха. Те си казаха „Имам медия в ръцете си“ тоест „Имам Facebook, имам Twitter, имам..“ каквото и да е, Instagram, LinkedIn или което и да е, и те си помислиха, че са си главни редактори на тези медии. Това е едно удоволствие, което според мен вече би трябвало да е отдавна изживяно, защото ще станат 20 години скоро, имаме социални медии, Facebook е от 2005г., 16 години. И те решиха, и те се поблазниха от това и това не е само в България между другото, това е световна тенденция. Поблазниха се от това, че „Аха, след като имам медия почвам да си казвам, каквото си искам. Няма да ми задават въпроси, няма да ме засичат, няма да оборват моите тези“,  ако въобще има политици с тези.

Водещ: Той Бойко Борисов даже в парламента не ходи, нали, да говори.

Максим Бехар: Това е супер обидно и не искам да коментирам отделни партии и отделни хора.

Водещ: Не, ние не го коментираме като лично качество. Става дума за модел на поведение на политик, който е натоварен с отговорности за нас.

Максим Бехар: Точно така, на този модел на поведение трябва да се сложи точка. На този модел на поведение, според мен, сегашната политическа ситуацията.. казвате, че държавата е разделена на много малко части или може би раздрана от противоречие и всичко останало. Обаче, ние всички искаме да имаме добра държава, подредена държава, да не се краде, да имаме честна и прозрачна политика, което е супер важно, когато искаш да направиш нещо, да излезеш пред народа си, който те е избрал, да кажеш какво си направил. Това беше концепцията на 90-те години, когато падна комунизма, защото дори по време на комунизма, дори в Полша, Чехия, държави, в които аз живях доста години преди да падне комунизма, никой не си представяше, че може да се случи това, което се случи 89-та година и да дойде свободен пазар. Всички се бориха и си мечтаехме за свободни медии, всички искахме да имаме свободни медии.

Водещ: Свободно слово.

Максим Бехар: Дори и в Полша, бях там 89-та година, когато се случи всичко това с Валенса, Балцерович, Геремек, Курон, Адам Михник и всички останали. На никой в тази свободолюбива държава не му хрумваше, че може да има свободен пазар и да няма комунизъм и съветски съюз. Всички искахме свобода на словото, свободни медии. Ето, сега имаме свободни медии и всеки един политик има в ръцете си социална медия. И смята, че той като каже нещо, първо – всеки ще му повярва, второ – никой няма да го обори. Той ще бъде спокоен, ще си легне хубаво, ще пие чаша вино, ще се събуди сутринта щастлив и трето – той е прав, защото никой не го е оборил. Точно обратното е. Трябва да има диалог и този диалог да се води интелигентно, да се води с аргументи и да си кажем основните политици, които са не повече от десетина в България, отново, включително и тези партии, които не са в парламента по една или друга причина. Не може да кажем един има 3,9% и той е аут, а другия има 4,1% и той е голям човек, който може да взима решения. Напротив, трябва да се търси обединение по цялата хоризонтала от политически партии и да се каже България е в точка А, искаме да се отиде в точка Б. Как може да се случи това? На точка Б е България да стане още по-добро място за живот и за правене на бизнес. Те са две неща.

Водещ: Тоест перспективата е точно обратната, че ние реално вървим към задълбочаване на кризата поради политическия хаос, който се създаде, и ако не се направи правителство или нови избори – няма да има бюджет. Не се знае какво ще стане с възстановителния план, който трябва да предложим в европейската комисия. Днес Томислав Дончев е казал „Ето ние имаме плана за възстановяване и устойчивост, който трябва да се внесе. Той е готов, но ние няма да го направим, защото нека следващото правителство да си направят техен.“

Максим Бехар: Оставете плановете, това са общи приказки.

Водещ: Защото чакаме тези пари, нали? За които всички се канят.

