Човекът, който знае всичко

Влизаш в таксито и този, който трябва да внимава в знаците, пешеходните пътеки и светофарите ти обяснява надълго и широко всичко за политиката, културата и живота. Прави го с тон на последна инстанция. Дори и плах опит за друго мнение веднага бива париран с лавина от махленски аргументи.

После чакаш на опашка в кварталния магазин и този пред теб и зад теб те засипват с мрачни прогнози какво ще се случи, ако България приеме еврото. Когато видят отегчената ти физиономия, някак си светкавично превключват на това, кой телевизионен водещ с коя телевизионна водеща си ляга вечер и с коя се събужда. И пак с тон, не търпящ дори и нюанс на съмнение.

Ама това е „нежната“ част на този сюжет. Защото само час по-късно, в колата от радиото политици, пък и водещи ни засипват със същия тон, със същите мрачни прогнози и агресивни обвинения към своите опоненти. И дори и за секунда не търпят възражение. Защото, знаят всичко!

И всъщност точно това правим от сутрин до вечер – живеем сред хора, които знаят всичко и за всички, имат мнения като от последна инстанция и са готови да тръгнат на бой само, ако някой изрази съмнение в това.

И понеже знаят всичко, си сменят работата на всеки три месеца. Като ги питаш за нещо свързано с работата им, вдигат рамене и питат колегата. За всеки случай.