Максим Бехар коментира ексклузивно за Bulgaria ON AIR исторически успех на писателя Георги Господинов

Водещ: Исторически успех за България. Писателят Георги Господинов спечели най-голямата международна литературна награда „Букър“ със своя роман „Времеубежище“. Отваря ли този успех повече врати в световен мащаб за българските писатели ще коментираме сега с PR експерта Максим Бехар.Точно затова и Христо Стоичков написа вчера: „Това е златна топка в литературата. Голям успех!“. Така ли е наистина, вие като PR експерт, г-н Бехар?

Максим: Естествено, че е много голям международен успех. Естествено, че е страхотно нещо. 2023 година, май, името на България да се чуе в литературните среди. Смятам, че това е преди всичко успех за Георги Господинов и за Анджела Родел. Защото да, успехът за България, обаче аз се опитвам да го разгледам с по-малко емоции и патос. Това е успех на двама страхотни професионалисти, които са се събрали. Георги е прекрасен писател, Анджела е, знаете американка, която живее от много години в България и говори български по-добре от много други. И двамата са професионалисти и са направили нещо, което е най-доброто. Свършили са си точно, професионално работата, така че тя е оценена от много хора по света. Това е прекрасно. Имахме Стоичков, между другото нали имахме български Оскар и това е Христо Грозев за филма „Навални“. Това също беше голям успех. Митко Маринов също част от екипа на „Зелената книга“. Това са успехи на български творци, които ние, аз ги очаквам съвсем нормално. Много хора коментираха: „Ама въпреки това което се случва в България, ама въпреки този миш маш в политиката, ама въпреки това, че държавата не помага.“. Вижте държавата не е помагала или поне аз нямам спомени на Пикасо. Не е помагала и на Паоло Коелю, и на Марк Твен. Не е помагала и на кой ли не още. Това не зависи от държавата. Това зависи какво имаш в главата тука. „Как умееш да боравиш с тези 30 букви.“ както каза Жоро Господинов вчера, защото не е толкова само до тези 30 букви, ами как ги комбинираш. Това е професионализмът.

Водещ: Какви думи създаваш с тях. Каква е цената обаче?

Максим: Най-важното и това е голям труд между другото. Не е така сядаш и на клавиатурата. Това са безсънни нощи, особено в този случай на Анджела, която сигурно е прекарала стотици безсънни нощи, за да подреди думите на английски, така че да бъдат разбрани. Един от многото успехи, които ние всеки ден постигаме и всеки във своя си бизнес.

Водещ: И говорейки си за цената на изкуството и това колко труд стои зад една книга господин Бехар, Вие имате също един успех. „Световната PR революция“ – Вашата книгаeтоп 20, на второ място в тази класация за PR книги. Колко труд стои зад един творец, това е една книга, едни корици, които 2000 лв., както каза господин Мутафчиев няма да ти помогнат в крайна сметка.

Максим: Това показва че наистина държавата не би трябвало да бъде слагана на първо място. Съгласен съм с Христо, че естествено трябва да има някакво участие в културата. А американския модел в който няма министерство на културата и модел в който държавата все пак е оставила културата на пазара да се бори, но там пазарът е уникален наистина и това показва, че в крайна сметка знаете ли можеш да инвестираш  100 хиляди лева в един писател и той да не направи нищо. И може да не инвестираш нищо както вероятно никой не е дал пари на Господинов да напише „Времеубежище“ и затова трябва да има един много добър баланс между държавната политика към изкуството, културата и същото време пазара, който определя дали един творец е добър или не. Защото може да получи световна награда, но в твоята държава да не се купува. Да не я харесват хората или да нямат пари, пазарът да е друг, всички знаем примерите със сериозни вестници и списания, които имат мизерни тиражи. В същото време така наречените „таблоиди“ имат огромни тиражи и всички ние казваме: „Как така ще четем таблоиди, те имат фалшиви новини.“, но явно голямата част от хората от това се интересува.

Водещ: Ценим ли хората на изкуството или всяко чудо за три дни? След три дни дали ще си спомняме за Георги Господинов, дали ще си спомняме за неговия труд и този на Анджела Родел, благодарение на която е преведена тази книга и стигна до това международно отличие. Инвестиране в нашите творци може би е най-добрият термин, с който може да обясним, че по този начин ще подпомогнем нашите творци и хората на изкуството?