Максим Бехар: Ако някой от хората, които взимат решение гледа това предаване, и ако не го гледат сега и го гледат на запис, или някой от техните ПР-и или там съветници, или каквото се казва, ако гледа – казвам следното, направете си една кръгла маса, седнете на тази маса. Ако няма кой да ви я направи, аз ще ви я направя тази кръгла маса. Обаче стиснете си ръцете, седнете на една маса, сипете си по едно кафе или чаша вода, или вино, или каквото искате, и вижте кое ни обединява, не кое ни разединява, защото 2021 това е тотален абсурд ние да се караме като на селска седянка, и да си говорим с очернящи материали и с някакви публикации, в които той е бил лош, онзи бил не знам какъв си. Има неща, което ни обединяват и ние трябва да седнем и да решим кои са те, защото това време, което изпускаме в момента, никой няма да ни го даде. Времето е най-важното нещо. А съм сигурен и съм готов да се басирам на каквото си искате, с каквото си искате, че в политическите партии има разумни хора, във всяка една от тях. И има повече неща, които ни обединяват като българи, отколкото да ни разединяват.

Водещ: Обаче, политическото говорене, което виждаме в момента е точно обратното. Те казват „Аз няма да подкрепя еди кого си“ и с половин уста може нещо да подкрепят друг, ако… Тоест на практика протегнатите ръце не се подават, а обратно отблъскват се.

Максим Бехар: Първо никой не протяга, поне от неделя насам не видях, ръка на никъде, към никого.

Водещ: Да, да, отблъскват се.

Максим Бехар: Което за мен е още по-необяснимо.

Водещ: И гледа ли се с нещо лошо на това, че ще правиш съглашение там.

Максим Бехар: Това е някаква комуникационна спирала, която от години се върти в България. Ако не си с нас, си против нас. Ако не си спечелил 4,1% или 20%, гледай си работата, твоето мнение не важи въобще. Нали ще има, ако има избори след няколко месеца, друга конфигурация. Нали един от тези хора, които сега много говорят, ще отпадне, ще дойдат другите хора.

Водещ: Г-н Бехар, този въпрос е много важен, той е принципен за начина, по който едно общество трябва да решава своите проблеми особено в кризисни ситуации, особено когато е безпътица напред, непрогледно е. Ние не знаем какво ще се случи утре, след 2 месеца, след 5 месеца в какво състояние ще е страната. Камо ли след години, а ние трябва да имаме стратегии. Сега, тук Вие призовавате за съгласие, обаче едните хора казват „Тези са мутри“, „лоши“ и т.н., „Искаме да съборим този модел, да го унищожим“… бесилки се слагаха, въжета. Как хората ще си говорят един с друг?

Максим Бехар: Никой никога не е спечелил избори или е направил някаква кампания с негативна кампания. Никой, никога не може да успее, ако започне веднага да заявява „Ние сега ще правим пълна ревизия“, „Ние сега ще ги вкараме в затвора“ … първо – не е работа на политици да го правят това, има си съдебна система, която с всичките ѝ критики, която отнася България, според мен спокойно може да се справи с каквото трябва да се справи, ако има казус, какъвто и да е. Точно обратното. Убеден съм, че политическите партии, най-вече лидери, трябва да търсят това, което ги обединява, не това, което ги разделя. И не трябва да гледат с омраза един към друг, а точно обратното – трябва да гледат позитивно. Аз казах в началото, че ще ви се стори много екстравагантно това, което ви говоря, обаче смятам, че е разумно, възможно, и ако дойдат нови хора в политиката, да кажем в правителството, в един момент такива хора, независими, завършили в чужбина, знаещи, можещи, могат да кажат на политическите партии „Чакайте. Какво правите? Ние искаме да доведем България до още по-добро състояние. Оставете ни да го правим“. Във всяка една партия има разумни хора, които имат концепция и знаят как да стане това нещо. И то ще стане. Това обаче, че през тези 10-12 години се въртяхме в една спирала „Ако не си с нас, си против нас“, „Ако не си от тези, които ние смятаме, че са добри – ти си лош“ развали баланса на българската политическа картина. Сега е време този пъзел да го сглобим, да си направим добра картина.

Водещ: Вие сте за експертно правителство, примерно.

Максим Бехар: Аз съм за правителство от разумни хора, които разбират от своята територия, която ще управляват. Ако ще е туризъм, да е човек, който разбира от туризъм. Ако е външна политика, трябва да е опитен дипломат. Наречете го експертно, както искате го наречете. Правителство от хора, които си разбират от работата и не съм много сигурен, че политиците си разбират от своята работа, защото ние всички знаем един министър как може да го местиш от едно място на друго място като пионки ги местят, той разбира от всичко. Не, как така?

