Максим Бехар в студиото на радио „Фокус“ представи новата си книга "Сейшелските рецепти и още за „Рая на Земята"

Водещ: В студиото при мен е един от най-популярните ПР експерти с опит не само у нас, но и по целия свят - Максим Бехар. Неговата неотдавнашна книга "Световната PR революция" в момента е една от най-продаваните в света сред книгите за пиар. Най-влиятелната независима организация за класация на книги я класира сред 5-те най-добри книги за пиар в света. Освен с тайните на пиара, съвсем наскоро Максим Бехар ни запозна с тези на Сейшели, като преди няколко дни издаде новата си книга "Сейшелските рецепти и още за Рая на Земята". Аз ще ви изненадам, като ви кажа, че днес ще си говорим не за комуникации, а за вкуса на живота, като Максим Бехар тази седмица влиза в ролята не на пиар, а на кулинарен гид. Здравейте.

Максим: Добър ден, Радио „Фокус".

Водещ: Разкажете ни повече за книгата "Сейшелските рецепти и още за „Рая на Земята".

Максим: Нали знаете как хубавите неща стават случайно, обикновено и неочаквано. Участвах в едно предаване "Черешката на тортата", бил съм там и преди, но тази година реших да сготвя сейшелски специалитети. Защо? За да мога да представя, работя за Сейшели вече 20 години, да мога да представя кухнята и чрез кухнята да разкажа интересни неща за Сейшели. За моя голяма изненада, предаването имаше толкова силен отзвук. Аз на колегите от това предаване им признах, че не гледам телевизия, не го гледам това предаване, обаче след това се поинтересувах и видях, че там в общи линии българската кухня е доминираща, и по-елементарната кухня е доминираща и си обясних защо предаването за сейшелската кухня и специалитети имаше толкова голям отзвук. Но той беше толкова голям, че започнах да получавам по десетки мейли, съобщения в социалните мрежи "дай тази рецепта, дай онази рецепта" и аз си казах, чакай, нека да избера 25 хубави рецепти и да ги сложа в книга. И покрай тези вкусотии, всъщност разказах и истории за Сейшели, за хората на Сейшели, за природата. Публикувах мои избрани 25 снимки, аз мисля, че има около 22 000 в момента, които съм правил в различните години. И така се получи една книга, която страшно много и страшно бързо се продава, тъй като ми звънят от различни книжарници, и магазини за книги, супермаркети - да ме питат кога ще има нов тираж.

Водещ: Ето, и вие казвате, че е предизвикала голям отзвук, след като сте приготвили тези рецепти. Сякаш хората вече търсят не толкова традиционното, а повече иновации, да обвържат храната с история, ястието с история, както вие сте направили във вашата книга.

Максим: Ами, не само с история, а с различни култури, цивилизации, хора. Социалните медии дадоха възможност на милиарди хора да контактуват помежду си, да обменят информация и това, разбира се, допринесе и до по-големия интерес към интересни, екзотични и чуждестранни кухни, специалитети. Нали не си представяте, че преди 25 години някой би се поинтересувал от кухня на Сейшели, пък и други така по-известни държави като Тайланд и Малдиви, Кения, Танзания и разни други. Но ето сега, вече имаме възможност, всеки един има възможност да опита, да сготви. И не само социалните медии, международният обмен на стоки, отворените граници, 90% може би от съставките на рецептите, които аз съм описал в книгата, могат да бъдат намерени в България, а другите 10% могат да бъдат изписани от европейски онлайн магазин, за да не идват от Африка или от Америка, или отнякъде далече. Всеки може да си сготви тези рецепти и аз ги готвя вкъщи със съставки, с продукти, които съм си купил в България, това много разширява културата на всички тези, как да ги нарека, такива гастрономи или хора, които харесват да опитват различни ястия. И знаете ли, аз формулирах това изречение, че когато си купиш тази книга, всъщност си взимаш Сейшели в своя хол или в кухнята. Можеш да си седнеш на дивана, на креслото в кухнята, да отвориш, да прочетеш истории, интересни неща, даже имам и речник на креолски думи, най-популярните креолски думи. И тъй като много хора се притесняват, че видиш ли да отидем на Сейшели е много скъпо, ама не е така. Не е така, защото полетите, полет с някоя авиокомпания, които летят покрай Африка или покрай Обединените арабски емирства, тези държави, всъщност, ако се купи навреме и добре се планира, вече излиза по-евтино, отколкото полет до Виена или до Париж и не е чак толкова безбожно скъпо. И като ги видиш всички тези неща, и като си направиш малко проучване в Гугъл за час-два-три, и много от тях биха могли да акостират щастливо на Сейшели и да опитат на място храната. Всичко е въпрос на добро планиране и на добър интерес. Ако наистина умееш да се справяш с различни платформи, които предоставят набор от най-различни възможности и по-евтини, и по-скъпи, както на самолетни билети, така и на хотели, на различни къщи, смятам, че на Сейшели може да се изкара една почивка десетина дни, десетина дни, две седмици с доста добър бюджет. И дори съм правил сметки, че една седмица на Сейшели, пак казвам при добро планиране, може да излезе по-евтино от една седмица в Гърция, която ни е ето тук, минаваме границата, само че чакаме едни 10 часа на пунктовете, докато не влезем в Шенген. Всичко е въпрос, наистина на добра пресметливост. Естествено, че на Сейшели има много скъпи хотели, супер скъпи хотели, които са бутикови, ама тези хотели ги има навсякъде, има ги във Франция, и в Италия, и в Швейцария и къде ли не.

