Максим Бехар в предаването на Камен Воденичаров „Вечерта на…“ по 7/8 ТВ

Водещ (Камен Воденичаров): Добър вечер уважаеми зрители на 7/8 ТВ вие сте с „Вечерта на..“. Предаването в което ни гостуват популярни българи, а вие може да им зададете всички ваши въпроси свързани с тях, които Ви вълнуват. Тази вечер ще ни гостува един изключително ерудиран, широко скроен и информиран експерт, който вижда нещата случващи се под повърхността на медийното и общественото пространство. Гостът ни има забележителна кариера започнала от кореспондент на вестник. Минала е през бизнеса и стигнало до световно признат експерт участващ в различни асоциации и структури на някои от които е и лидер. За мен е истинско удоволствие на Ви представя президента на асоциацията на световния комуникационен форум, българският журналист, бизнесмен, дипломат и PRексперт Максим Бехар. Добър вечер, добре дошъл.

Максим Бехар: Добър вечер. Особено ми е приятно да сме тук заедно.

Водещ: Благодаря за това, че се отзова на нашата покана. Сигурен съм, че за нашите зрители ще бъде много интересно да разберат много неща свързани с теб, с твоята кариера, с твоите срещи, защото те са стотици може би хиляди. Ти познаваш кралски особи, познаваш лидерите на световната политическа сцена. Медийните хора, които движат навсякъде по света всичко важно в комуникацията между хората и тези които създават творческия продукт и онова което владее сърцата и умовете на милиони зрители по света. Уважаеми зрители тук е момента да Ви кажа, че може да зададете въпроси на живо на адреса, който виждате изписан на нашият екран. Може да напишете вашият въпрос, аз ще го задам на нашият уважаван гост. Нека за широката публика да отворим малко вратата и да навлезем в тази изключително важна професия на PR, връзките с обществеността. Каква е тази мрежа? Какви са тези връзки с най-различни слоеве в обществения живот? Каква е тази комуникация, връзка между медиите и тези, които имат необходимостта да се представят пред широката публика?

Максим: Ти много сложно го обясни, а нещата са далеч по-прости. През всичките близо 30 години съм измислил десетки дефиниции за това какво е Public Relations. Между другото аз не понасям превода връзки с обществеността. Това според мен е един много несръчен превод от руски. Наричам нашият бизнес Public Relations така като се нарича в много други страни по света като и в България. Няма българска дума за маркетинг и за много други неща. В самото начало когато започвах, знаеш бях журналист и след това в един момент наистина се разделих с журналистиката спомняйки си много добре думите на Уинстън Чърчил: „Човек може да постигне много неща с журналистиката, но трябва  да знае кога да си тръгне от нея.“. И аз в един момент си казах, че трябва да опитам нещо друго. Тогава когато бях сам в един малък офис на Руски паметник, който беше стая и кухня. Това което правех е, че създавах новини. При мен идваха клиенти, които искаха техните успехи, техните постижения и продукти да попадат в медиите. Обаче аз който познавах всички главни редактори на издания, вестници, директори на телевизии, никога до сега , до днес вече 30 години не съм се обадил на никого. Да му кажа да ми направи услуга и да публикува нещо. Започнах да създавам новини, за да може един продукт, мениджър или проект да попадне в медиите започнах да създавам новини, за да предизвикам техният интерес. През всичките тези години обаче нещата се промениха главно, защото медиите се промениха. Ние в момента имаме 10 % казионни медии говоря за печатната преса и 90 % социални медии. Отпадна тази необходимост да се създават новини, за да може да се предизвика вниманието на казионните медии, защото каквито и тиражи да имат вече нямат това влияние. Голяма част от тях и в България и в света се крепят на техните онлайн издания. И за това преди 2-3 години се запитах какво е моя бизнес Public Relations? Реших, че това е да казваш истината така, че хората да я разберат. Тук има две много важни думи. Едната е истината. Затрупани сме с океан от фалшиви новини, от измислени неща.

Водещ: Точно това щях да те попитам. Като създаваш новини добри ли новини създаваш или такива каквито са истината?

