Максим Бехар в програма Христо Ботев на БНР с Мира Баджева, представи първата у нас книга с готварски рецепти „Сейшелски рецепти и още за „Рая на Земята“ от екзотичните острови.

Водещ: Максим Бехар, който е почетен генерален консул на Сейшели, представи първата у нас книга с готварски рецепти от екзотичните острови. И не само. Гозбите са съчетани с любопитни истории. Разговарях с Максим за „Сейшелски рецепти и още за „Рая на Земята“. Запитах го с какви нови истории и непознати факти ни изненадва.

Максим: Има много малко неизвестни неща в книгата и те са свързани с лични истории, с българите които са там. Обаче те не са фокуса и центъра на книгата, защото в днешно време 2023 година не може да има нищо не известно за никого. За Сейшели никога не е издавана книга в България има десетки, стотици публикации включително твой, мой и на наши приятели познати. Аз реших да събера трите основни неща, които характеризират всяка една държава в една не чак толкова претенциозна книга в около 150-160 страници. А тези три неща са хората, природата и кухнята. Реших първо да се фокусирам върху кухнята, тъй като моят опит сочи, че който и където да ходи по света, кухнята, храната, питиетата му правят най-силно впечатление. Връщаме се от Италия и казваме, „Ах каква паста, какви хубави ястия.“, връщаме се от Испания и казваме, „Ах, това тяхното сирене, хамон, ама виното е супер.“, връщаме се от Гърция и казваме, „Ох гръцката салата, октопода, рибата.“, неща които и тук може да си ги направим, разбира се. За това реших, че мога да подбера 25 рецепти за чийто продуктите може би 90 на 100 от тях могат да се купят от България. Да могат да станат по-близки до всички, които се интересуват от Сейшели. Тези които са били, естествено ще си купят книгата, защото за тях това са мили спомени. Сложих около 100 прекрасни снимки, които аз съм правил през годините, за да мога да доближа читателите до природата, която както и да описваш с думи, разбира се снимката важи най-силно. Разказах някои истории за хора, които са срещал на Сейшели и това един малък портрет на това прекрасно място. Или както казвам слагаш си книгата в джоба и си носиш вкъщи всички 115 Сейшелски острова и им се наслаждаваш. Не вярвам някой да прочете тази книга и да не му се прииска да отиде веднага на Сейшели.

Водещ: Каза, че имаш интересни срещи. Срещал ли си се със сейшелският Робинзон Крузо? Този англичанин, който си е купил остров.

Максим: Да. Говорим за остров „Моайен“, но той не е между живите вече. С него се срещнах преди 15 години, когато имах консулска среща на този остров. Там има една единствена къща и това всъщност е неговият хотел. Това беше и седалището на „Ротари клуб“ в Сейшели. И тогава той ни беше домакин. Това се случи през март 2005 година. Изключително интересен човек, мисля си ако не се лъжа, държавата си откупи или върна обратно острова. И сега има планове за това той да бъде населен, да има хотели. Ти знаеш много добре, че там хотелите са в креолски стил и не са високи повече от два етажа и това е забранено да се нарушава. Има закон специално написан за това. Това прави Сейшели изключително неповторима дестинация в световен мащаб. Обиколил съм къде ли не и ти също, виждали сме какво ли не, но хората най-важното нещо във всяка една страна са усмихнати, дружелюбни, леко така флегматични, но въпреки това с европейски манталитет. Виждаш, че очевидно са островитяни, век и половина британски закони или британско отношение. Преди това французите са оставили много силно европейски отпечатък, а хората са най-важното нещо във всяка една държава. И съм сигурен, че всеки един българин може да отиде на Сейшели, което не е чак толкова не възможно в момента.

Водещ: Да обикновено Сейшели звучат луксозно и скъпо, но човек може да отиде там и да не е много скъпо и луксозно. Аз съм жив пример.

