Максим Бехар в предаването "Денят на фокус“ на радио "Фокус“ коментира успехите на нашите сънародници в чужбина

Водещ: С Максим Бехар водещ и PR експерт ще разговаряме по темата, който вече е на телефонната ни линия.Добро утро.

Максим: Добро утро слушатели на радио „Фокус“.

Водещ: Здравейте, г-н Бехар. Щастлива съм да Ви приветствам в студиото на радио „Фокус“. Днес имаме много приятна тема за дискутираме. Да започнем с режисьора Тео Ушев, който вчера спечели голямата награда на кино фестивала в Бевърли Хилс с първият си дебютен игрален филм „Ф1.618“. Вие какво мислите?

Максим: Това е прекрасна новина, Тео Ушев е изключителен творец. Тази награда е още една брошка към неговите, още едно признание за талант му. Признание за България, разбира се. Знам, че много често в България критично се приемат, успехите на нашите сънародници в чужбина. Но колкото повече се говори за България, толкова повече става тя известна и ние се чувстваме граждани на света, покрай хора като Теодор Ушев, Веско Ешкенази, спортисти, актьори, музиканти, театрали и много други. Но България е малка държава в сравнение, с тези които раздават големите награди и всеки един такъв успех радва половината България, другата половина е недоволна, защото смята, че са недооценен ни.

Водещ: Факта е, че както говорим с вас за Тео Ушев, рецензиите за този филм са 50 на 50. Но е факт, че и изкуството е субективно, всеки може да има мнение. Въпроса е кой най-често се изказва? Защото в България „хейта“ е на едно доста добро ниво, но тези които го правят критици ли са или не?

Максим: Голямата промяна в света пристигна преди около 15 години когато всеки един на тази планета има по една медия в ръцете си.До преди това можеха да се изказват по медиите от всякакъв тип само тези, които разбираха. Телевизиите канеха кинокритици, специалисти или музиканти, които можеха да оценяват труда на своите колеги или тези към които имат отношение. Сега обаче сме в една страхотна медийна революция, тъй като всеки може да каже своето мнение без граници. Защото всеки може да напише, изкажеш мнение, дори и да не разбира от темата в социалните мрежи и то бързо достига до много хора. Трябва да се съобразяваме с това, защото тази действителност има своите недостатъци, но и предимства. Защото хора като Тео Ушев, Веско Ешкенази, Григор Димитров, Нина Добрев, Филип Киркоров и много други наши сънародници едва ли биха искали да чуят за себе си само най-ласкавите мнения за тях. Едва ли искат по стените на техните профили в социални медии да се говори и пише само колко са добри, велики и суперлативи. Критичния поглед дори и на тези, които не разбират особено от изкуство е полезен, защото са потребители, трябва да се приема и гледа от положителната страна това. Защото всеки един творец решил да прави изкуство по масово, а не елитарно, би трябвало да се съобразява с това, че ще има различни мнения за своя продукт. Това е един мощен двигател на творчеството, изкуството, спорта дори, тъй като има много повече контрол от различни мнения и всеки един творец може с голяма точност да получи обратна връзка от своя продукт.

Водещ: Г-н Бехар всеки един негативен отзив за дадено произведение на изкуство не водили след себе си много повече интерес?

Максим: Това е възможно, тъй като медията предизвикват по-голям интерес като споменават името на автора или произведението му. Но най-важното е, че води до размисли на самият автор, творец, дали е достигнал точната цел, точните читатели. В последните дни четох всичко, което се случва около прекрасният роман на Георги Господинов, просто поклон, също и за Тео Ушев респект. Никъде не прочетох чак толкова голям „хейт, злоба“, някъде някой може и да е споменал, но те не се занимават с политика. Примерно феноменалният успех на Христо Грозев на „Грами“ с филмът за „Навални“, срещна много повече негативни мнения или противоречиви коментари, защото той засяга до голяма степен политиката. Там където има политика има много по-големи емоции, има много по-голям „хейт“, защото политиката в днешно време тотално разделя хората. Но истинското творчество не води след себе си толкова големи противоречия. Искам нещо да Ви споделя, че ако някой мен ме харесва, но този човек аз го познавам много добре и не бих искал да ме харесва, много ще се притесня. По същият начин, ако някой не харесва филма на Тео или не харесва „Времеубежище“ на Георги Господинов, филма на Христо Грозев, пеенето на Поли Генова или Рут Колева, които са по популярен извън границите на България. Това не е негативно, даже обратното, прави ги по-известни, популярни и им показва мнението на публиката. Аз не бих казал, че всеки творец би трябвало фанатично да се придържа към мнението на публиката, защото тогава не може да излезе от собствената си кутия, за да твори нещо малко по-интересно.

Водещ: А и в крайна сметка колкото е по-коментирано едно изкуство, толкова по-добро всъщност е то, защото поражда коментари, дискусия.

