Когато Доналд Тръмп ми се обади да ми се скара…

-          В американската политика можеш да срещнеш какво ли не… Ама наистина. Дори и хора като Доналд Тръмп.

През зимата на 2019 година „нестандартният“ президент Тръмп е в стихията си затова докато си говоря с Нанси Гибс дори и не поглеждам сервираната ми вечеря в ресторанта на последния етаж на университета в Харвард.

Дори и човек като него!

Доста смело...Но това изречение идващо от Нанси Гибс, забележителен журналист и мениджър, която току що е напуснала мястото си на главен редактор на TimeMagazine, издание, което често диктува американската, а и не само, външна политика. Издание, което няма президент или премиер по света, което да не следи внимателно и да не попива всеки ред от него.

А Нанси, първата жена заемала някога този пост, сега стоеше срещу мен, също не докосваше „хардварските“ сандвичи и редеше думи. За мир, за конфликти, но и за президенти.

-          Знаеш ли Макс, няма толкова завладяваща професия като това да си журналист в Америка. Всеки един ден е различен, не – дори всеки един час не пречила на този пред него и често дори не забелязвам как минават месеците…  Да не говорим, че да управляваш издание като “TimeMagazine” освен всичко друго си е и приключение.  

Всъщност,

Харвард е вероятно най-интересното място

на света.

Всяка една туристическа атракция или пък невероятен музей бързо избледняват пред шарения свят на университетските сгради, студентски ресторанти, меките мебели пръснати по етажите и в огромните открити пространства пълни с хора… С невероятни млади хора! От всички националности, шарени, умни и интелигентни, всички до един цветно и лежерно облечени и всичко до един с таблети или лаптопи в ръце…

Дори и един ден в тази обстановка може да промени всеки, който има и най-малката искрица в очите и иска да успее било то в мениджмънта, науката или пък просто в живота.

Дните ми в HarvardKennedySchoolнаистина промениха представата ми за света, защото… целият свят беше там.

Това бяха и месеците точно преди пандемията и никой за секунда не можеше да си представи, че скоро точно тези сгради щяха да бъдат пусти за две-три години и

светът вече нямаше никога да бъде същият.

Едни от най-красивите моменти през цялото ми следване в Harvard бяха – колкото и да е неочаквано – вечерите, всяка една от тях със специален гост, всяка една от тях поднасяща теми, които с колегите ми продължаваме да дискутираме до късно след полунощ на чаша бира в хотела.

Точно една такава вечер ме среща с Нанси Гибс и тъй като от малката ни и много внимателно селектирана група в курса по взимането на лидерски решения съм единственият с журналистическа история, естествено разговорът ни продължава дълго и доста конкретно.

Нанси е изключително балансиран събеседник, винаги усмихнат и с невероятен респект към всичко, което се случва в  Harvard.

Книгата и „Клубът на президентите“,

написана заедно с Майкъл Дъфи е най-забележителното световно изследване на американската президентска институция и на „игрите“ вътре в Белия дом, тя самата е интервюирала пет американски президенти и тъй като Доналд Тръмп точно тогава е в средата на мандата си, очаквам остро да го критикува.

-          Тръмп е доста нетипичен и интерес президент, никога не сме имали в цялата ни история като него. И най-интересното е, че в логиката на американските президенти е винаги следващият да критикува предишният. Ама наистина – без изключение. До появата на Доналд Тръпм. Една дума не е казал за никои от своите предшественици, все едно не съществуват.

„Това добро ли е, или е лошо?“

– питам доста направо.

Нанси се усмихва и този път точно като дипломат, а не като журналист, ми отговаря с изречения без отговор…

-          Може ли някой да каже? Не вярвам обаче това да се промени. Обикновено американските президенти колкото и да се критикуват по между си, като слязат от власт стават добри приятели. Смятам, че един ден

Тръмп като не е вече в Белия дом

пак ще си остане дистанциран, той е просто различен.  

-          Различен?

-          Себелюбив, нападателен, неотстъпчив. В края на 2015 година вдигна телефона да ми се накара, че не е на корицата на списанието като „Човек на годината“, вероятно най-престижното отличие, което политик на света може да получи, да се появи на корицата “TimeMagazine” с тази титла. Дълго го убеждавах, че още не е заслужил, защото все пак трябва да видим какво ще направи на изборите. Е, спечели ги и само месец по-късно вече бях в TrumpTower в Ню Йорк, за да го снимаме за корица и да направя традиционното интервю с него…

„Всъщност истинският журналист е това

 – с политиците да си политик, а с дипломатите да си дипломат“. И в двата случая обаче да си по-добър от тях. Това ми казва Нанси Гибс и си обещаваме следващата ни среща да е пак в Harvard, още повече че сега това е едно от престижните и занимания и съм сигурен, че и тук с учените ще комуникира като учен.

И – вероятно – ще бъде по-добра от тях. Дори и само заради това, че идва от практиката.

Текст към снимката: Максим Бехар и Нанси Гибс,HarvardKennedySchool, 2019