Не бива да се притесняваме от предизвикателствата споделят Максим Бехар и Венета Писарска в „Артефир“ на радио Христо Ботев

Водещ: Книгата „Пътя Камино. Бързо, лесно и за удоволствие“ се превръща в най-новият пътеводител за пътешествия за Сантиаго де Кампостела. Авторите са Максим Бехар и Венета Писарска. Подробно описание на маршрутите, какво можете да видите по тях. Дали да предприемете едно такова пътуване и какво трябва да вземете със себе си. Какво трябва да знаете преди да се отправите на този път, който също е наричан и „пътя на душата“. Всичко това се обобщава в книгата на Максим Бехар и Венета Писарска. След завръщането си от това интересно приключение те решават да напишат книга. Но сега с удоволствие ги посрещаме и в нашето студио, за да ни разкажат малко повече. Добър ден и добре дошли.

Максим: Добър ден.

Венета: Добър ден и здравейте.

Водещ: Първо как се решихте на това приключение пътят Камино?

Венета: Това приключение седи в програмата ни от много отдавна. Проучвано е и е живяно с него много дълго време. Просто останахме затворени по време на Covidи то дойде от само себе си.

Водещ: Имахте ли колебания? Защото доста хора искат да предприемат това предизвикателство, но понякога се притесняват дали ще успеят да издържат на дългите пътища, които трябва да се преминат.

Максим: Не колебания не сме имали. Но в края на цялото приключени се роди подзаглавието на тази книга „Бързо, лесно и за удоволствие“. Защото всъщност видяхме, че този път може да се мине бързо, т.е. минимум от пътя 120-130 километра пеша, за да може да се получи сертификат от катедралата в Сантиаго де Кампостела. Беше лесно, защото умората не беше чак толкова гигантска. И в последния ден решихме, че изпитваме голямо удоволствие от това, което сме направили. И с това заглавие искахме да изпратим послание на всички, които са решили да изминат този път, но се притесняват да не се изморят, да имат мускулна треска. И наистина този път може да се измине бързо, лесно и за удоволствие. Описано е в книгата много подробно.

Водещ: Със сигурност едно от най-забележителните места, които сте видели е катедралата в Сантиаго де Кампостела. Доста хора избират този път с цел поклонническо пътуване. Така ли го почувствах те вие?

Венета: За нас това не беше нашата цел. Ние наистина тръгнахме, за да го направим този път. За да бъдем заедно, за да излезем сред природата. За да видим други неща, които не можем да видим в ежедневието. И наистина прекарахме много време заедно можехме да говорим много повече от колкото го правим в къщи. За мен това беше типа пречистване. Срещнахме се с много хора, с които не бихме се срещнали никъде другаде. Имахме страхотно преживяване.

Максим: Разбира се религията може би е една от причините много хора специално в Испания католиците да поемат по този път. Но в последният ден когато са в Сантиаго последното нещо за което си мислят е религията. Защото това е едно предизвикателство. И предизвикателството може би беше главната причина ние да отидем и да го направим. Човек трябва да преодолява предизвикателства всеки ден може би малки и един път годишно или на две години големи предизвикателства, които се запомнят. Това е основното послание в нашата книга, че не бива да се притесняваме въобще от предизвикателствата. Трябва да ги опитваме и в момента в който сме го решили да го направим, сме преодолели 80% от предизвикателството.

Водещ: Първата стъпка на пътуването е градчето Сария и с него започва и книгата. Какво беше първото Ви впечатление? Там има и една интересна история. Ще ни я разкажете ли?

Максим: Ами тази история ще продължава да се случва и през следващите години. Просто ние пристигнахме без багаж, защото ни го загубиха. Ние имахме два варианта или да остане някъде и да го чакаме или да тръгнем по пътя. Както си бяхме с градските дрехи от самолета ние решихме да тръгнем. В един магазин си намерихме малък несесер с шампоан, две четки за зъби и паста за зъби. С тях изкарахме до края на цялото пътуване.

Венета: Общо взето с двата куфара с които бяхме тръгнали единият остана не отворен. И наистина това е мястото на което установяващ, че ти трябват много малко неща. Нещото което ти трябва е прекрасна компания, настроение и психическа подготовка, че ще преодоляваш предизвикателства.

Максим: Една от причините да я напишем беше, че ако имахме тази книга, по съвсем различен начин щяхме да си окомплектоваме багажа и да се подготвим. Видяхме филми, прочетохме книги изцяло или частично за Камино преди да тръгнем. Нито една от тях не беше прагматична. И за това решихме, че има нужда от една много практична книга, която да ти даде пълна яснота какво е Камино и как да се подготвиш ако искаш да го изминеш.

Водещ: Да така е и хубаво е да отбележим, че има различни маршрути, които също включвате в книгата. Искам да обърнем внимание на viadeLaPlata един от най-старите пътища в Европа. Стигнахте ли вие до него?