Максим: И повече хора разбират за него. Но знаете ли какво, относно хората за които говорим в момента, с най-голям респект към тях. Те са изключително кадърни и популярни. Всички се гордеем с тях, дай Боже да правят все повече неща, които ние българите да четем, харесваме и да прославят България. Обаче има около 2 000 000 хора, които ние не познаваме, както е Тео Ушев, Георги Господинов или много други. Всеки един от тях е посланик на България на своето работно място. Дали ще е шофьор на такси, банков чиновник в лондонското сити или чистачка в някой хотел по света. Всички те представят България и начина по които те се отнасят към своите приятели, комшии, колеги всъщност дават лицето на България. Едва ли чак толкова хора биха гледали филма на Тео или да прочетат романа на Георги Господинов „Времеубежище“, дано повече да го направят, но това не са чак толкова масови продукти. Всекидневната среща с българите по света е изключително важна, защото по този начин те разбират за България. Ако един човек е мърляв, намръщен, не поздравява съседите си, нелюбезен, примерно в някое селце край Хамбург, биха му казали „Гледай го този българин какъв е, сигурно всички са такива“.

Водещ: От там тръгват различни приказки, т.е. въпроса е дали хората си дават сметка, че представляват страната ни без значение с какво се занимават?

Максим: Хората са различни. Те не всички могат да си представят, че са посланици на България, между другото тези хората за които говорим, включително и обикновените шофьорите на такси. Те може би са по-успешни и по-продуктивни посланици на България от всеки един посланик някъде по света. Защото нашите посланици зад граница имат определен мандат, функции. Те представят България на съвсем друго равнище. Докато обикновените българи, които работят честно, почтено от сутрин до вечер, са всъщност истинските и постоянни посланици на държавата ни, дано го разбират. Но и нашите сънародници които творят феноменални продукти, също са наши посланици пред творческите среди, пред масовата публика и трябва да го оценяваме, дори когато ги „хейтваме“. Обикновено хората, които „хейтят“ не разбират от продукта, но трябва да се замислят малко и да си кажат, „Чакай малко, този човек е успял в Холивуд, успял е на голям фестивал“. Значи малко уважение към него трябва да засвидетелстваме след като той е заслужил тези награди.

Водещ: Аз искам да Ви върна малко към романа „Времеубежище“ на Георги Господинов той влезе дори в краткият списък на Booker още един голям творец, който за щастие не остава недооценен. Според вас трудно ли се твори в тези времена на несигурност или точно обратно това провокира, защото романа излезе точно по Covid вълната?

Максим: Не съм сигурен, че за един творец времената имат значение. Може би да, Covid периода беше доста особен, такъв какъвто от тук нататък си пожелавам никой да не го преживява отново. Аз също написах една книга през това време. Като си стоиш вкъщи в едни необичайни условия ти идват 1 000 000 неща в главата.

Водещ: Значи все пак провокира?

Максим: Да със сигурност, новата и необичайна ситуация провокира това. Особено за хора, които имат отношение към писаната реч, които имат нужда да изразят своите мисли някъде пред повече хора, естествено че го провокира. Това бяха супер необичайни години, каквито връщайки се назад не знам дали ще можем да направим оценка. Лично на мен ми се струва, че това никога не е било когато се върна назад и си помисля за всички рестрикции, забрани, маски и т.н. Да, тези времена провокират, но и всяко едно друго време. Аз не смятам, че сега 2023 година времената са по-лесни от преди три години. Защото сега имаме рецесия, война, имаме много поколения както и да го наречем Millennial‘s, Z, Fкато бях нарекъл в една моя книга преди десетина години. Както и да го наречем това поколение то създава тотална нова среда в бизнеса, културата. Това са нови хора, които мислят по различен начин, с друга ценностна система. И всичко това, което изброих до момента реално погледнато на куп, днешните дни не са по-лесни от март 2020 година. Всяко време си носи своя белег и всичко зависи от това, дали един човек иска да излезе извън границите на България. Да пише нещо, което да го разберат повече хора по света както правят Георги Господинов и много други българи или пък да напише нещо, което да го прочетат 100-200 души в България. Това е въпрос на усещане, разбиране и всъщност това е истинското изкуство. За това когато някой ни „хейтва, критикува“ не би трябвало чак толкова много да го приемаме лично, а би трябвало да вървим напред. Личен пример за това е Христо Стоичков, колко много негативни послания имаше по него име от половината български народ. Въобще обаче не се интересува, продължава напред, коментира. Той е прекрасна емблема на България. Колко разочарование е имало около Григор Димитров, говоря за спорта, защото той е по-масов продукт. Много повече хора се отъждествяват с него и много повече емоции влагат в този продукт. Повече от тези, който ще прочетат романа „Времеубежище“. И за това нашите успешни творци не трябва въобще да се впечатляват и мислят кой ги обича или кой ги мрази. Трябва да си вършат работата колкото се може по-добре, за да имат първо собствено удовлетворение и след това да носят щастие или удоволствие на своите читатели, зрители и фенове, каквито и да са.

Водещ: Благодаря Ви г-н Бехар за прекрасното интервю. Ще завърша с вашите дими, „Всяко време носи своите белези“.