Да имаш и да нямаш

В този твърде комерсиализиран свят имането е издигнато в култ. Да печелим, да купуваме, да живеем по-добре, да трупаме за черни дни, пък и за бели дни. Не мога да преценя дали това е добре, или не. В крайна сметка целта на всеки един от нас е да живее по-добре и различните хора внасят различен смисъл в това понятие. За много от тях дори повече книги и време да ги прочетат, е единственият критерий за по-добър живот.

Все пак нямането винаги е било преди имането и в същото време е безкраен двигател на мотивацията и на процесите докато получим това, към което се стремим. Затова винаги си мисля, че е стотици пъти по-добре да нямаш и да си силно мотивиран да постигнеш нещо по-добро, отколкото да го получиш наготово и да не го цениш достатъчно.

Но пък, както знаете, тревожните времена, каквито без съмнение са сегашните, раждат силни хора и съм сигурен, че точно те са наясно с тези максими. Просто ние само очакваме тези силни хора да влязат в политиката и да управляват умно.