Водещ: Навсякъде, както и у нас има много скъпи.

Максим: Както и в България, разбира се, много често се шегуваме, че една седмица във Велинград може да ти е по-скъпо, особено по Нова година, може да ти е по-скъпо, отколкото една седмица на Сейшели, това в рамките на шегата, разбира се. Дестинацията е достъпна, потокът от българските туристи се увеличава драстично, сейшелското Министерство на туризма започва да отделя все по-голямо и по-голямо внимание на България. И като говоря с нашата министър г-жа Шери Франсиз и тя често ми казва: "Абе, какво се случва в България, та чак толкова много туристи идват?" И аз и казвам, нищо не се случва, просто говорим много за Сейшели и обясняваме, че това е една достъпна дестинация с много вкусна храна.

Водещ: Слушах едно ваше интервю, в което казвате, че сейшелската кухня е много различна. По какво основно се отличава от българската и намерихте ли някакви прилики?

Максим: Ами, тя се отличава коренно от българската по много причини, не само дестинацията, не само далечината и разстоянието, дори бих казал, не само културата, а просто поради факта, че Сейшелските острови са били безлюдни. В средата на XVII век, когато френските мореплаватели за първи път акостират на островите, виждат тази неземна красота, прекрасни плажове, чисти води, природата ги впечатлява много, но няма жив човек има птички, нищо повече. И тогава ги кръщават на името на министъра на финансите на Франция по това време Маркиз дьо Сейшели като благодарност за това, че им е дал пари за тази експедиция, след което продължават и откриват Мадагаскар. И вече там се заселват, започват да продължават още по-нататък, обаче 20, 30, 40 години по-късно робството в Африка пада и тогава френските колонизатори решават, че е вече опасно и нямат какво да правят в Африка. Сещат се за тези безлюдни острови и заедно със своите роби от Кения, от Танзания, от Замбия, Южна Африка, от тези държави, които са в региона, който е Югоизточната част на континента, населяват Сейшелските острови с лодки, кой както успява да се добере до там, заедно със своите роби, които освобождават, разбира се. Тоест, няма коренно население на Сейшели, което да готви някаква храна, която да е много типична за самите острови, защото това е коренното население. Целият набор от различни ястия, всъщност е донесен от Африка, след което идват естествено много индийци, все пак Сейшели се намират в Индийския океан на Екватора. Идват китайци, идват различни други националности, когато започват островите да стават известни и като дестинация, и като място за правене на бизнес. И затова, в т. нар. Креолска кухня, разбира се, има много риба, и много морски специалитети, които са характерни за всеки един остров. Особено за Сейшели, които много хора твърдят и изследванията твърдят, че се намират на едни от най-чистите води от света. И затова рибата, която се хваща там, е много предпочитана, особено риба тон. Там имаме три големи фабрики, които са в океана за консерви риба тон и на ден от Сейшели излизат по 1 милион консерви риба тон. И сега, всички тези малки консерви, които си пазаруваме в нашите супермаркети и пише, че са произведени в Италия, или в Англия, или във Франция, всъщност това всичко е от Сейшели. Защо? Защото наистина рибата там е изключително чиста, вкусна, поради това, че най-малко кораби и петролни танкери минават по тези води. И така, тази кухня започва да придобива вкусове от Европа, от Индия, от Китай, от Африка. Няма никакви допирни точки с българската кухня и не мога да открия абсолютно нищичко, разбира се, но пък затова е вкусна, защото е различна. Българска кухня ние си ядем тук кюфтета, кебапчета, шопски салати, свинско със зеле, сарми и всичко останало, но като отидем на Сейшели опитваме нещо съвсем различно.

