Принц Майкъл, все още любопитен за България

Не бях чувал за него. Моя грешка.

Появи се изневиделица с цялото си достолепие, без излишна суета, без охрана или лъскави коли, без дори и почести или кралски визитни картички. Скромно и подобаващо на титлите му тягостно мълчание, преди да каже нещо.

Неговият близък приятел княз Ростовски, с когото вече се бях срещал, реши, че ще ми е интересно да се видя с още един представител на Бъкингамския дворец, докато той е за няколко часа в София.

Оказва се, че не само на мен.

Разделяме се с Принц Майкъл от Кент, първи братовчед на покойната кралица Елизабет Втора, и дълго се сбогуваме пред хотела, където

той почти ми прошепва:

„Имах две супер интересни срещи в София. С моя добър приятел повече от 50 години Цар Симеон и с вас. Хайде да се видим скоро в Лондон, ще разкажа на Крал Чарлз III, че сме се видели и ще го поздравя от вас.“ Отговарям смутено, че със сигурност не ме помни въпреки няколкото ни срещи. „Сър, аз ще помня, значи и той ще се сети непременно. Не са чак толкова много хората от България, с които се е срещал…“

И така – Принц Майкъл от Кент. Вечеряме в София. Менюто не е като за Бъкингам, но принцът омита всичко бавно, старателно и прилежно, както – вероятно - си е по протокол. Супа от червени чушки, естествено, шопска салата

и после – мешана скара

Прекрасна комбинация като за единствената му вечеря тук, но най-голямата изненада е, че след 53 години той си спомня не само вкуса на шопската салата. Но и сградите, улиците, дори – както той казва – и усмивките на хората по улиците.

-          Сър, добре е, че се срещаме и ще продължим да се виждаме. Бях тук през 1970 година. Сега намирам България все така красива и очарователна , и все така непозната. Смятам, че България се нуждае от още по-добро представяне пред света, но аз мога да говоря най-вече за Великобритания. Трябва повече британци да знаят за това, което е страната ви, за хората, но и за възможностите да инвестират тук, да правят бизнес, да научават за културата ви…

Припомням му, че в крайна сметка в основата на всичко е бизнесът, без него, без печалби, без средства нито едно общество не може да се развива. Споменавам дори и

известната фраза на Уинстън Чърчил,

когато в разгара на Втората световна война на предложението на военния му министър да се вземат пари от фондовете за култура, за да се купят оръжия отговоря: „Ами ние, ако ще вземаме от културата, за какво ще я печелим тази война…“.

-          Съгласен съм и с вас, и с Чърчил. Това не е черно-бяла картинка. Бизнесът е важен, много важен – факт! Без съмнение трябва да правим всичко, за да може британски инвестиции да идват повече в България, но защо не и български бизнесмени да правят добър бизнес на Острова. Нека не забравяме, че при нас има поне четвърт милион българи, които работят съвестно и всеотдайно. Техният успех е и британски успех, но и български. Да, но съгласете, че и културните, историческите връзки трябва да вървят паралелно с бизнеса.

И едва тогава го питам дали пък няма и конкретен проект

за да „бистрим“ тази тема

вече близо час. Очите му светват, оставя си внимателно приборите в чинията, бавно сгъва салфетката по ръбовете и казва една-единствена дума: Плевен!

Не крия изненадата си. Къде е Лондон, къде -  Плевен, и то точно на тази толкова тиха, спокойна и гурме вечеря… Каква връзка въобще може да има…

-          Сър, в Лондон има пет улици, които носят името Плевен. В една или друга комбинация. Не знаехте, нали?  Едно от обясненията е, че победата над турската армия в Плевен открива пътя на британския бизнес към Суецкия канал; другото е, че медиите тогава са приели много емоционално тази победа и просто

хората са решили да им посветят улици…

Но каквато и да е причината, вече е ясно каква идея имам – ще поканя съвсем скоро десет ученици от плевенски училища, моите приятели ще ги разходят точно из тези улици, а пък аз ще им дам прием в двореца „Кенсингтън“, за да им разкажа за моите впечатления от България. Сега, и през 1970 година – видях различни държави, естествено, но да знаете – еднакво съм привързан към тях.    

Ето така Принц Майкъл от Кент за секунди смеси бизнеса с културата, с историята, с младежта… Стоим до късно през нощта в тихия ресторант,  останали сме сами, сервитьорите леко отегчено и напомнящо ни поглеждат от време на време. Принц Майкъл обаче въобще не им обръща внимание, а когато го питам кога пак ще дойде, шеговито отговоря, че няма да чака нови 53 години, и добавя: „И ще отидем до Плевен непременно, нали…“

Текст към снимката: Максим Бехар и Принц Майкъл от Кент, София, май 2023 година