Максим: Няма добри или лоши. Една новина е такава каквато е. Обаче 100 % се опитваме да създаваме истински новини или да казваме истината на потребителите, на услугите, на продуктите, на проектите на нашите клиентите. Втората част на това определение така, че те да го разбират това вече е творческата част. Защото една новина може да я съобщиш по безумно скучен начин, които никой да не я разбере и да не и обърне внимание. Обаче ако ти си творец какъвто е нашият бизнес, творчески бизнес, бизнес на хора мислещи, свободни. Не може да бъдеш творец ако не си свободен в нито едно общество. Тогава вече трябва да я направим толкова интересна, че когато я публикуваме в социалните медии или в каквато и да е друга медия потребителите на тази новина или на тази статия, изречение да си кажат колко е интересно. И този бизнес вече 30 години супер много ме интересува. Всяка сутрин като си карам малката кола за двама към офиса си представям мислено с кого ще се видя, на кой колега ще кажа добро утро, на кой ще се усмихна, от кой ще науча нещо интересно над кой проект ще работя. Това са близо 11 000 дни.

Водещ: А какъв мечтаеше да бъдеш като малък? Роден си и израснал в Шумен.

Максим: Шуменските години бяха много прекрасни, но това бяха края на 50 началото на 60 години. И моя единствен спомен беше един сив цвят. Просто всичко беше сиво. Зимите бяха много студени. След това дойдохме в София и първата ми работа беше на 13 години и половина. Когато майка ми почина, бяха с баща ми в една кола, стана катастрофа татко оцеля майка ми си отиде. Тогава баща ми ме даде да работя в млекозавода „Сердика“ да кова щайги за прясното мляко. Тогава се продаваше в стъклени бутилки. След това аз започнах да правя един вестник в директорския кабинет на млекозавода„Сердика“ и да го продавам в махалата за 2 стотинки. Печатах го на индиго и някак си от тогава са свързан с писаното слово. В този вестник имаше кой заглеждал кое гадже, кой е победил на футбол на площадката пред блока, кого са го видели в сладкарницата.

Водещ: И с творческият процес, но в същото време както казваш и с търговията, с бизнеса. Тези новини, тези добре подредени истории да ги продадеш на читателите.

Максим: 2 стотинки струваше „Работническо дело“, който беше дебел голям вестник. И ги продавах там в махалата 10 вестника по 2 стотинки и след това пиехме по една боза с приятели, но това ми беше първият досег с работата. След това изкара 5 години като шлосер в един машиностроителен завод. Започнах като стажант и завърших като шлосер 7 разряд. Менгемето на което аз работих в момента е в офиса ми. Тъй като новият собственик на завода един ден ме покани на кафе преди няколко години. Каза ми, че иска да ми подари моето менгеме. Аз го попитах той от къде знае кое е моето, а той ми каза че тук има един човек който е работил с мен. Като тръгнахме по пътеката аз видях, че само моето менгеме го няма, а те го бяха взели и го бяха лъснали. Сега е в моята стая.

Водещ: А какво според теб не успя да вземе българското общество от вас еврейската общност?

Максим: Българското общество е дало много на еврейското малцинство в България на нас евреите българските евреи. Аз винаги казвам, че аз съм българин и е така. Защото ако питаш един италианец в Америка какъв е той ще отговори, че е американец. Той няма да каже италианец. Да италиански произход. Името му сигурно ще бъде Винченцо Лабрицио или нещо подобно обаче този човек е американец. И ние евреите в България сме българи. И смятам, че българския народ, българското общество, българската държава ние дало много. Това, че тези близо 50 000 евреи останаха в България, а не бяха натоварени на влака да отидат в концентрационните лагери. Всички мой приятели нямат еврейски имена те имат български и те са българи като мен. Тази търпимост и тези прекрасни отношения, които имаме според мен дават много и на двете страни. А иначе каквото сме могли ние като българи сме дали на обществото. Един повече, друг по-малко.

Водещ: Имали нещо, което можеше в по-голяма степен да се поучат хората всички ние от вашият начин на общуване?

