Максим Бехар в предаването „Малки истории“ по БНТ 1

Водеща: Здравейте, започва „Малки истории“. Предаването, което поглежда живота през вашите лични съдби. Понякога съдбата ни изглежда абсолютно предопределена, понякога една случайна среща, един човек, или пък място могат напълно да я променят. Място, на което не си роден, но сякаш с цялото си същество чувстваш, че му принадлежиш. Днес, докато преминаваме през историите на хора, сменили родината си с друга държава, по една или друга причина, ще разчитаме на коментара на двама души, които всъщност се оказват потомци на емигранти. Анджела Родел е изпълнителен директор на комисия „Фулбрайт“ за България, певица, актриса, преводач от български на английски, идва от далечния Уисконсин, където пък са се заселили дедите й, които пък са от немски произход. Предците пък на журналиста, дипломат, PR експерт Максим Бехар, изминават пътя от Испания и попадат тук в далечната 1492 г. Добре дошли в нашето студио. Фамилията на Максим Бехар, всъщност идва от града Бехар, което е някъде до Саламанка, нали така?

Максим: Вие споменахте 1492 г., това е точно така, когато Испанската католическа инквизиция нарежда в рамките на един месец всички евреи да напуснат страната. Само си представете, това са 531 години. Така че, те тогава са напуснали Испания, кой знае кога и какво ги е довело до тогава Османската империя. Но преданията сочат, че всички тези хора, които са напускали, изгонени от Испанската инквизиция от Испания, обикновено са взимали имената на градовете, от които са идвали, за да може да се отъждествяват с това откъде идват. Обаче вижте, 2023 година, 531 години по-късно, никой не може да каже, че е чужденец някъде, защото всички ние говорим един език и той се нарича развален английски – „Broken English”. Всички ние комуникираме в социални медии денонощно, чувстваме се комфортно, когато разговаряме с някой в далечна Канада, Австралия, Африка, Азия или където и да е в социалните медии, било то Facebook, Instagram, LinkedIn, всичките останали. Така че, в известен смисъл, като изключим културните и местни национални особености, всички по някакъв начин сме граждани на света.

Водеща: Хубаво е някой да ни каже, че сме здрави, работливи. Как би коментирал тези хора, които са доста различни, едни идват от Азия, ето от Англия, един и същи континент, обаче пък съвсем различни нрави.

Максим: Ама това, което виждаме сега въобще не са малки истории, това са големи истории. И това са големи, модерни истории, защото всички тези хора всъщност доказват, че в момента в света няма граници и въпреки че имаме война в Украйна, имаме пост-корона или post-pandemic, имаме финансова, икономическа и всякаква криза, света е объркан, имаме тотална промяна на ценности. Въпреки това, всеки иска да живее там, където му е приятно и където му е удобно. И дали има британски паспорт, американски или френски, ако той живее в България и намери тук първо своята любов, вероятно, много хора са тук по тази причина, и второ намери добрата си среда и спокойствие, или пък дори и да не е спокойствие, но място, където може да се реализира с много амбиции и с много труд, това е неговото място, това е неговата държава. И като загърбим всички неприятности, които през последните 3-4 години се струпаха върху целия свят, това е добрата новина, че има социални медии, които аз наричам революция в комуникациите, които обединяват света и го правят по-малък, и правят хората, много хора, милиони, може би десетки милиони, да се чувстват комфортно на всякакви различни места. Вие знаете, че аз работя за една прекрасна държава, наречена Сейшели, повече от 20 години вече. Като отида на Сейшели няма никаква разлика дали съм в София, в центъра или в центъра на Виктория. Бях сега един месец в западното крайбрежие на Съединените щати, чувствах се като у дома си навсякъде. И това ни го дават социалните медии, модерните комуникации и също така по-доброто образование, което ние всички имаме. Връщам се на България, няма такава държава! Страхотна държава с много добри хора, разбира се, има и всякакви хора.

Водеща: Да, но с много лоша репутация. Ето, самият наш герой тук от видеото каза, че когато е споменал на своите познати, че ще идва в България, те са подскочили.

Максим: Не е лоша репутацията. Ако аз отида в някое българско село и кажа, че ще отида в Англия, всички ще ми кажат „Ауу, какво ще правиш в тази Англия, те говорят на английски, няма да ги разбереш“. Проблемът е наистина позиционирането на България. Обаче помислете, сравнете с Виена например. Преди сто години Виена е била на много по-високо ниво от България. Разликата е, че България е много по-близо до Виена вече и в манталитет, традиции, навици, работоспособност, идеи и всичко останало. България е пълна с млади, интелигентни, много добре образовани, амбициозни и много успешни хора. И това нещо за голямо съжаление последните 20 години нито едно правителство нищо не прави, а това в общи линии е и държавна работа, не само частен проект. Но пък тези хора, които ние видяхме от видеото, те са най-добрите посланици на България, те са по-добри от всеки един посланик.

Водеща:Селин и Мейс оставят равните холандки полета изпъстри с лалета, за да потънат в меките извивки на Родопите. Нека да видим тяхната история.

