За нас

Блог

Максим Бехар в предаването „Пресечна точка“ сезон 2 по Нова разговаря с водещият Михаил Дюзев по темата, „Гледната точка на експерта по комуникации“

Максим Бехар в предаването „Пресечна точка“ сезон 2 по Нова разговаря с водещият Михаил Дюзев по темата, „Гледната точка на експерта по комуникации“

Водещ: Здравей България, където и да си гледате „Пресечна точка“, предаването в което новините получават първия си коментар. От сутринта сме свидетели на битки в във властта, на всички фронтове. Но по тази тема след секунди, в студиото сме с нашите коментатори тази седмица - експертът по комуникации Максим Бехар, икономистът и журналистът Михаил Кръстев, и юристът и писател Александър Шпатов. И така, в последните минути „Продължаваме Промяната - Демократична България“ ще поиска оставката на правителството Денков-Габриел при неизпълнение на седем гаранции обаче. Това обяви съпредседателят на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, Кирил Петков, след заседание на групата и на цялата коалиция. Но нека видим повече.

Кирил Петков: След нарушенията на декларацията на академик Денков и Мария-Габриел от „ГЕРБ-СДС“ в последната седмица, парламентарната група на „Продължаваме Промяната - Демократична България“ взе решение да потвърди декларацията Денков-Габриел и определихме седем ясни гаранции за нейното изпълнение. Парламентарната група реши при неизпълнение на тези седем гаранции, ние ще поискаме оставката на правителството. България има нужда от това реформаторско правителство да продължи и да не влезем в политическа криза, но това не може да стане на цената на превзети регулатори и псевдо-реформа. Каним представителите на „ГЕРБ-СДС“ в утрешния ден да влезем в разговор за формализиране на тези гаранции в документ със заглавие „Механизъм за гарантиране на реформаторската програма“, който да се подпише от Николай Денков, Мария-Габриел, и председателите на политическите групи „Продължаваме Промяната - Демократична България“ и „ГЕРБ-СДС“. Седемте гаранции включват:

  1.       Общ борд за назначение на регулаторите
  2.       Да се спазва вече одобрената обща законодателна програма
  3.       Пътна карта за съдебната и конституционна реформа
  4.       Реформа в службите
  5.       Съгласуван закон за анти-корупционната комисия
  6.       Преработка на изборния кодекс
  7.       Обща позиция за законността на референдума на „Възраждане“

На българите им трябва спокойствие, но им трябва и истинска реформа, а не подмяна.

Водещ: По-рано днес в парламента заради кадрови назначения, заради смяната на ръководствата на регулаторите, се скараха отново „ГЕРБ-СДС“ и „Продължаваме Промяната - Демократична България“. Въпреки критиките, които отправи, Борисов заяви, че няма намерения да сваля правителството, но добави, че едва ли пък ще се стигне до ротацията на кабинета след 8 месеца. Депутатите от „Продължаваме Промяната - Демократична България“ отказаха да влязат в пленарна зала за заседанието. И така, за стабилността на управляващото мнозинство, към тази минута, пръв с коментар ще бъде Максим Бехар. Господин Бехар, не случайно казвам към тази минута, защото виждам, че събитията са доста…превратни.

Максим: Аз се учудвам, че Кирил Петков намира време да гледа „Пресечна точка“, тъй като през цялата тази седмица ние и тримата споменавахме от време навреме учудващия факт, че няма коалиционно споразумения между тези две коалиции, които участват във властта. Сега сериозно, това трябваше да се случи още преди да се създаде правителството, трябваше хората да седнат, да се разберат, да си подпишат съответния документ, надявам се, че имат консултанти, защото прословутата Германска коалиция със сто и не знам колко си страници споразумения е доста добър учебник по политика. От друга страна, сигурен съм, че това правителство няма да падне, защото има два много важни фактора. Първо, ако то падне, президентът се завръща на бял кон, а виждаме през последната една седмица, докато ние бяхме тук в това студио, какви стрели и какви нервни, бих казал дори агресивни реплики, си разменят хората, които са във „властта“, (слагам с големи кавички „властта“), и президентът. Няма да падне, защото наистина това означава цялата власт да се върне отново при президента, а това няма да се хареса на много хора, със сигурност мнозинството в парламента. И втората причина е, че ако това правителство падне и след 5-6 месеца има избори, резултатите ще бъдат плюс-минус едни и същи. Не вярвам някой да го иска това нещо, няма нов политически играч в момента, няма кой да изпъкне, така че да събере гласовете на всички тези, които са разочаровани, от това, което се случва в парламента тези дни. Моето учудване са тези седем точки, които Кирил Петков прочете, че нямаше нито една запетайка за икономика и за бизнес.

