Говорещите с телевизора

Странно, но е безспорен факт. Обиколил съм почти целия свят, вероятно дори няколко пъти, но никога, никъде не съм срещал хора, които си говорят с телевизорите. Това, което иначе наблюдаваме в България постоянно и навсякъде.

Пиеш си спокойно кафето в кухнята, а в хола жена ти нарежда: „Да бе, той ще ми каже! Я, се виж на какво приличаш бе, чучело! Нали те помня как се молеше за една бира да ти дадат на вересия в кварталния магазин! Сега си сложил сако и връзка и се мислиш за много умен…!“.

Вечерта ролите се разменят – мъжът спори с поредния футболен коментатор и някъде между третата и четвъртата бира е готов да се бие с телевизора, само и само да покаже, че разбира повече от футбол и знае кой, как да вкарва головете…

Но драмата наистина е сутрин рано, когато говорят политиците. Виждал съм какви ли не сцени, пълни с емоции и цветисти фрази. Мнения от „Осанна“ до „Разпни го“. Дори цели истории, които възбудените зрители разказват на нищо не чуващите водещи. Но така разпалено го правят, че очакват всеки момент водещият да излезе от екрана и да поиска и той кафе или поне чаша студена вода, за да я излее върху главата на спорещия.

Всъщност това наистина е уникално, но няма нищо лошо. Защото означава, че в България няма самотни хора. Винаги има с кого да си говорят.