Максим: Със сигурност обзалагам се, че при добро планиране една седмица на Сейшели би могла да се конкурира с една седмица в Гърция по отношение на финансовите параметри. Ако си купиш билета 6-7-8 месеца по-рано той ще има много ниска цена и ще е доста изгодно. Ако отидеш да живееш в хубава, нормална сейшелска къща на плажа, както ние живеем когато отидем със съпругата ми. Обиколи сме всички 5 звездни хотели на Сейшели, когато е необходимо да бъдем там. Но нямаме търпение да си се приберем в нашата къща, която е евтина, хората са усмихнати, готвят ни сутрин, правят ни богати закуски. И как ги правят тези закуски, отиват на плажа или взимат прясно откъснати плодове, купуват прясно откъснати, които са уникални и някои от тях са единствено или само характерни за Сейшели. При един добър бюджет Сейшели са наистина една изключителна достъпна дестинация в същото време неповторима. Вече 20 години пътувам там, хората които срещам, Виктория е най-малката столица на света 8 000 души. Може да се досетиш, че аз познават тези 8 000 души и те мен ме познават. И като изляза по улиците на Виктория все едно имам 8 000 приятели, които ме поздравяват, прегръщат, черпят ме кафета. Говорим си какво се случва на Сейшели, неповторимо изживяване. Надявам се да съм успял да го пресъздам в тази книга именно, чрез сейшелката кухня, която от една страна има много азиатски подправки главно индийски, китайски. Тук там непалска кухня малко се смесва Пакистан, Шри Ланка. От друга страна има доста европейски привкус, защото французи, англичани са оставили силен отпечатък на Сейшели. Това е направило кухнята им уникално вкусна, приятна. Нито е много лютива, безвкусна, сурова, нито много добре сготвена просто има както във всяка една държава традиционни разпознаваеми ястия. Част от тях аз съм представил например книгата започва със салатата на „Милионера“, която в прословутото предаване „Черешката на Тортата“, което е генезиса на тази книга и от там тръгна интереса на тази книга. Тази салата е супер проста за приготвяне, но трябва да има сърца от палми и другите подправки се намират по-лесно. Но сърцата от палми намерих ги в София сигурен съм, че ако някой се разтърси в интернет ще ги намери също. Тя е много вкусна, приятна, свежа и най-голям интерес имаше към нея.

Водещ: А какво ще ни споделите за „Чътни от октопод“?

Максим: „Octopus chutney” съм го готвил няколко пъти вкъщи с много голяма страст. Всички подправки  до една се намират в България, разбира се октоподи от индийският океан и от бяло море нямат чак такава разлика. Има интересни неща, но най-интересното и неповторимото е те да бъдат опитвани на Сейшели.

Водещ: Това, което ми направи впечатление на Сейшели, че през 70 години са били на ръба на еко катастрофа, но са се осъзнали. И сега повече от половината територия е национален парк.

Максим: Историята на Република Сейшели бих казал, че е много противоречива и доста интересна. Защото когато 1977 година президента Албер Рене сваля с преврат тогавашният президент основател Сър Джеймс Манчам, тогава налага малко съветски модел на управление, защото забраняват политическите партии. За известно време забраняват парламента и тогава с всичките негативи, които един такъв тип управление може да носи в една държава, правителството решават, че Сейшели ще имат едно от най-доброто еко разположение в света. Че там природата ще бъде чиста, водата ще е кристална, никой няма да строи, няма да забие и един пирон ако не му е разрешено. И до ден днешен 60 % от територията на Сейшели е запазена. Освен, че ЮНЕСКО има много свои обекти там на тези 60 % нямаш право една дъска да сложиш или един пирон да забиеш. И тогава всички политически партии въпреки разногласията си се обединяват около това, че ако трябва Сейшели да бъде уникална или тези 115 острова, те могат да бъдат такива само и единствено със своята природа. Те има „bird Island”, в който има над 600 вида птици, които голяма част от тях ги няма никъде по света, а само на този остров. В който няма интернет, казват че има режим на тока, за да не безпокои птиците и да не нарушава техният живот и еко равновесието. Но има 10 острова на Сейшели, които са уникални. Главните острови Прале, Мае, Ла Диг всички те са уникални и за това всъщност е интересна дестинация Сейшели. Защото може да отидем на Кариби или други острови на които има дискотеки да имаме страхотни коктейли, басейни и всичко останало. Но това, което на Сейшели може да се види никъде другаде го няма. Тук е съвсем различен тип почивка. Но пък 99 % от хората, които съм срещал са ми казвали: „Пак ще се върнем.“.