Водещ: Както беше Кирил Ананиев. Първо на финансите, после на здравеопазването.

Максим Бехар: Как ще назначиш някой да отговаря за печатница, ако той е водопроводчик, примерно? Сега не искам да правя точно аналогии. Като намерят хора, които първо трябва да имат една обща спойка и тя е да искат да искат да си свършат добре работата, не е никак трудно. Хиляди фирми го правят това нещо в България, има прекрасни екипи. Тоест един министър-председател или един човек, който може да прави екип, може много бързо да го сглоби и да го мотивира. Да, вярно е, че зависят от парламента, обаче кой парламент като види, че правителството е независимо от него и върши добра работа ще му направи сечено? Трябва да са хора самоубийци, за да могат да изберат добро правителство, да видят, че вървят добре нещата, идват инвестиции….

Водещ: Вие сте идеалист.

Максим Бехар: Не, въобще не. Аз съм абсолютен реалист.

Водещ: Казвам го, защото настоящите политически партии в парламента взаимно се борят да се качат на раменете на другия.

Максим Бехар: Знам. И знам, че това, което ви говоря тази вечер в тази прекрасна телевизия, никой не Ви го е говорил досега. И  аз не съм го чувал. Обаче, смятам, че трябва да стане, защото освен всичко друго, много е важно е за най-ценния бранд, който всички ние имаме. Това е брандът България. Как ще ни гледат от чужбина?

Водещ: Да, как ни гледат от чужбина? Вече писаха, че един шоумен идва на власт.

Максим Бехар: Добре, няма нищо страшно в това. Между другото, не смятам, че Слави Трифонов е чалгар. И не смятам, че това, което прави в шоуто си е чалга, защото колкото възрожденски песни аз съм чул в шоуто на Слави, толкова не съм чул през целия си живот. И колкото хората са чули по концерти. Говоря за чисто музикалната част в момента. Какво ще бъде в политиката – никой не знае. Според мен те няма да участват в политиката, ще си намерят кадърни хора, които да го правят това.

Водещ: Дано да го направят, но дали ще е така?

Максим Бехар: Сто процента. Ще се видим във вашето студио след месеци и ще видите, че съм прав.

Водещ: Добре, нека сега да видим първите двама. Румен Чолаков, за който стана дума, че вероятно ще бъде премиер, не можеш да го вземеш от улицата момчето с плаката „Бойко долу“ или „оставка“ и да го сложиш на премиерския пост да води държава.

Максим Бехар: Защо да не можеш?

Водещ: Все пак. Тук става дума за някакви елементарни компетентности.

Максим Бехар: Моя добър приятел - Николай Василев го взеха от НДК с тениската, на която пишеше „Срам ме е от вас“ заедно с Любка Качакова и със София Касидова и още десетина души, които бяха в лондонския сити клуб,  когато царя стана премиер. Ники Василев беше 8 години министър и той е един много добър такъв, на различни министерства – икономика, транспорт, държавна администрация. Защо какъв е проблема, че някой е бил на улицата? Бил е недоволен, отишъл е.

Водещ: Няма лошо ама става дума, че няма капацитета. Няма опит.

Максим Бехар: Не може да съдим за един човек преди да сме видели това, което той може.

Водещ: Затова трябва чудо да стане.

Максим Бехар: Преди десетина година, по-малко дори, имах случай в моята компания. Дойде младо момиче за интервю в една от конферентните зали, там беше моя шлифер и аз влязох да си го взема, погледнах я и след това излязох и попитах нашата директорка „Това момиче кое е?“, тя ми каза „Кандидатства за стажантка“ и аз казах „Назначи я веднага, няма смисъл да правиш интервю“. След две години това момиче беше директор на най-големия ми отдел.

Водещ: А как познахте, че ще стане?

Максим Бехар: По погледа, естествено. В моята компания има един-единствен критерий някой да работи при нас и то се нарича блясък в очите. И това много отдавна съм го казал, това го знаят всички кандидати. Не е въпроса, че аз съм я познал. Въпроса е, че на всеки един трябва да бъде даден шанс. И след като имаме различни механизми – политическа сила, която те е издигнала, назначила, промотирала, имаш парламент, имаш различни органи, прокуратура, съд и всичко останало. Как няма да дадеш шанс на един млад човек?

