Ценни уроци от Максим Бехар: История с губернатор Боб Милър

Изпълнителният директор на M3 Communications Group, Inc. и водещ PR експерт Максим Бехар разказа още една вълнуваща лична история в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“, която пише за списание BGLOBAL.  

Българско кисело мляко за губернатор Милър

Една история за първото посещение на американски президент в България, за закуската с Бил Клинтън и за една голяма любов, която помогна да се възроди българския туризъм...


Беше студено, влажно и ветровито...

Правих опити  да се добера до тогавашния хотел „Кемпински“ в София  и се отпивах да мина през малките улички зад него, но абсолютно безуспешно... Хотелът бе обкръжен  поне на километър от плътен кордон полицаи, униформени и цивилни, и трябваше да оставя колата си поне на два километра разстояние.

Преминах някак си кордона – ту с лична карта, ту някои ме разпознаваха и не предполагаха, че мисля нещо лошо на гостите в хотела, пардон – на много специалните гости в хотела, а именно - екипа на президента Бил Клинтън, който след часове трябваше да пристигне в България. Влетях в лобито на хотела, вече премръзнал, и го видях още отдалеч – двуметров мъж с леко старомоден костюм и червена вратовръзка, който от километър можеше веднага да разпознаеш като американец, а защо не и... губернатор.

Точно така – губернаторът на Невада Боб Милър, с който имах среща и пред който на масичката в лобито стоеше разтворен днешен вестник „Труд“ с голямо заглавие през цялата първа страница „Губернатор Милър  - аз доведох Клинтън в България“. Едрият американец също ме разпозна, направи широка усмивка, за да видят блестящите му бели зъби, подаде небрежно ръка и каза: „
- Макс, аз съм Боб, какво ще пиеш? ...Но преди това ми кажи какво пише тук, че може да ми навлече някоя беля? Президентът е доста ревнив...“.

Поръчах чай, за да се стопля и му преведох набързо интервюто, което беше дал предния ден на вестника… Малко се обезпокои, но в крайна сметка каза:
- Ами това си е истината, пък който както иска да я тълкува.
       
Трябваха ни само няколко минути, за да стане ясно, че започва дълго, искрено и сърдечно приятелство.

Губернаторът вече беше идвал веднъж в България по покана на тогавашното ни правителство, за да сподели опит в туризма. Все пак той и неговия екип бяха тези, които превърнаха Невада от „царството на хазарта“ в щат на модерния туризъм и целият свят гледаше с интерес техния уникален опит.

Вече се смрачаваше, когато губернаторът най-неочаквано ми каза:
- Макс, има ли интересни места в София, където можем да пием по едно и да се повеселим с хубава музика?

Що за въпрос! И то точно в разцвета на пиано баровете и дискотеките!

След половин час вече бяхме в най-изисканият тогава пиано бар в столичния квартал „Изток“, отпивахме от безалкохолни коктейли и наблюдавахме интересния и шарен свят на дансинга и край пианото... Естествено, веднага организирах поздрав за губернатор Милър от певицата и за минути Боб стана център на внимание... Така неусетно минахме полунощ и когато се върнахме в хотела и вече с пропуска на губернатора стигнахме пред въртящите се врати на „Кемпински“, неочаквано няколко души излязоха като от под прикритие, рязко отвориха вратите на колата ми и почти групово изстреляха въпроса: „Къде е губернатор Милър, търсим го цяла вечер...“.

Президентът Клинтън, който до тази вечер беше в Анкара, беше пристигнал по-рано и беше поискал да вечеря с Боб Милър, но в пиано бара нямаше обхват на телефоните и цялата охрана се беше паникьосала доста.

Това беше първо посещение на американски президент в България в цялата история и аз изтръпнах. Всяка грешка или неразбирателство можеше да донесе страхотни поразии.

Губернаторът погледна доста спокойно на тази доста стряскаща акция, измъкна се от колата полека и каза:
- Добре де, ще закусваме с президента, след като не можахме да вечеряме...

И следващата сцена вече е христоматиен пример  за излизане от ситуация и то на високо равнище, разказана ми разбира се по-късно през деня от губернатора.
- Боб, къде ходиш цяла вечер, търсих те да вечеряме, но не можаха да те открият – с тези думи го посреща в 7 сутринта на ранна закуска Бил Клинтън.
- Господин президент  – отговаря губернаторът – понеже сте за пръв път в България, трябва да знаете три важни неща. Първо – българите са открили киселото мляко. Второ, имат невероятни червени вина и трето – българските жени се славят с красотата си...
- Е, добре де, ще го запомня, но къде беше та не можахме да вечеряме снощи.
- Ами... с един приятел обикаляхме цяла нощ из София, за да търсим кисело мляко.

Много, ама много пъти Боб Милър е разказвал тази знаменита история и винаги сме се заливали от смях и удивлявали на умението му с много тънко чувство за хумор винаги да излиза позитивно от сложни ситуации.

През следващите години и до днес губернатор Боб Милър си остана много верен приятел на България.  С него организирахме седем последователни конференции „Bulgaria Dream Area“, които малко несръчно, но приблизително преведохме като „България - страна на мечтите“ и то във времена, в които на Черноморието ни нямаше нито един нов построен хотел. Стотиците участници в събитията ни поглъщаха жадно от опита на Невада и на екипа на губернатора...

Но историята с киселото мляко винаги ще остане знакова и дори онзи ден като звъннах на губернатора, за да го поздравя за новия президент (той е голям приятел на Джо Байдън от десетки години) му казах: „Боб, няма да повярваш колко много нови видове кисели млека вече има на пазара! Идвай колкото се може по-бързо обратно в България, за да ги опиташ...