Максим: Не вярвам да има ваш и наш начин на общуване. Така съм възпита не вярвам да има разлика. Аз познавам хора може би от над 100 националности. Има мързеливи има работливи. Има успешни има неуспешни. Аз вярвам в това един човек да е добър и да е работлив нищо повече. И ги деля хората на добри и не добри, но определено ги деля на мързеливи и работливи. И тези хора ги има абсолютно във всяка една нация във всяка една държава. Отново аз съм благодарен, че ние сме 2000-3000-4000 души от еврейски произход в България. И съм благодарен, че живеем в едно общество с което се сработваме идеално, в което няма абсолютно никакъв антисемизъм. Аз често споря с мои приятели, които казват че в България има антисемитизъм. Аз твърдя, че няма. Има анти семити, което е нормално. Обаче като цяло обществото ни е прекрасно. Аз съм влюбен в България. Обикалям целия свят. Знаеш ли веднъж стояхме и понеже спомена принц Чарлз, който сега е крал вече. Когато един ден го попитах какво му харесва в Българи той мисли и ми отговори планините. Аз отговорих, че планини има във всяка една държава в Европа. Той мисли и отговори може би плажове, които не е посетил, аз отговорих не плажовете, природата. Той в един момент ме попита какво, аз му отговорих как какво хората. Разбира се, че има хора които са недоволни, агресивни има хора които са може би невъзпитано. Но като цяло българите сме изключително свестни хора, интелигентни, образовани. В моята компания работят хора, които са под 30 години всичките. Това са изключителни млади специалисти с които аз се гордея. Хората в България са същите каквито сме и ние. И ние сме същите каквито са хората в България. Взаимно си даваме и си взимаме и сме направили тази прекрасна нация. Арменци, турци аз съм израснал в Шумен само сред турци. В къщи в малката кухня на бул. „Славянски“ винаги имаше турци в къщи. И баща ми който беше директор на голям машиностроителен завод седеше там. Не му хрумваше на никой да каже, че той е турчин.

Водещ: Тази общност, която е изграждана столетия.

Максим: Да и струва ми се, че в България хората сме много търпеливи. Искаме да се разбираме по между си. Да обществото е разделено политически е разделено всички го виждаме. Да може би икономически е разделено обаче в крайна сметка това са процеси, които вървят в целият свят. И виждам държави в които се чувстват много по-силно отколкото в България. От друга страна има още една причина. Ние в момента по една или друга причина за добро или лоши, по-скоро за не добро в България няма цел няма таргет. Имахме да влезнем в Европейския съюз. Имахме примера на Гърция и Испания. Всички си казвахме, че влизаме в Европейския съюз и живота става прекрасен. Да обаче няма как да стане трябва време. Трябва поколения, трябва хора да се променят. Сега разбира се случи се Covid-19, случват се две воини в момента и то не далеч от нас. Но за всичко трябва време и аз съм страхотен оптимист, че в България хората ще съумеят да се преборят с това време. Нека ти дам един пример. Бях в самото начало 90-91 година журналист и дойдоха тук едни хора от американска банка, които трябваше да преценят българското законодателство кога може да се адаптира с европейското и кога България може да стане член на Европейския съюз. Поканиха ни на вечеря в тогавашния мексикански ресторант. Ние седнахме и аз ги попитах каква е тяхната оценка. Те ми отговориха още 15-17 години и има възможност да влезнем в Европейския съюз. И аз тогава голям аматьор скочих и им отговорих, че това не е нормално комунизма падна имаме свободен пазар, приватизацията стана, имаме частна собственост до година две сме готови. Тогава една американка ми отговори, че трябва да минат поколения. Трябва психологически да се променят нещата и обществата. И това лека полека става в България.

Водещ: Въпрос от наш зрител. Стефан, като професионалист искам да Ви попитам къде свършва PR и къде започва пропагандата в кризисни ситуации?