Водещ: Все пак, това, че това име се завъртя и отстрани стоят тези хора,  с които той е бил. Все пак има някакво значение това, че е близък с принц Кирил и с царя.

Максим Бехар: Няма никакво значение.

Водещ: Това, че с Томислав Дончев имаше някаква снимка даже.

Максим Бехар: Никакво значение няма това.

Водещ: Със Слави. Как да няма?

Максим Бехар: То и аз с колко души съм се снимал.

Водещ: Тоест трябва да бъде одобряван от тези политически сили, очевидно е одобряван.

Максим Бехар: Политическите сили би трябвало да одобрят неговата концепция, неговото държание, неговия манталитет, неговата заявка как ще обедини хората.

Водещ: Но дали няма задкулисие отзад? Защото виждаме, че те го харесват зад кулисите, а отпред казват, че не са съвместими, а отзад го харесват.

Максим Бехар: В състава на едно правителство винаги има задкулисие, тоест винаги има разговори, които не са публични. И така трябва да бъде. Но ако един човек заслужава да му бъде даден шанс, това, че е 29 години или има плакат, или тениска няма никакво значение. Той трябва да бъде чут. Дали ще е Румен, дали някой друг няма никакво значение. Като него има между 100 и 200 души в България, които имат опита, чели са много, знаят много и най-важното – знаят как да направят България малко по-популярно или с малко по-добър имидж в чужбина, защото това е изключително важно. Знам колко много хора ще ми кажат „Какво ни интересува нас чужбина“. Как така? Чуждестранните инвестиции в България за последните 2-3 години, на практика спряха, големите проекти. Ние пишем, че се борим за Volkswagen, за този, за онзи, един се хвали, друг критикува и всичко останало. Но факт е, че големи проекти в България няма. А в същото време не познавам държава в Европа, която да има толкова много възможности за инвестиции, както България и толкова големи ниши те да дойдат тук и да започнат веднага бизнес. Оставяме настрана най-ниските данъци, оставям настрана предложението данък дивидент да е 0, скоро го четох от един институт, който напълно подкрепям.
По-скоро тук има много млади, интелигентни, амбициозни, добре образовани хора, най-вече амбициозни, които искат да успеят и второ – все още има възможности за много бизнес, ама за много.

Водещ: Всъщност автор на тази идея е Кузман Илиев, който беше кандидат от ВМРО за депутат, да падне данък дивидент.

Максим Бехар: Той е 5% сега, и да падне, и да не падне, сега е 5%.

Водещ: Е, пак по-добре да не го плащаме.

Максим Бехар: Най-нисък е в Европа, единствено в Словакия е 0%. Това е голямо предимство за България, че има ниски и стабилни данъци, те не са пипани от близо 20 години.

Водещ: Сега нека да поговорим за Иван Хиновски, който се изказа сутринта от името на ИТН. Изведнъж, стана ясно накъде клони икономиката във виждането на ИТН, защото той се представи, че говори от името на партията на Слави Трифонов. Да припомним, че Иван Хиновски беше много виден енергиен експерт, шеф на АЕЦ Козлодуй и т.н., специализирал в чужбина. Междудругото, доста интересно е, че той е бил консултант за Westinghouse, които направиха съвсем скоро договор с АЕЦ Козлодуй за алтернативно гориво. Веднага видях тук-таме коментари и смятам, че има нещо, което е вярно. Той каза, че въглищните централи трябва да бъдат унищожени и, че е за зелената сделка. На практика, веднага почна да говори в тази насока, която е против Белене, против Балкански поток, против руските интереси на балканите.

Максим Бехар: Това е толкова е специализирана тема, че не бих поел риска да я коментирам.

Водещ: Тук става дума принципно. Политиката, която той афишира от името на партията на Слави Трифонов,  означава, че те вървят в проамериканска посока. Даже една от снимките, които показахме е от преди няколко дена, когато се прави този договор между България и АЕЦ Козлодуй, там е самият Бойко Борисов заедно с американския посланик и шведския посланик заради Westinghouse Швеция.

Максим Бехар: Моля Ви, нека не делим експертите и политиците на проамерикански, проруски, антиамерикански, антируски и т.н.

Водещ: Това е политиката, която те ще водят.

