Егото в чекмеджето

"Кой бе, ти ли ще ми кажеш…?!".

Не знам дали на друг език я има тази фраза, но в България тя не е еманация на гордостта или самочувствието, а на пълното неразбиране какво означава думичката „его“.  Често е оприличаваме с гордост, дори в моя бизнес – пъблик рилейшънс, някой би я сравнил с „брандинг“. Но всъщност в днешно време си е едно избиване на комплекси и нищо друго.

Да имаш скъпа кола, да си показваш златните часовници и много скъпите телефони, но и винаги всичко да знаеш и да си „последна инстанция“ с мнението си, стана някак си всекидневие. Трудно се усещаме, че нито едно от тези неща няма да ни направи по-умни, по-успешни, а и по-богати.

Его всъщност означава да знаеш колко струваш и как скромно трябва да си вършиш работа. Останалото по-добре да си го заключим в чекмеджето и дори да не го отваряме. Поне в модерния живот няма да ни трябва, даже само ще ни пречи.