Максим: Не би трябвало да свършва PR в нито една ситуация още повече в кризисната. Знам, че много хора препокриват PR бизнеса с пропагандата. Знам, че в българският език има не много добра конотация на думата PR. Според мен ако се влага в този смисъл на думата пропаганда лъжа или казване на неистини, или опит да се влияе с тези неистини няма нищо общо с бизнеса наречен Public Relations. Повтарям тази дефиниция която мен ме движи в днешни дни да казваш истината така, че тя да се разбере. А в кризисна ситуация особено в корпорации тази истина трябва да се повтаря още по-силно и още по-отчетливо. Аз се радвам между другото, защо съм такъв привърженик на социалните медии. Защото те ни дадоха прозрачност. Когато написа 2002 година първият стандарт на бизнес етика в България. 2002-2003 година бизнес етика то и сега е отвлечено понятие. Много хора ме питаха какво е бизнес етика. Тогава аз им го обяснях, че е да правиш печалби прозрачно. Всички ние сме в бизнеса, за да правим печалби. Обаче ако ги правим прозрачно това означава, че е етично. Ако менти, ако правиш някаква далавера, направи го прозрачно цялото общество да види. Но аз мисля, че друг бизнес модел не е възможен. Да някой ще спечели от някоя сделка, някоя комисионна. Какво от това. Нито ще стане по-добър човек, нито по-добър професионалист. В бизнеса професионализма се вижда най-добре и най-отчетливо. И за това смятам, че е важно винаги Public Relations да разчита на истината. Казваш ли истината, но я казваш по професионален начин така, че тя да се разбере. Да някоя компания може да сгреши в нещо и когато ми се обадят и ме попитат как да оправят тази криза, защото са допуснали грешка. И аз им отговарям, че това е проста работа. Просто кажете, че сте направили грешка. Няма как в днешно време 2023 година да направиш нещо и да се опиташ да излъжеш. Да се опиташ да го замажеш. Не е възможно всичко е вече толкова прозрачно, че е по добре да кажеш истината и да го направиш по начин по който всички ще те разберат. Така, че няма пропаганда има Public Relations, който казва истината.

Водещ: Още един въпрос от нашите зрители. Кирил Асенов един въпрос не ми дава мира. Каква е ролята на черния PRв българската политика днес? Може ли да оцелее в тази политика субект без скъп професионален PR?

Максим: Аз не смятам, че има черен PR. Има лъжа. Какво значи черен PR?

Водещ: Ами да омаскариш опонента.

Максим: Т.е. да излъжеш, че нещо е направил. Това е лъжа, това няма нищо общо с PR. Да знам, че се нарича черен PR и по света му казват black PR. Аз по скоро бих го окачествил като фалшиви новини или фалшиви характеристики на един човек когото искаш да окепазиш. Обаче ако се върнем към нашия любим Алеко Константинов и прочетем как Бай Ганьо прави избори тогава не е имало PR. PR се заражда в Америка 1912-1915 година. Тогава не е имало PR, тогава просто хората са лъгали един за друг или са ги наклеветявали. Според мен това е погрешно разбиране обаче така или иначе се е наложило като термин, че има черен PR. Да ролята е много голяма и за това всеки един, особено политик трябва да има ясна и точна стратегия на своето прозрачно, честно и почтено представяне. Ако кажат не приятна истина за някого той трябва да знае как да отговори. Ако си сгафил, ако си правил далавери няма да се занимаваш с политика. И в този смисъл ако на един човек му изтъкнеш недостатъците, това не е черен PR. Това е словесна политическа битка. Аз смята, че с политика, с обществена дейност трябва да се занимават хора, които могат да отговорят на всеки въпрос. Няма безгрешни хора. Можеш ли да отговориш на всеки въпрос с ясни, точни думи и послания ок. Занимавай се прави обществена дейност. Ако обаче се скриеш и смънкаш нещо то тогава това не е черен PR, това означава че ти си гузен и нямаш право да се занимаваш с такава дейност, която да влияе върху други хора. Камо ли да разполагаш с обществени средства, което е голямата драма на нашето общество. Понеже говорихме за 2007 година и Европейския съюз ми в общи линии много като, че ли българския бизнес не е видял особено от тези Европейски фондове. А те трябваше да бъдат инвестирани в бизнеса в стар-тапи, в млади интелигентни хора, в страхотни проекти. Защо? Защото те създават работни места и те създават продукт. Иначе тези пари в кавички го казвам да ги опукаме, да ги изядем. Те нищо не остава от тях. Но смятам, че публичните средства трябва да бъдат управлявани много внимателно и за това хора към които има черен PR или те се чувстват ощетени трябва да могат да отговарят. Точно, честно, ясно и почтено.

Водещ: Имаме наш зрител от Испания, който е на телефона.

Зрител: Имам един много интересен въпрос към вашият гост. Защо Крал Чарлз избра за своя първа визита да посети Кения? Какви са точно неговите мотиви да посети тази африканска страна?