Максим Бехар: Не бива. Първо, никой не е казал каква ще е тази политика. Никой не е заявил нищо. Това, че един експерт е казал нещо… Вчера гледам този адвокат беше казал, че иска да става министър, пък там скочиха срещу него двете момичета – Мая Манолова и Татяна Дончева. Нека всеки си говори каквото си иска.

Водещ: Той се самопожертва окончателно още в самото начало.

Максим Бехар: Нека да си го каже човека. Важното е, отново акцентирам върху това, искам да видя всички политически сили, десетина на брой, на една кръгла маса, седнали, и един човек, който модерира тази дискусия и им казва „Дайте да видим какво ни обединява. Имаме България, имаме такива политики, култура, образование, медицина и всичко. Да видим какво ни обединява и да видим кой може да го направи това“. Това, че някой ще каже, че е нещо е проамериканско… аз въобще не вярвам в такива работи. Ако може политиците да си извадят изводи от това, което се случи в неделя. Една дума не чух от никого. „Ние не можахме да влезнем в парламента, ние имаме по-нисък резултат от това, което очаквахме“. Много ярък пример за това са БСП. Една дума не казаха, че някъде са сгрешили или не са дооценили нещо. Как така са имали 20%, а сега ще са 12% или 15%? Не може да не направиш анализ. Не може да не го кажеш на твоите избиратели. Без значение. Първо да си направят изводите, затова им трябва не повече от един ден. След което да кажат „Да видим какво ни обединява, да седнем заедно и да решим как България ще стане една по-добра и по-подредена държава“. Бойко Борисов, в това си изявление, което направи на падащия сняг пред джипа вечерта, доста емоционално и струва ми се, че беше комуникационна грешка. За друго не говоря, от гледна точка на комуникация той си знае, има си хора покрай него. Той каза, че България е най-важна, защо иска да има стабилна държава и правителство, но стабилното правителство в България повече няма да бъде правителство на една партия. Ние свикнахме последните 15 години, пък преди това Тодор Живков, пък след това дори при царя, при Иван Костов преди това. Стабилното правителство от една партия – няма такъв филм. Стабилното правителство е това правителство, което даде най-добра програма, и което осигури най-добро спокойствие вътре в България така, че хората да се трудят, да им е готино да живеят, да няма разправии, да няма омраза, да не са един срещу друг, да виждат. Мечтая си за времето, когато мога да виждам моя министър-председател всяка събота в Панорама, или която и да е телевизия всъщност. Всяка събота да си избере една телевизия и в продължение на 1 час да ми казва какво е свършил тази седмица. Няма никакъв проблем, ето такъв министър-председател искам. И тогава всички хора ще гледат тази телевизия и ще си казват „Той свърши добра работа“, „Той не става за нищо“. Или той да си даде личния имейл и да….

Водещ: Може би Бойко Борисов пътуваше всеки ден с джипката из страната и се отчиташе какво е направил.

Максим Бехар: Не, моля Ви се. Недейте. Това не е сериозно сега. Едно е да говориш в джипката и да те записват с мобилен телефон и със стика, друго е да се изправиш със своите избиратели лице в лице или от телевизионния екран и да говориш неща, които наистина са прозрачни, истински, да казваш какви са твоите идеи, какво искаш да направиш. Може би един път на месец, сега ми хрумва тази идея и тя не е никак лоша, да има диспут между 4-те основни партии. Примерно лидерите на 4-те основни партии да седнат на една маса, както сме в едно студио с Вас, и да си обменят мисли да могат избиралите да видят. Вижте, това са години на пълна прозрачност и ние трябва да имаме пълна прозрачност. Не казвам, че някой няма да допусне грешки. Не казвам, че някой няма да инвестира някъде 10 или 20 милиона, които да се окажат неефективни, или да се окажат грешки. Не е тази драма. Драмата е, ако няма прозрачност. Всички политици трябва много ясно и точно да казват това, което искат да постигнат. И да има диспут. Да, права сте, че може от едно телевизионно студио да разказваш факардии и то като седнеш събота вечер, те са вече сигурно на две ракии, една-две чаши вино. Кой те слуша, кой не те слуша. Трябва да има прозрачен и публичен диспут, защото в България е на кръстопът. Не драматизирам, не е такъв кръстопът, в който да има икономическа криза, да няма гориво, да няма бензин, магазините да са празни. Живял съм в такъв кръстопът в Полша и много добре знам. А и ние сме живели в България.