Максим: Тези хора са за виждане, защото те живеят в едно от най-красивите места в света – Момчиловци. Това е прекрасно място, от време на време ходя там и винаги се чувствам като извънземен, поздравления за избора, разбира се. Но те в известен смисъл са много добри посланици на това, което е България, защото те се връщат в Холандия, отиват на други места, разказват, ето, иска дамата да бъде екскурзоводка. Но не забравяйте, че в света има два милиона българи, които според мен са най-добрите посланици на нашата държава. Всяко добро и не чак толкова добро нещо, което могат да свършат. Но нашите сънародници, било то келнери, било то шофьори на таксита, било то мениджъри, които работят в „City” в Лондон и в Сиатъл в „Microsoft“ са всъщност истинските, натурални посланици на България и както те се представят, така ще бъде запомнена и нашата държава.

Водеща:Опитахме се да разберем какво се случва със Селин и Мейс, защото тази история я заснехме 2019 година, дали продължават да живеят в България. Оказа се, че живеят тук, но от време на време отскачат до Холандия. И до като ги издирвахме разбрахме, че в Момчиловци вече живее и един аржентинец, който намира една наша мома, но не по роженските поляни, а на спирка в Южна Калифорния. Води я из Коста Рика и Перу, но магията на Родопи надделява и вече двамата живеят щастливо в България. Сега ще се свържем в директна интернет връзка с тях. Здравейте, защо Родопите, а не Анди, например? Ето това беше историята на едни млади хора.

Максим: Не познавам човек, който да не харесва България. Хайде, обичта е друга категория, някой може да обича, повече, по-малко. Става въпрос за чужденци. Нашата народна психология е малко по-различна и вероятно, може би не само в България хората не са доволни, намират много повече кусури когато са местни, отколкото когато са пришълци. Но познавам през тези 30 години може би няколко хиляди, може би десетки хиляди американци, англичани, инвеститори, журналисти, авантюристи, хора влюбени, разлюбвани…остават си в България с всичките трудности, защото, отново, това е една от най-добрите държави в Европа, а може би и в света за живеене, за правене на бизнес, просто си има своите особености, с които трябва да свикнеш. Испания също има своите особености, Италия също има своите особености. Въобще да не говоря за Турция, Гърция, които са още по-засилени местни настроения и привички, история и култура имат. Но в България, аз въобще не говоря за Момчиловци. Това, Момчиловци, не е България, това е просто извън планетарно пространство, защото е много красиво наистина, спокойно, хората са родопчани, съвсем друго е. България като цяло е една прекрасна държава. Няма човек, чужденец, който да срещнеш и да не ти каже същото, където и да е.

Водеща: В студиото ни се присъединяват Бисо Бисрат от Етиопия и Д-р Мона Каушик от Индия. Както можем да пътуваме по целия свят, както каза Максим Бехар в началото на предаването, че сме граждани на света, така и света идва при нас, и се оказва, че се чувстват добре тук. Как би коментирал тези две истории, които наистина тук са намерили своето място?

Максим: Естествени процеси. И двамата имат връзка с България, намерили са своето място, най-логично е да останат тук. Аз искам да отворя една скоба само, за да спомена българското гостоприемство, което наистина е известно, много тачено, много уважавано. Обаче, ако ние искаме да бъдем много успешна държава и това е много, бих казал, психологически момент, въпреки е има и малко икономика, един ден ще станем забързани като в Америка. Ако искаме да стане успешна държава, един ден ще станем скучни и консервативни като в Швейцария, както говореше колежката от уникалната ферма. Абсолютно е възможно. Според мен тези неща са несъвместими, чисто от икономическа гледна точка, защото ако ще искаме една много успешна държава, и България да става все по-хубава и по-успешна и ние да се чувстваме по-добре, ще трябва да работим повече. За да работим повече ще трябва да имаме много по-забързан живот. И знаете ли, голямото предимство на България са две неща. Първо хората, без никакво съмнение. Хората, хората, хората. И второ, това, че България, според мен, е единствената държава в света в момента, в която има толкова много ниши за правене на бизнес. В нито една друга източноевропейска, да кажем сравними държави, да кажем Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Словения, Хърватска няма възможност за толкова бързо и успешно правене на бизнес. Стига да работиш добре, стига да имаш добри проекти, да си иновативен, но нишите ги има. Има ниши, което в много други държави го няма и смятам, че затова тя е още по-привлекателно място и това е още една причина да има все повече хора в България.

Водеща: Д-р Каушик в Индия се вярва в преражданията. Мислите ли, че по някакъв начин душата сякаш е била на някакво място преди много животи и се опитва да се върне, за да си довърши някаква работа там?

Д-р Каушик: Ако не е душата, но кармата или…ох, много дълбока тема е това. Но да, ние всички имаме някакъв дълг към света, към този материалния свят. И затова винаги трябва да търсим баланса. Много е важно това.

Максим: Точно преди две седмици се върнах от град Бехар в Испания, в който изкарах десетина дни. Запознах се с кмета, говорихме си, занесох му подаръци от България, занесох му реплики на Панагюрското съкровище.

Водеща: Това е градът на вашия род, само да припомним.

Максим: Това е градът, откъдето със сигурност моя род си е тръгнал преди толкова много години. Не съм спал през тази една седмица. Освен испанското вино и „хамон“ и всичко останало, беше изключително голямо вълнение. И пак ще се върна догодина, организирам световна срещана всички Бехар от целия свят. Ние сме пръснати по целия свят, има стотици хиляди души и смятам, че това е нещо, което мога да дам на мястото, откъдето съм си тръгнал. Това е моят бизнес, публични комуникации, да мога да доведа максимално повече хора от целия свят, имено в този прекрасен, уникален град Бехар.

Водеща: Благодаря Ви много за участието днес на всички в студиото ни.

Можете да видите цялото интервю тук.