Водещ: Ами първа точка беше именно това, което ги скара от вчера – кой да поеме регулаторите, и че не са съгласувани.

Максим: Добре, това са административните длъжности, те са важни, разбира се, че голяма част от тях, още повече те имат между пет и седем години мандати, това е супер важно, но то, с изключение на БНБ, и може би Сметната палата, не касае директно нито инвестиции, нито бизнес среда, нито стимули и мотивация за нови бизнеси, за стартъпи. Струва ми се, че трябва да има още три точки, да станат десет, по-лесно се помни, и като число и въобще десет точки си е съвсем друго послание, и трите точки допълнителни да бъдат за бизнеса. И още едно учудване, че продължават да си говорят през телевизионните екрани и през прес конференции. Ми да седнат да се разберат, вчера тук си говорихме за закуска, ако трябва да си направят една вечеря тази вечер, да седнат да се разберат, и тогава да излязат с обща позиция, а не да си говорят от прес конференции, и то с едни такива тревожни, развълнувани гласове, като че ли ни чака нещастие, а то не е така.

Водещ: Това, което видяхме отново през екрана, покана утре към лидерите на „ГЕРБ-СДС“ да подпишат този механизъм както го нарече Кирил Петков.

Максим: Ама е пълен „nonsense“ това да се случва през телевизиите. Имат си телефонните номера, имат си сътрудници, помощници, консултанти, да се срещнат, да си решат въпросите, тогава да излязат пред телевизиите и да кажат „България ще стане по-хубава от утре“.

Водещ: Първа точка от този предлаган механизъм е може би най-конкретна от всичките – общ борд за назначение.

Максим: Ако има нужда от общ борд да седнат, да се разберат, да си го направят. Аз смятам, че е супер учудващо, за да бъда малко по-дипломатичен, целите тези оперети, които се разиграват от едната и от другата страна, „ама ние искаме това, ама ние искаме онова“. Да седнат да си го направят, хората в България са толкова заети, толкова разочаровани от всичко това, което се случва, че не биха искали да се занимават с декларации от една или друга политическа сила. Хората в България искат да си вършат работата, да печелят пари, да живеят по-добре, и това кой какъв борд ще назначава политиците, на които всички ние плащаме заплата, да седнат да се разберат, ако не могат да се разберат да ходим пак на избори. Но аз мисля, че този път ще могат, и да започнат и те да си вършат работата. Проста работа като две и две.

Водещ: Вие сте с „Пресечна точка“ и още за напрежението във властта. Президентът критикува правителството, след като кабинетът реши не Румен Радев, а премиерът да води делегацията на предстоящата среща на НАТО, и след разменените обвинения заради помощта за Украйна, държавният глава обяви пред медиите днес: „Курсът на новото правителство тласка България към войната“. Да чуем още.

Румен Радев: Всеки, който има отговорности и амбиции в сферата на сигурността и отбраната, трябва добре да познава и да се придържа не само към конституцията, но и към закона за отбраната и оръжейните сили и решения на Конституционния съд, които категорично регламентират, че президентът е върховен главнокомандващ. И още нещо искам да призова новото правителство и Министерството на Отбраната, да се грижи повече за българската армия, а не за чуждите армии. Очевидно е, че курсът на новото правителство е да тласка България все по-близо до войната и аз не считам, че е уместно политици със скромна електорална подкрепа да говорят и да поемат такива тежки ангажименти от името на България.