Водещ: И тук беше така, да.

Максим Бехар: Имали сме Виденова зима, имали сме преди това Луканова зима. Сега не е такава ситуацията, не е драматичен кръстопът. Но е кръстопът, защото трябва да поемем по нов път. Първо – да  отворим държавата към инвестиции, второ – да оправим имиджа на България. От доста време промотирам една идея да има министър на имиджа, написах в „Мениджър“ една статия, сега в „24 часа“ ще излезе. Твърдо вярвам, че трябва да има министър на имиджа, обаче отварям голяма скоба, за да поясня. Този министър няма да има министерство, ще има малък офис някъде в центъра на София, ще има 5 души щат. С тях ще обсъжда какво да направи конкретно. За началник ще има само министър-председателя, ще му докладва веднъж месечно какво се е случило, какви са неговите идеи България да има по-добър имидж.

Водещ: В света говорим или вътре?

Максим Бехар: В света, естествено. Като има добър имидж в света, той се отразява и вътре, и обратното.

Водещ: Добре, ето сега точно преди изборите постоянно се говореше отново, че България е на първо място по най-лошите неща – корупция, смъртност… От държавния департамент в САЩ ни изпратиха точно преди изборите, неслучайно, доклад, където се казва как ние нарушаваме правата на ОМО Илинден и имаме други съдебни проблеми и т.н.. Това чуждестранен натиск ли е върху България?

Максим Бехар: Вижте, от големите държави може да има натиск. Това е нормално да има залитания. България е малка държава и в цялата си история е била много малко години независима. И сега в момента твърдя, че е много независима, наистина независима. Като имаме доклад от държавния департамент, като имаме сенатори, които изразяват своето мнение в социалните медии и по някакъв начин поставят България в не чак толкова добро положение, защото тези хора ги четат тези неща,

Водещ: Да, най-бедната, най-корумпирана. Това се повтаря, повтаря, повтаря. Всъщност това дали е точно така?

Максим Бехар: Убеден съм, че не е точно така.

Водещ: Ето тука е работата на този човек, създателя на имидж, както вие казахте. Да промени това, което се говори за България в момента, защото не е справедливо.

Максим Бехар: Да, и на министър-председателя, и на министъра на външните работи. Това е всекидневна работа. Също смятам, че не е справедливо. Не познавам чужденец, който да е дошъл в България, да е изкарал 3 години и да не му се тръгва след това. Продължаваме, тука има страшно много чужденци, особено англичани, но и много американци.

Водещ: Тоест голям проблем е просто да се работи с чуждестранните медии?

Максим Бехар: Смятам, че не само с медии трябва да се работи.

Водещ: Както едно време в SofiaPress работеше.

Максим Бехар: Прес работеше с ранните политици, трябва да има малко по-проактивна политика. Как бих реагирал на такъв доклад на държавния департамент? Нямам представа, но бих реагирал. Ако трябваше да консултирам правителство, бих отишъл при министър-председателя и бих му казал „Г-н, я веднага напиши една декларация от наша страна, от българска, за нещата, с които си съгласен и тези, с които не си“, защото може да има неща, които са така. За нещата, с които не сме съгласни нека да получим съответните доказателства. Без да подценявам въобще държавния департамент, сената или който и да е, но ако се говори за нещо – трябва да е конкретно.

Водещ: Те не отговориха изобщо.

Максим Бехар: За тази работа, за която говоря, трябва да има много яко бачкане от хора, които разбират от комуникации. И най-важният човек, който разбира от комуникации във всяко едно правителство е министър-председателя, защото той представлява държавата. Той трябва да хване самолета, да отиде веднага във Вашингтон.

Водещ: Бойко Борисов се похвали, пак под онзи сняг, че няма друг като него, който толкова добре да е изградил връзки с неговите партньори, премиери в ЕС и т.н.. Похвали се, че е известен, приемат го.

Максим Бехар: Аз се пазя да се хваля самичък и за другите не знам. Смятам, че ако някой някого трябва да хвали и да оценява, то трябва да са другите хора, които да оценят съответния човек, политик или който и да е той.