Максим: Не е първа визита на Крал Чарлз в Кения. Той беше във Франция, беше в Германия. Първа африканска може би. Кения е член на британската общност и това, което прочетох е, че той иска да направи един жест към това, че кенийския народ няма много добри спомени от британските колониални години. Той иска да протегне ръка към африканските държави. Между другото Африка е континент, който се развива с изключително бързи темпове и вие знаете аз работя за една малка прекрасна африканска държава наречена Република Сейшели. Знам колко динамично се развиват тези процеси. В Африка IT бизнеса започва да става все по популярен. Кения е голяма държава, тя е много развита държава. Това е съвсем логично обяснение, защо Крал Чарлз е отишъл там. Кралското семейство по принцип има доста голяма привързаност към Африка. Неговата майка, Кралица Елизабет, всъщност стана кралица в Африка. Тук ще сгреша, но според мен точно в Кения. Когато Крал Джордж почива това е известна история как тя се качва да спи като принцеса и се събужда Кралица.

Водещ: Благодаря за това, че ни се обадихте и за прекрасния въпрос.

Зрител: Аз Ви благодаря.

Водещ: Спомена за това, че ти си Почетен Консул на Република Сейшели. Каква е тази длъжност? Какви са твоите отговорности тук в България? С какво помагаш на хората, които ръководят тази малка Република?

Максим: През 2004 година преди близо 20 години когато министъра на външните работи ме покани във Виктория седнахме и си говорихме около час. Той ми каза, че много ме харесва и иска да ме назначи за Почетен Консул. Аз тогава му отговорих, че България и Сейшели нямат нищо между тях. За мен това ще е голяма чест, аз ще работя за тази прекрасна държава. Тогава той отговори, че въобще не става въпрос за държави, а за хора. Тогава аз го попитах защо министерството няма уеб сайт. Той отговори, че няма нужда от уеб сайт. Но ако някои иска да се поинтересува, тогава има брошури. Тогава аз попитах ако е от друга държава как ще ги вземи тези брошури и той отговори, че ще му ги изпратят. И така направихме няколко дигитални проекта, така че Сейшели станаха много по достъпни за света. В крайна сметка това е моя бизнес да мога да представям продукти, хора в случая държава пред света, така че те да бъдат по-разбираеми по-популярни.

Водещ: Има ли резултат от това, което направи с твоя екип?

Максим: Има огромен резултат. Но той съвпадна с това, че Сейшели се отвориха много към света. Бяха много затворена държава. Преди 20 години на Сейшели нямаше нито един частен хотел всичко беше държавно. Сега Сейшели са една много модерна държава отворена към света. Ползват ресурси на международния валутен фонд. Сейшелците пътуват. Номер едно в Африка по посещаемост на Facebook на глава от население, защото е островна държава. Там са  80 000 души. Колкото тук квартал Левски.

Водещ: А към кои туристи е насочен техният продукт? Към по-заможните или?

Максим: Те в момента акцентират последните 2-3 години най вече на по-скъпия туризъм. Защото се печели там. В същото време може да отидеш и да изкараш една седмица на цена по-ниска от колкото в Гърция. Ако знаеш как да си организираш пътуването. Ние когато ходим живеем в една абсолютно обикновена къща на самия плаж. Едни красиви креолки ни правят сутрин препечени филии с масло или палачинки.

Водещ: А толкова ли е пренаселено колкото по нашето Черноморие?

Максим: Не.

Водещ: Успяха ли те да си запазят размера?

Максим: Първо територията на Република Сейшели, това са 115 острова е най-запазената територия от всички държави по света. Близо 60 % от територията е preserveот Юнеско. Там един пирон не можеш да забиеш. Има закон, че няма право никои да има хотел по-висок от два етажа. Там няма хотел по-висок от два етажа.

Водещ: Е то и тук има закон, но се прескочиха.

Максим: Не е възможно да се прескачат закони. Европейска държава не чак толкова голяма каквато е България. И в този смисъл Сейшели въобще не са пренаселени. Този плаж на който ние живеем BeauVallonтой обществен всеки може да отиде. Там има не повече от 20 души на един километър.

Водещ: Въпрос на наш зрител. Ина Стоева, Господин Бехар, вие сте автор на няколко книги, но една от тях е много различна Сейшелски рецепти и още за „Рая на земята“. Защо направихте книга с рецепти и какво е мястото на кулинарията в живота Ви?