Водещ: Друго, което ми направи впечатление на Сейшели е расовата, религиозна, то не е търпимост, това е може би Нирвана, защото примерно в един парк човек вижда паметник на Нелсън Мандела. До него на Сър Джеймс Манчам и до него на Махатма Гади. И всички те си стоят на два метра един от друг и си живеят в пълна хармония, също както и хората.

Максим: Но това е отражение на цялото общество, това не са само паметниците. Паметника на Сър Манчам беше построен от южно-африкански архитекти и тяхната молба беше да има паметник на Нелсън Мандела. Разбира се тогавашният президент Дани Фор прие тази идея, след това и паметника на Махатма Гади. Въпроса е, че хората по между си са такива. Сейшели са били безлюдни острови, там няма местно население. В средата на 17 век когато биват открити от френските мореплаватели, те страшно много ги харесват и решават да ги кръстят на името на френският министър на финансите Маркиз Дьо Сейшел, които е дал парите за да се финансира тази експедиция. Оставят ги безлюдни продължават към Мадагаскар, откриват го който е далеч по-голям остров с местно население и всичко останало. Години по-късно когато робството в Африка пада, особено във френските колонии, тогава се сещат, че има едни безлюдни острови, които са много красиви и те биха могли там да се заселят със своите роби. По този начин пристигат първите заселници французи с роби африканци, на които след това оковите им падат и стават свободни граждани. Идват мисионери, които се заселват и започват да обучават тези хора. Т.е. там няма местно население и в известен смисъл всички са чужденци. И за това има, даже не бих казал търпимост или разбирателство. Никои не се интересува кой какъв произход има, какъв е цвета на кожата му, кой какви увлечения има. Важното е да е добър човек, а там мнозинството са добри хора, важното е да се работи честно и почтено. Така се гради това малко общество от няма и 100 000 човека разположени на 115 острова.

Водещ: Имали нещо вярно в легендата свързана с градината на Краля, че там е починал един френски крал или просто е една красива „джувка“?

Максим: Чувал съм тези легенди, дори някой се беше опитал да напише книга. Не знам да ли са истина, ако е съществувал този Крал то той си е направил прекрасна градина. Но тава което и аз в подзаглавието на книгата съм написал това наистина е всъщност истории от „Рая на Земята“. Смятам че това е Рая на Земята не само, заради красотите, кухнята, плодовете, природата които имат там. А и заради хората и начина по който се живее там. Някой може да е недоволен от нещо си, но то и в България сме недоволни от страната ни. В Сейшели някак си като, че ли хората са по-търпими и им се иска да прогресират, да напредват много са комуникативни. Сейшели са на първо място в Африка по използване на Facebook на глава на население разбира се, защото това е островна държава и хората са много по-амбицирани, мотивирано и искат да комуникират с другият свят. Но въпреки всичко, което може да не е прекрасно там хората, цялата атмосфера в обществото е, че трябва да има разбирателство в обществото и всички хора сме еднакви, хубаво е да се мисли как да живеем по-добре, а не „аз да съм добре, а Вуте да е зле.“. Не да си правим живота по-нервен, напротив има начин и аз съм сигурен, че един ден това ще стане и в България. Има начин да се разбираме, има начин да оценяваме хората според техните качества, според това което казват и правят. А не според –тяхното минало, произход и други.

Водещ: Последният ми въпрос е ако някога се „кротнеш“ би ли искал това да е на Сейшели?

Максим: Първо не планувам да се „кротна“. Второ аз ходя много често на Сейшели, обичам си държавата, обичам България много и виждам своето бъдеще като човек, който стои в България прави полезни неща за Сейшели, света, за моите колеги. Бих ходил с удоволствие и бих се връщал в България с още по-голямо удоволствие. Харесвам Сейшели, обичам ги, обичам хората на островите, но аз съм българин. Много повече обичам своята държава и смятам, че в днешно време къде се намира човек няма никакво значение, дали ще е на Сейшели, САЩ, Нова Зенландия, Австралия или където и да е той трябва да прави добри неща. Да бъде добър с хората и в същото време да е иновативен. Само така света ще върви по-напред.