Водещ: Знам, че ви вкарвам сега в малко деликатен въпрос, но какъв е реалния имидж на България и Бойко Борисов в чужбина? Аз чух едно момиче на една моя приятелка, те живеят в Италия, бяха тук лятото. Стана дума за протестите, не участваха, разбира се, в тези неща, защото просто се отстрани. И момичето, което е на 22 години каза „Като го гледам, мен ме е срам, че съм българка“ и това страшно ме обиди, защото аз не го възприемам така. Не искам и България така да изглежда на младите хора в чужбина.

Максим Бехар: Вижте, политиката не е конкурс за красота в крайна сметка.

Водещ: Не, не става дума за красота, а за поведението.

Максим Бехар: Да не говорим, че всеки си има предпочитания. Това не е деликатна тема, за мен няма деликатни теми.

Водещ: Тука нямаше политическа оценка, тя просто е едно момиче, което гледа отстрани.

Максим Бехар: Понеже Бойко Борисов е персона, както се казва, или личност, за него може да чуеш всякакви мнения. Има чужденци, които казват „Уау, той стои 12 години на власт. Ние през това време сменихме 5 правителства“, има хора, които казват „Как може този да ни управлява? Мен ме срам“. Искам да оценяваме, който и да е човек по това, което е свършил, а не кой пъшка, охка, един му харесал, друг не му харесал. Сега гласуваха 20 и няколко % за него, преди това бяха 30 и няколко.

Водещ: Много хора си го харесват.

Максим Бехар: Всеки един човек, който е личност… Безспорно, Борисов го познавам от много дълги години, е, че той има блестящ рефлекс. Имам усещане, че последните няколко месеца този рефлекс му изневерява. Но има блестящ рефлекс, с който да реагира на дадена ситуация по начин, който повече хора да го харесат, отколкото да не го. Толкова години се върти в политиката, че не е възможно да пази една и съща линия.  Важното сега е да видим кой какво върши и от тази криза, в която се намираме в момента. Която е може би ментална, по-малко политическа, повече емоционална криза. Да намерим допирните точки на политическите партии, да ги сложим на една маса и защо не и телевизия България 24, да им кажем „Разберете се помежду си, не се излагайте 2021 година“. България е по-ценна от всичко. Да, има някой, който сигурно е прегрешил в миналото, но не сме тези ние. Има си съответните органи, които могат да кажат кой какво решение е взел, добро или лошо. Струва ми се, че това не е мечтателски подход, не е екстравагантен дори, това е абсолютно прагматичен подход. Защото пандемията през миналата, продължава и тази година, ако не на друго ни научи на прагматизъм. По време на пандемия, по време на период, в който хора умират, другите заболяват, нямаме места в болници, не знаем как ще се излекува този проклет вирус. Имаме един милион други проблеми, бизнеси. България е държава, в която 30-40% от бизнесите се крепят на туризма. И когато този бизнес започва да умира, ние да се занимаваме и да си говорим кой е лош, кой какво е казал… това може да се случи в селски мегдан, но не и в политиката в София. Струва ми се, че има шанс, не защото съм оптимист, а защото смятам, че това е прагматично решение, до което ще стигнат и Слави Трифонов, и Бойко Борисов, и Корнелия Нинова, и Христо Иванов, и Краси Каракачанов и хората, които имат последователи и взимат решения.

Водещ: Това предложение е хубаво, звучи много разумно за едно национално съгласие по някакви основни неща, за да вървим напред. Обаче тогава партиите ще възприемат тази идея като една ситуация, в която те ще се обезличат.

Максим Бехар: Да и какво от това?

Водещ: Няма да им хареса.

Максим Бехар: Боже, нима има нещо по-важно от това България да върви напред и да е спокойна държава на позитивни, усмихнати хора.

Водещ: Защото тези партии градят имиджа си върху нещата, които ги отличават и върху противопоставянето.

Максим Бехар: Нека да си имат много неща, които да ги отличават. Но имат и неща, които са общи. Тези общи неща трябва да бъдат намерени.
Вижте, по време на цялата предизборна кампания, която продължи законово 1 месец, но се водеше 3-4 месеца преди това, едно усмихнато лице не видяхме. Всички бяха едни намръщени, едни разгневени. В тези студиа, те по дефиниция си бяха втълпили, че трябва да се карат един с друг.