Максим: По-скоро бих казал разумна инвестиция в пазара на изкуство. Той да бъде регулиран по начин по който талантливите да успяват и тези, които не могат да успяват да си намерят друга работа. Легендарна е тази случка по времето на втората световна война, когато няма пари за оръжия и обсъждат британското правителство и тогава министърът на отбраната казва на Чърчил: „Да вземем от министерството на културата, от фонда.“. И Чърчил го поглежда и казва: „Ама ние тази война защо ще я печелим ако ще взимаме пари от културата.“. И наистина ако ще има пари за културата, и то има пари за култура, те трябва да бъдат инвестирани в пазара. Но това, което направиха Жоро и Анжела вчера, за което аз и сигурно Христо ще се присъедини, сърдечно ги поздравяваме, голям успех е, е всъщност еманация, на това което говоря от 30 години, че България е пълна с интелигентни, амбициозни, добре образовани, талантливи и успешни хора. Ние седим по някакви опашки, возим се в градския транспорт и мрънкаме от сутрин до вечер, „Ама ние българите такива, ама ние българите онакива.“. Отиваме във Виена, отиваме в Атина, отиваме тук, там и всички казваме „Ах това как го има в чужбина, пък го няма в България.“. Ама преди сто години Виена е била тука, България е била тука. Сега разликата е, че България е тука. И ние ставаме все по-близо и по-близо до отворения Свят. Връщам се до моята любима тема за социалните медии. Може би ако нямаше социални медии този гигантски успех нямаше да бъде чак толкова популярен и да влезе толкова бързо в устите на хората, да изкупят книгата, дай боже да изкупят всички бъдещи тиражи. Бих казал, че това е един пример, който трябва да ни вдъхне повече увереност. Че ние, хората в България, можем, можем не по-зле отколкото всички останали по света. Просто трябва да бачкаме много, съвестно и постоянно, всеки ден.

Водещ: За това Ви попитах помним ли, ценим ли своите творци или след три дни ще ги забравим?

Максим: Ние ценим творците категорично. Сега има различни категории от хора. Един може да харесва Георги Господинов и друг да не го харесва и това е нормалната логика на живота. Един такъв като мен може да ходи на всички представления на Христо, друг може да си каже: „Не харесвам театър.“. Важното обаче е, че тези хора, които имат отношение към литературата, без съмнение ще помнят това, което прави. Защото с Букър и без Букър той си е един голям творец, ние го уважаваме и дай Боже да напише още книги, които ние ще четем, без значение дали ще получи награда, или няма. Защото там има и малко късмет. Има и кой ти е в журито, и кои са другите конкуренти и всичко това е една химия от елементи. Така че с и без награди, ние пак ще го четем.

Водещ: А наградата на министерството на културата, на всяко едно министерство към нас хората, г-н Бехар, които всеки ден сме принудени да следваме техните решения. Сега чакаме да има бюджет, чакаме най-накрая да се състави правителство. Тази награда ще я дочакат ли хората?

Максим: Според мен работата на министерството на културата преди всичко е наистина да осигури добър пазар на изкуство и на култура или както и да го наричаме. Добър пазар на произведения така че първо повече хора да знаят за тях и второ да има творци, които да бъдат наистина мотивирани да се борят на този пазар. Защото ако някой сервира на някой друг 20 000 лева или 50 000 лева няма да го направи по-добър. Да, ще му даде възможности да работи, ще му създаде условия да работи и да се изяви обаче няма да го направи по-добър, може би няма да го мотивира да работи повече. Ако министерството на културата заедно с министерството на финансите и министерството на образованието, говорим за институции в момента, съгласен съм с Христо за домашно възпитание и няма как някое дете да прочете книга ако неговите родители не са прочели една книга или нямат една книга в библиотеката, то няма да знае какво е това. Но работата на тези няколко министерства е да създават добър пазар и добра конкуретна среда. 2023 година сме. Трябва да има добра среда на конкуренцията, да може творците да се конкурират свободно, защото това да бъдеш човек на изкуството означава да бъдеш свободен. Това е най-важното нещо. Георги и Анджела – свободни хора, които са си написали и превели една прекрасна книга, съумели са да я лансират и да я направят така че тя да канинадтства в тези награди, преборили са се за това. Нито едно министерство няма общо в това нещо.

Водещ: От 134 книги нашата е една единствена, която спечели.

Максим: Да, естествено. Това значи, че е най-добрата.

Водещ: С какво не трябва да забравяме 24 май и думите на Георги Господинов „Чудото на езика. Честит празник!“? Той ги каза в Лондон на български език.

Максим: Ама не е 24 май. Всеки ден е. И на 25, 26, 27 и на 12 септември и на 24 ноември. Всеки божи ден трябва да знаем, че това е прекрасна държава с много хубави хора в нея. Млади, амбициозни, образовани, кадърни и просто трябва да се опитваме да си живеем нашия живот така че да правим добри неща.

Водещ: Благодаря ви много за този разговор и както каза Георги Господинов: „Тези 30 букви в българската азбука, да знаем как с тях да създаваме красивите и точните думи.“. Благодаря Ви много господа.

Можете да видите цялото интервю тук.