Максим: Според мен тази позиция на президента всъщност ни поставя във войната и тя ни вкарва във войната, но от тотално грешната страна, защото наистина има 50 държави по света, почти всички Европейски държави, може би с изключение на две-три от тях, подкрепят по този начин Украйна срещу една агресия. Украйна в една абсолютно справедлива война, за да си извоюват техни територии, да си защитят техните хора и да бъдат независима държава, която да не воюва. И ако ние имаме такава позиция, и тя е на официални политици, хора, които трябва да ръководят България, това означава, че ние сме във войната, но на тотално грешната страна, за голямо съжаление. Надявам се това правителството, което съм убеден, че ще оцелее поне още няколко месеца, да могат да си затвърдят, не знам дали евроатлантическа или каквото и да е ориентация, ориентация към ценностите, и към това да бъде защитавана свободата и независимостта на всяка една държава по света.

Водещ: Очевидно, според теза на г-н Кръстев, г-н Радев използва външно-политическата тема, най-горещата – войната на Русия в Украйна, вътрешно-политически цели. Какви биха могли да бъдат тогава вътрешно-политическите му цели, след като той е президент?

Максим: Не ми се вярва и не ми се иска да вярвам, че президентът толкова евтино може да използва темата Украйна за каквито и да е цели, защото в крайна сметка, това което той тук казва, вярно е, че не се чува в Танзания или в Бирма, обаче се чува в Европа. И все пак държа страшно много контакти със стотици хора постоянно в Европа, има доста голямо разочарование, от това което чуват от президента Радев, което казва в България. Говоря за западната част на Европа от границата нататък.

Водещ: Малко над 2 600 000 са обитаваните жилища в страната. Това показват данни на националната статистика, обработени след цялата информация събрана от преброяването през септември 2021 г. От данните още става ясно, че във всяко българско жилище има хладилник, но в 11% от жилищата няма тоалетна. Още данни от колегата Ева Костова:

Ева Костова: Оказва се, че в жилищата на все повече българи живее само едно домакинство, процентът вече е повече от 95%, докато в случаите, в които две или повече поколения, например, делят едно жилище, стават все по-малко, техният процент е по-малко 5%. Най-разпространеният предмет в дома на българите е хладилникът. Следва го бойлерът. В почти всички обитавани жилища разполагат с тези уреди. Следващ по популярност, както казахме, е бойлерът. Там около 70% от жилищата притежават такъв. Мобилното устройство, него го има в повече от 60% от жилищата.

Водещ: За какво могат да бъдат използвани тези данни?

Максим: Тук в тази статистика го нямаше най-важния показател и това е, че България е на първо място в Европа по притежание на жилище. Над 70% от българите имат собствени жилища. Няма такава държава в Европа. Тоест това е един много сериозен показател. Това е показател за собственост и малко ми е странно тези 11%, които нямат тоалетни, не искам да си задавам въпроса „какво правят?“. Обаче, според мен, това е някаква статистическа грешка. Факт е, че България през последните 30 години се промени страшно много. Ние всички сме недоволни. Особено като пътуваме в чужбина, ходим, обикаляме из Стокхолм, Виена, Париж, и особено Виена, който е един чист и подреден град, няма българин, с който да съм ходил да не е казал „виж какво правят австрийците, виж колко са подредени, виж колко е хубаво…пък в София какви са счупени плочките, София…пътищата, дупките“ и всичко останало. Обаче ние забравяме, че преди един век Виена е била {на много по-високо ниво от София, сега разликата е, че София е много по-близо до Виена} по манталитет, може би социалните медии, моята любима тема. Но освен всичко друго, отворените граници, това че можем да пътуваме, че можем да гледаме опит, да виждаме опит, да го прилагаме тук, това, че могат да печелят. И в България може би имаме към милион-милион и половина българи, които са в чужбина, печелят добри пари, и това са главно Испания, Великобритания, Германия, влагат ги тук. Обаче, тъй като част от нашата природа е да се оплакваме и да мрънкаме смятам, че наистина живеем по-добре, но трябва да живеем още по-добре.

Водещ: Благодаря Ви за тази седмица.

Можете да видите цялото интервю тук.