Да си погледнем все пак прозорците

Добра история. Семейство се премества в нов дом. На първата сутрин жената поглежда през прозореца и казва на мъжа си да погледне съседите как простират мръсно бельо. С други думи - възмущава се.

На следващата сутрин също… и така седмици наред. Но една сутрин учудено вижда как изведнъж на простора остреща всичко свети в бяло и докато разтърква очи от недоверие, мъжът и небрежно подхвърля: „Ами то причината била в нас, станах рано и измих прозорците…“ 

Доста често това се случва и с нас, дори постоянно. Виждаме нещата явно не както трябва и рядко търсим причината в нас. Далеч съм от мисълта, че трябва да ходим постоянно с розови очила и да подскачаме от радост към всичко, което ни се изпречи на пътя. Тези хора сме ги виждали достатъчно и доста често дори ги отбягваме. Но важното е да опитаме да погледнем на всяко нещо реалистично и с опит да „влезем в обувките“ на отсрещната страна.

В десет от десет случая това помага.