Водещ: Така е, слушайки по вашия разказ, наистина е доста колоритна кухня събираща много култури в едно. От кога датира вашата страст към кулинарията?

Максим: Аз не съм страстен кулинар. Разбира се, обичам да посвещавам някоя и друга минута, тъй като съм безумно зает човек, да си направя нещо вкусно, да сготвя нещо вкусно. Обичам да експериментирам. Понякога и аз, и моята съпруга виждаме какво има в хладилника, обираме каквото е останало в хладилника и правим нещо, слагаме го в една тенджера примерно, сготвяме нещо, след това го мажем на филийки, става много вкусно. Знаете ли, кухнята или готвенето, всъщност е стойностно, когато е със сърце и с идея, с визия. Имаш Х броя продукти и искаш да направиш нещо вкусно, и когато го имаш в главата си, имаш това въображение с него можеш да постигнеш много вкусни неща. И затова не бих казал, че съм човек, който е пристрастен към кулинарията и едва ли не връща се от офиса всяка вечер, мята престилката, застава зад печката и започва страстно да готви. По-скоро правя това за удоволствие. И да ви кажа, както правя интересни, екстравагантни неща за удоволствие, скачам с парашут, да кажем ходя на голф, миналата седмица работих цяла седмица в "Макдоналдс" като продавач на касата и след това вътре в кухнята.

Водещ: Това наистина е много интересно.

Максим: Да, заедно с млади хора. Смятам, че всички тези неща ме обогатяват и правят моя бизнес по-смислен, защото мога да видя нещата от съвсем различна гледна точка.

Водещ: И от първо лице.

Максим: Да, и да ги почувствам. И по същия начин, когато готвя или, когато правя нещо мъничко, дори и да си изпържа някакви яйца, или да си препека филийки, да ги намажа с нещо, се опитвам да вложа във всичко това сърце и въображение, и тогава нещата се случват.

Водещ: Така е, храната е преживяване, или трябва да бъде преживяване, за да изпитаме удоволствие от нея. Като водещ пиар експерт у нас, няма как да не ви попитам има ли допирателни между комуникациите, пиара и кулинарията?