Максим: Ина много Ви благодаря за този въпрос. Причината е проста участвах в едно телевизионно предаване, в което трябваше да готвя. И реших да сготвя нещо по-интересно и сготвих сейшелско меню. За мое голямо учудване това предаване имаше толкова голям отзвук, че започнаха да ми пишат хора в Facebook, Instagramи да ме питат как се готви това или онова. Казах си, че е по-добре да направя една книга с рецепти. Избрах 25 рецепти. Имам един приятел Милен Великов, който живее в Русе, но беше преди това 15 години на Сейшели и той имаше ресторанти много се занимаваше с готвене. Обадих му се и му предложих да направим 25 рецепти да ги сготвим, да ги опитаме. Той ми даде много съвети. Аз дописах материали за Сейшели, за хотели, за историята. Тя почти е продадена в България, но се продава прекрасно и на английски. Без аз да знам се оказа, че няма друга кулинарна книга за Сейшели. А това не е точно кулинарна книга. Това са 25 рецепти, които съм сметнал, че са най-лесно достъпни за хората в България. Това беше причината да напиша тази книга. Аз не съм маниак на тема кулинария. Понякога готвя, но по често готви съпругата ми. Ние и двамата много работим и се прибираме 8-9 часа вкъщи и тогава ни е по-лесно да си поръчаме от някъде храна или да си направим една хубава салата с по едно узо или една ракия. Но когато готвим се стараем да бъдем много добри в готвенето.

Водещ: Приличат ли си с нещо България и Сейшели?

Максим: Ами да. Имаме хора, които стоят доста в Facebook. Да това е характерна черта. В същото време сейшелците са много усмихнати хора. Между другото в България също има много усмихнати хора. Това, че понякога виждаме намръщени виждаме ги такива. Като го предразположиш с няколко думи може да го накараш да се усмихне. Ако му изпратиш позитивно послание той може да се обърне. Но нека то кажа две кратки истории на Сейшели до като сме на тази тема. Има един българин Младен Гергов, който живее на Сейшели. Преди 15 години пристигам на Сейшели и той видял в списъка на хотела, че ще бъда там и ме разпознал. Запознахме се. Там движението на колите е обратно като във Великобритания и шосетата са страшно тесни. И аз си бях наел кола и го поканих да пообиколим заедно. Той се съгласи. На другата сутрин отивам на рецепция и питам къде е Младен. Те ми отговарят, че тук няма Младен. Този белия с който говори. Те отговарят, че това не Младен, а Грег. След малко той пристига и аз го питам какво става. Бехар франсетата ме преименуваха, защото това беше френски хотел. Той беше шеф на рецепцията. Казва хотела е пълен с немци и той им се представял и казвал: „IchheißeMladen“. И така те започнали да му казва Бин Ладен. Мениджъра на хотела го извикал и казал, че така не може да се продължи и го попитал как се казва. Той му отговорил Младен Гергов, значи от тук нататък се казва Грег. Съпругата му сейшелка му казва Грег. След време когато му се роди първото дете Мартинка той ме помоли да бъда кръстник на дъщеря му. Аз се съгласих това е единственото българо-сейшелско дете, което познавам. Казвам му да намери една хубава църква и утре ще отидем да я кръстим. По-късно вечерта той ми звъни и ми казва, че няма да може да направим кръщенето. Защото майката е католичка аз съм православен, а ти си евреин никой не иска да ни вземе. Той обаче намери една черква „Адвентисти от седмия ден“, които се съгласиха и успяхме да кръстим Мартинка.

Водещ: Ще помоля нашите колеги да покажем и другите популярни политици и световни личности с които си се срещал като журналист или в качеството ти на представител на организациите в които си членувал. Лех Валенса, Хилари Клинтън, негово величество Симеон Сакскобурготски. Тук виждаме и Желю Желев.