Венета: Не. Това е част от друг път. Ние направихме последните 150 километра от френския път. Той е най-древният път до Камино. Той дават възможност за получаването на сертификата. ViadeLaPlata е може би най-старият търговски път пресичащ Испания още от римско време. Но той е доста по труден има места с предизвикателни отсечки и на трето място по популярност в статистиките. Френският път си остана най-популярен. Португалският печели привърженици в последните години. Може би на следващото място идва viadeLaPlata.

Водещ: Достига ли пътя Камино до края на земята както се твърди и както определят римляните град Финистера?

Венета: Ами да пристига. Даже има ритуали за палене на обувки, чанти, хвърляне на дрехи и раници в морето. Човек изминал 800 – 900 километра на френският път минава през катедралата на Сантиаго де Кампостела и след това може да направи още 100 километра до Финистера до края на земята.

Водещ:BuenCaminoтова се съобщава когато се срещнеш с други хора, които са поели по този път. Какви интересни хора срещнахте?

Максим:BuenCamino ако минаваш по този път го споменаваш между 200-300 пъти на ден, защото срещаш най-различни хора. Срещнахме изключително интересни хора от целият свят, които не се интересуваха от къде сме, къде е България, какво работим, дали сме известни. За тях беше важно, че сме там, че сме заедно и за нас беше важно и ние не се интересувахме от тях. Водихме страхотни разговори. Един от последните дни си говорихме с една англичанка дали не се притеснява, че пътува сама и тя ни каза, че на Камино никога не може да си сам. И това е факт, защото на всеки километър срещаш интересни хора. Говориш си с тях продължавате заедно. Едни са по-бързи други са по-бавни. И аз за това в един момент я нарекох най-интересната социална мрежа в света. Защото в Facebook, Twitter, Instagram влизаш гледаш някоя снимка на даден човек, каниш го за приятел и ако той ти е приятен ще те приеме, ако не няма да те приеме. Докато там нямаш избор. Не можеш да блокираш никого, не можеш да се отметнеш. Просто вървиш с тези хора и си говориш. Всичко е супер позитивно и ние се върнахме пълни с позитивна енергия.

Водещ: Кои се превърнаха в любимите Ви кътчета от това пътуване? Защото Камино минава през много различни места.

Венета: Почти всички места през които сме минали са останали по някакъв начин в нас. Минахме през прекрасни евкалиптови гори невероятна миризма. През полета, през ферми с крави. Много ми е трудно да каза, че имам любимо кътче или място. Много по запомнящи бяха за мен тези срещи с хората и моментите прекарани на едно или друго място.

Максим: Обаче имаме любимо откритие и това е невероятната комбинация между местното им вино, хамон и сирена. Но да знаете след 2-3 ден аз ставах сутрин и започвах да си мисля за вечерната бутилка Риоха. Казвахме си, че имаме 20-25 километра до следващото място и вечер само трябваше да си намерим място с прекрасно вино. И ето това са дребни елементи, които в крайна сметка правят цялото ни пътуване много интересно и релаксиращо. Да имахме мазоли, подуваха ни се краката имахме мускулна треска. Обаче това няма никакво значение на фона на приятното изкарване и на фона на интересните неща които срещаш. Защото ако беше лесно какво удоволствие е това. В крайна сметка всичко лесно не ти доставя удоволствие. То може да ти доставя някакъв моментен релакс, но трудните неща доставят истинското удоволствие в човешкия живот.

Водещ: Направи ми впечатление, че в книгата споменавате за град Бехар в Испания от който са изгонени вашите прадеди. Бихте ли ни разказа ли?

Максим: Ние бяхме там преди два месец и беше супер интересно. Един от пътищата на Камино минава покрай Бехар. Дори когато бяхме там имаше карта от къде точно се минава. Прекрасно градче на около 250 километра от Мадрид. Близо до Саламанка. Легендата сочи, че 1492 когато испанската кралица изгонва с декрет всички евреи по чисто религиозни причини, които не приемат католическата вяра от Испания. Според легендата много от тези хора, които напускат Испания тогава взимат имената на градовете от където са дошли. И това е моето обяснение, че моите предци са получили това име, защото те са попаднали тогава в османската империя. Ние сме от Шумен където има много български турци и предполагам, че за това те са се заселили там. Останахме очаровани прекрасно място с много хубави хора. Това което ние правим в момента е догодина да има световна среща на Бехар. И много ще се радвам догодина да съберем едни 1000 души в града, за да може да се видим.

Водещ: Бих искала да върна лентата и на предната Ви книга, която е посветена на сейшелските рецепти и още за рая на земята.

Максим: Тя се роди от предаването „Черешката на тортата“ в което аз готвих сейшелска кухня. Събрах тези 25 рецепти с помощта на приятел българин, който изкара много години на Сейшели и сега има ресторант в Русе Милен Великов. Реших, че да публикувам книги с интересни рецепти. Написах и истории, направихме я на английски. Венета ще я преведе на френски. В Амазон я има на английски. Много съм доволен, че го направих това. И че го направих бързо както и нашата книга за Камино. От сърце я направихме и се получи добре. И тъй като аз съм писал много бизнес книги и започнах да казвам, че пиша интересни книги които се купуват. Защото бизнес книгите имат много тесен кръг от читатели.

Водещ: Много Ви благодаря за това участие.