Водещ: Точно така.

Максим Бехар: И един като каже „Днеска е сутрин“ и другия веднага да каже „Не, ти нещо грешиш. Днеска е вечер, какви глупости говориш“. Това нещо продължи, това е страшно уморително.

Водещ: Това е страшно деструктивно за психическото здраве на нацията.

Максим Бехар: Много от социолозите казват, че всъщност голяма част от избирателите са гласували против, а не за, което смятам, че е много близко до реалното. Смятам, че това е много близко до този факт, че няма позитивни хора в политиката, няма хора, които търсят . А трябва да ги има, има ги вероятно в политическите партии. Тези политици, които са на предната линия, сеят само омраза и не предлагат нищо конструктивно, трябва да си ходят. Да дойдат следващите, млади хора, говорихме за Румен, но има стотици такива в България. Да не говорим, че от политика, футбол, телевизия и от ПР сигурно…

Водещ: Всеки разбира.

Максим Бехар: Разбират много хора. Обаче има хора, които не е задължително да бъдат професионални политици. Какво означава професионален политик? Ние политици в България имаме от 30 години, не повече от десетина политици, които през тези години са учили и са опитни. Да има хора, които са били във властта, но това въобще не означава, че са били политици. Защо трябва да бъдеш политик, за да бъдеш министър на икономиката? Защо трябва да бъдеш политик, за да си министър на външните работи, на спорта, на туризма, на образованието, на здравеопазването? Там трябват специалисти, вие ги нарекохте експерти, експертно правителство. Там трябват мислещи, културни хора, които знаят какво вършат и знаят как да го направят по-добре. Нека са експерти. Ако искат, да се наричат политици. Важното е да си вършат добре работата. Има такива хора, трябва да бъдат намерени, и ако имаме добри лидери в момента на партиите, които спечелиха изборите, те точно такива хора трябва да търсят. Опитвам се да се поставя в обувките на един политик, който е спечелил изборите. Това щях да направя. Управлявам няколко международни организации, световни организации. Винаги търся в борда си да имам хора, които са по умни от мен. Това е златно правило, защото ако влезнеш в една стая и ти си най-умния в тази стая, това не е твоята стая. Ти си в грешната.

Водещ: Губиш си времето.

Максим Бехар: Не, няма никакъв смисъл от това. Да те гледат и да те хвалят само. Имам борд в този световния комуникационен форум от 11 души, 11 държави, 11 различни култури. Това са хора от Мала Азия, Индия, Австралия, Канада, Южна Африка, Мароко. Много е трудно да се управляват тези хора и аз съм си ги избрал, за да бъдат в моя Global Executive Board, световен борд, и гледам да са хора, с които мога да споря, да не са на моето мнение. Това обогатява нещата. И като седнат тези политици в малката, красива, прекрасна държава – България, на една маса, те могат да спорят колкото си искат. В крайна сметка, да го правят с добро чувство, позитивно и прагматично. Ще стане това. Ако не стане 2021г., ще стане през 2022г., ако не – 2025г.. Това е модерният начин на управление, на политика. Всички виждаме в Германия, във Франция, в развитите демокрации как политиците имат търпение един към друг и се опитват. Въпреки че и там има малко изцепки. В Южна Европа е друго, разбира се, това не е като Скандинавия. Ние сме по-емоционални хора, по-първични, по-първосигнални, реагираме много бързо. Но когато става въпрос за политика и за управление, както в бизнеса, по същия начин и в политика трябва да взимаш внимателни решения и те да бъдат позитивни.

Водещ: Благодаря Ви много за този разговор. Беше наистина необичаен.

Максим Бехар: И аз благодаря.

Водещ: Доста по-различен начин, аз си бях нахвърлила толкова много страшни, гадни въпроси, а се получи нещо положително накрая.

Максим Бехар: И аз Ви благодаря. Да знаете ще стане това, за което ви казвам и съм готов да помагам с цялото си сърце, но съм сигурен, че в България ще се намерят млади хора, политици, които ще кажат „Ето, това е. Такава България трябва да направим“.

Водещ: Благодаря.

Максим Бехар: И аз

Водещ: Благодаря и на Вас, че бяхте с нас тази вечер. Сбогуваме се.