Максим: Ми част от тях са в следствие на журналистическите години, които имах десетина. Ти знаеш че основах заедно с Валери Запрянов вестник „Стандарт“ преди 31 години. От всеки от тези хора съм взимал по нещо. Много се радвам, че съм успял да се видя с тези хора и до ден днешен се виждам. Преди две седмици бях в Лондон на обяд с двама лордове. В камарата на лордовете, защото британската PRорганизация PRCA ме избра миналата година за Fellowи аз нямаше как да го преведа. Мислех, че е нещо като съветник, консултант. Като отидох да се видя с тях в Лондон се оказа, че сме са 18 души Fellows и това е пожизнено. Което означава най-висшето тяло на PR асоциациите. И в тези 18 души имаме двама лордове и те ни канят всяка година на обяд в House of Lords в камарата на лордовете. Два месеца по-рано обядвах с принц Майкъл от Кент, който е първи братовчед на кралицата. И съм доволен, че от тези хора винаги научаваш нещо и никога не трябва да се притесняваш, защото и те са хора, които има своите плюсове и минуси. Преди няколко години бях на форума в Давос и от една американска телевизия CNBC ме интервюираха и ми зададоха въпрос: „Какво очаквате от форума в Давос?“. И аз казах, „Едно изречение.“. И репортерката ме попита, „Кое?. Аз отговорих, „Не знам.“. Защото ако съм на форума в Давос и си тръгна с едно изречение може да промени целият ми живот. Този разговор, който водим в студиото на тази прекрасна телевизия някой едно изречение да запомни от него може да промени неговия живот. Може да го накара да се замисли за нещо и ако това се случи аз ще бъда много благодарен. Това е сър Джеймс Манчам президент основател на Сейшели. Прекрасен човек, който си отиде преди няколко години. Изключителен приятел и причината аз да акостирам в тази прекрасна държава. Той ме покани.

Водещ: Понеже има снимка и със Симеон Сакскобурготски от политическа гледна точка и от PR гледна точка възможно ли е в България да се върне темата за монархията и за възстановяването на търновската конституция?

Максим: Не. Категорично не и няма смисъл това да се случва и царя много добре го разбира това. Ние сме говорили десетки пъти с него на тази тема още в годините преди той да стане премиер.

Водещ: А защо не?

Максим: Защото според мен това ще означава чисто политически една крачка назад. Няма смисъл. Имаме едно устройство добро или лошо, работещо или не, което имат огромно мнозинство от държавите в света. Монархиите и те се променят много, но те са огромно малцинство.

Водещ: Имаме примера на Испания която обратно влиза от диктатура в монархия.

Максим: Да. По желание на Франко и с изричната негова молба и при съвсем други условия. Няма смисъл България да се връща обратно пак ще започнат едни спорове монархисти, анти монархисти. Аз много се радвам на това което се случва между ГЕРБ и Продължаваме Промяната. Знам, че има много критици. Едните казват че са лъжци, а другите че са крадци. Да обаче държавата трябва да се управлява по някакъв начин. И ако се намерят интелигентни хора които да си кажат, че е редно да се загърби всичко това което ги разделя и да се опитат да намерят нещо добро за България. Ако аз бях политик, аз никога няма да бъда. Но ако бях щях да се опитам да нямам врагове да не се разделян с никого. Както се опитвам в бизнеса си да общувам с моите конкуренти, да им се радвам. Защото когато се радваш на твоя конкурент това означава, че си човек на бизнеса. Това означава, че си голям човек, че не си някой дребен, заядлив. В политиката обаче това важи може би с петорна сила. Защото всички хора се прибират от работа и взимат дистанционното включват телевизора и започват да гледат новини. В новините се появява един, втори, трети почват да се карат.

Водещ: В края на нашият разговор завършваме с музикално изпълнение, а тази вече ще завършим с твое музикално изпълнение. Една колаборация между теб и големия Мишо Шамара и неговия син. Едно R&B парче създадено в САЩ преди десет дни и вече покоряващо класации.

Максим: Знаеш ли как се кефя на този проект. Какво удоволствие ми доставя. За 10-12 дни са го стримвали близо 40 000 души от които 99% в Америка. Това е рап песен или R&B която аз съм посветил на моя бизнес PR казва се „PR We Are”. Обяснявам с думи прости и хубава мелодия какво е това PR. Много се радвам на този проект. Мишо е един прекрасен човек много добър приятел.

Водещ: Те са в Чикаго. Имах много въпроси и за Сиатъл, за журналистиката, но ето че и 50 минути не ни стигнаха. Сърдечно ти благодаря, че направихме този разговор.

Максим: Искам да кажа нещо на вашите зрители. Този разговор 50 минути е начало на нашия разговор уважаеми зрители на 7/8. Ако искате да ми зададете въпроси, да спорите с мен аз съм най-лесно намирания човек Facebook, Instagram, LinkedInкъдето и да е пишете ми. Аз след това ще информирам Камен и Слави точно как е протекъл нашият разговор. Много Ви благодаря за вниманието. Камене на теб специални благодарности. Желая успех на това страхотно предаване.

Водещ: Благодаря още веднъж.

Можете да видите цялото интервю тук.