Максим: Категорично има и ще ви кажа къде са те. Според мен, за образа на една държава, една територия, едно място, ако щете един град, могат да говорят най-красноречиво три елемента и това е кухнята, природата и хората. Разбира се, слагам хората на първо място въпреки, че ги изброих последни сега. Много е важно как ще те посрещнат, как ще се усмихват, дали са агресивни, дали са мързеливи или пък са гостоприемни, дали ще намериш приятели, въобще това е много лично. Можеш да попаднеш в някакво село или някъде на почивка, като отидеш, да попаднеш при недобри хора, да не кажа при лоши хора, да не ти хареса, но в крайна сметка хората, природата много важно, и храната. Много пъти, понеже наистина съм обиколил целия свят, като се върна вкъщи, в София и започна да си гледам снимките или да си спомням за това, което съм преживял, усещам, че опирам до храната. Защото плажове, да има красиви плажове на Сейшели и в други държави, на много места. Аз лично смятам, че на Сейшели са най-красиви, там са трите от петте най-хубави плажове в света по всички класации възможни в два от островите на /.../, които са съседни на главния остров Махе. Но нали, сещаш се за природата, гледаш снимки, сещаш се за някои хора, намираш ги във Фейсбук, пращаш им "много ти благодаря, че се видяхме", в крайна сметка обаче, се сещаш за храната и си казваш "О, боже ..."... Отиваме в съседна Гърция, в която има плажове каквито има и в България, даже смятам, че в България има по-добри, има добро обслужване, има хубави места, красиви ресторанти, обаче казваме, ах, нали, гръцката салата каква е вкусна. Гръцката салата нищо е в сравнение с шопската салата, обаче пъшкаме, охкаме, ах, какви октоподи има. И като ги питам мои приятели, добре, защо ходите в Гърция? "А, като седнем в кръчмата, нали знаеш колко, там това узо, с октоподите, с дзадзики", което при нас се казва сух таратор или както беше. Тоест, много общото между моя бизнес PR или комуникациите и храната е това, че чрез храната може да се промотира много успешно една дестинация. Аз лично смятам, че България, чрез храната може да се промотира много добре, ако се направи интелигентно. Оставям настрана, че не се промотира въобще през последните 10-ина 15 години, ама никак. Значи, ако трябва да промотираме България чрез шопската салата сме загинали, никой няма да дойде тук, заради една шопска салата или заради едни кюфтета или кебапчета, мешана скара, свинско със зеле. Всичко това го има в Сърбия, има го в цяла бивша Югославия и Хърватска, и Словения и къде ли не още, Черна гора и смятам, че в така доста, като че ли по-добро качество, защото пазарът на такава храна в България и супер пренаситен, търсенето е много голямо и това позволява много често да се злоупотребява. Но въпреки това, ако тази храна се вплете в природата, в хората, които са най-доброто нещо, което България има, най-доброто - интелигентни, млади, амбициозни, гостоприемни, може да стане една добра промоция. Така, както Сейшели много често промотират плажовете си, т.е. природата, заедно със своята храна. Най-интересното е, че тази книга, ако се смята, че е готварска книга, разбира се, въпреки че половината е в рецепти, през последните 15-ина години е единствената готварска книга за Сейшели, която някога е била писана. И сега от тази седмица, тя вече е в Амазон на английски и си говорих с нашата министърка миналата седмица, дали да не я издам на френски или на креолски. Но тя ми каза: "Недей". Първо, английският е официален език на Сейшели и всеки го разбира, хеле пък на креолски, защото сейшелец няма да си купи готварска книга за Сейшели, те готвят по-добре от мен. Но с храната, направено по интелигентен начин, по интересен начин, по достъпен начин най-вече, може да бъде промотирана една дестинация много успешно и това е в директна връзка с PR бизнеса.

Водещ: Така, и нещо много ми направи впечатление, което казахте, и това е, че наистина тя създава спомени. Тоест, както един аромат ни връща в детството или на някое място, по същия начин го прави и храната, вкуса й.

Максим: Това е категорично... Това е добро сравнение с аромата, между другото, защото всички ние знаем, че като се появим на място на което не сме били 15-20 години, някак си самия мирис ни напомня за това място много повече, отколкото атмосферата вътре или обзавеждането, или каквото и да е. По същия начин храната би могла до голяма степен да характеризира това, което една държава, една територия, един народ, една култура, история също. Ако някой си сготви успешно, и аз ще промотирам малко по-късно т. нар. известна “Салата на милионера", която аз много обичам, тя е много лесна за готвене. Ама, чрез тази салата, за чието приготвяне можеш да прекараш не повече от 30 минути, да кажем, можеш да отидеш на Сейшели и да опиташ местния вкус и дори интуитивно със сетивата си да се пренесеш на Сейшели и да си кажеш "о, бях за половин час на Сейшели", защото сготвих салата на милионера или сготвих, примерно стек от туна, от риба тон, или някое друго ястие. Този вкус, този мирис, тези подправки, могат да те пренесат там, където ти или не можеш да отидеш, или нямаш време да отидеш, или нямаш средства да отидеш, или просто много си мечтал цял живот.

Водещ: Понеже сме към края на това интервю, което безспорно е много-много интересно. Но преди малко заговорихме за социалните мрежи, а те безспорно към момента са водещо средство за комуникация, изобщо онлайн пространството. Как се промени кулинарията с навлизането на социалните мрежи, на Интернет като водещо средство за комуникация?

Максим: Тази книга, за която споменахте, която написах 2019 г., точно преди пандемията "Световната пиар революция", и която сега наистина, BookAuthority на този етап я държи на второ място сред най-добрите пиар книги във всички времена, беше на 8-мо, след това отиде на 5-то, сега е на 2-ро, може пак да слезе, не знам. Но тя е посветена изцяло на това, как се промени нашия свят с навлизането, или както аз го наричам, след цунамито на социалните медии. Защото досега, и до преди 15-ина години имахме също онлайн медии, имахме сайтове, ходехме там, пишехме, но социалните медии ни дадоха това чувство за интерактивност, тоест ние можем да отговаряме, на нас могат да ни отговарят, можем да водим диалог в тях, можем да споделяме снимки, видеа, нещо, което преди не беше възможно. И това е наистина революция с главно Р. За мен, имах много опоненти тогава, които казваха "не, това е еволюция, имали сме вестник, след това радио, след това телевизия, пък сега имаме Facebook, имаме Instagram". Да, обаче нито от телевизията, нито радиото, хеле пък вестниците, не са давали тази възможност на нас читатели, слушатели, зрители, да можем да изразим нашето мнение, да можем да изразим недоволство, ако нещо не ни хареса, или пък възхита, ако нещо ни хареса. И затова смятам, че социалните медии дадоха възможност всички граници да изчезнат в комуникацията, и разбира се, по огромен, по много чувствителен начин това даде възможност и всички ние да усетим културите и чрез кулинарията, и чрез храната на различните народи и да си ги пренесем вкъщи. Ако искаш да си сготвиш нещо китайско, да в София има много китайски ресторанти, разбира се, можеш да отидеш да попиташ някой китаец за рецепта, но ако не ти се ходи до там или той няма да знае добре български, или неговият български ще бъде такъв, че няма да му разбереш рецептата, влизаш в социална медия, виждаш, особено You tube, пишеш просто „Chinese cuisine“ или китайска кухня и ти излизат 150 видеа с най-точните инструкции, с всичко. Ти, ако искаш да сготвиш нещо, което... И аз и вие прекарваме много време във Фейсбук, защото това е основната социална медия в България, виждаме всеки ден хора, които споделят това, което са направили в своите кухни. И ти казваш: "А, виж колко е интересно, я да видим, я да го попитам този, примерно Иван, или да попитам Елена, или Валерия, или Полина, или който и да е как го е сготвил. Дали пък не слага много от канелата, дали пък черният пипер не му е малко". Започва се една дискусия, и това до голяма степен прави хората много по-креативни. Оставям настрана чисто кулинарната страна, в която нали можеш да опитваш, да правиш, обаче това споделяне дава възможност ти да развиеш своята креативност. И това променя до голяма степен вкусовете и кухнята, не само на една държава, но и в едно семейство, в един блок някъде в комплексите, в една малка кухничка хората могат да готвят неща, които не са си и помисляли, че могат да научат за тях, само преди десетина години.

Водещ: Така е, и съм на мнение, че чрез социалните мрежи и чрез онлайн пространството, наистина паднаха бариерите между хората и между различните култури и ги усещаме много по-близо, когато те споделят, защото искат да го направят със своите последователи, абонати и т.н.

Максим: Знаете ли, винаги съм казвал, че социалните медии, тъй като има много противници нали, казват има хейтъри, има това, има онова, обаче, в крайна сметка, социалните медии не са нищо друго, освен знание. Това е знание, знанието може да бъде свързано с храна, с кулинария, може да бъде свързано с електроника, с техника, с химия, с какво ли не, може да бъде свързано с човешки отношения, те оформят нашето възприятие за света, и всичко това е знание. И ако някой се интересува от кулинария и иска да си сготви нещо интересно в неговата кухня, само отваря Facebook или отваря You tube и Instagram също, разбира се, защото има силна визия и е готов. Това нещо е революция.

Водещ: Или си взима вашата книга "Сейшелски рецепти" от която всъщност, ще чуем предложения в следващите дни.

Максим: Може да си я купи, разбира се, абсолютно достъпна е във всички книжарници, онлайн, навсякъде я има, ако иска да я има на английски, може да си я свали вече от Амазон и с голямо удоволствие ще предоставя на слушателите на Радио "Фокус" някои от моите любими рецепти от книгата "Сейшелски рецепти или още за Рая на Земята".

Водещ: Много благодаря.