Антоний Димов от радио БНР Шумен разговаря с Максим Бехар за новата му книга „Сейшелски рецепти и още за „Рая на Земята“

Водещ: Здравейте г-н Бехар. Вие сте Почетен Генерален консул на Република Сейшели, почетен гражданин на Шумен и водещ PR expert не само в България, как съчетавате тези различни роли, а освен това намирате време да пишете книги?

Максим: Е, те не са толкова различни роли, тъй като в крайна сметка си върша работата и това са отговорности, които се опитвам да съчетавам. Почетното консулство ми отнема много повече време, а почетното гражданство във Шумен за мен е изключителна чест и отговорност, така че не е толкова трудно. Писането на книгите е част от моя живот, не съм професионалист и може би никога няма да бъда, но от време на време имам желание да изразя, това което мисля на лист хартия или компютър. Това ми създава огромно удоволствие, просто споделям с повече хора, това което искам да им кажа.

Водещ: До колко новата Ви книга е фиксирана върху кухнята на Сейшели и до колко успява да даде представа на читателя ѝ за природата и културата там?

Максим: Вероятно това е първата интересна книга, която пиша. Защото всичките ми книги до сега, колкото и да са били продавани в стотици хиляди тиражи по света, винаги са били концентрирани върху бизнес или върху това, което правя Public Relations. Тази книга се роди много спонтанно от участието ми в предаването „Черешката на тортата“, в което за моя голяма изненада предизвика страхотен интерес. Явно сейшелската кухня, защото е по-екзотична. И тъй като имах много обаждани от хора, които се интересуваха от държавата, островите, условията за пътуване и пребиваване там, разбира се кухнята. Казах си, че е редно да по напиша малко рецепти, чрез кухнята, креолските интересни факти да предизвикам интерес към Сейшели. Половината книга е посветена на рецепти, които аз съм подбрал и са интересни, за които държа да споделя, че голяма част от продуктите могат да се намерят в България или да се поръчат онлайн. В другата част разказвам интересни истории за страната и хора, които съм срещнал там. Има много снимки мой разбира се, правил съм много, тъй като вече 20 години работя за Сейшели. Струва ми се, че чрез кухнята всяка една държава става много по-близка и все по-разпознаваема. Като пример мога да споделя как всички хапваме пица и паста като така се асоциираме с Италия, а много хора никога не са били там.

Водещ: А кое е най-популярното сейшелско ястие и как се приготвя?

Максим: Няма най-популярно това е креолска кухня. Тук трябва да споделя, че Сейшели са били безлюдни острови. Средата на 17 век когато французи населват островите заедно с робите си от Африка и след това са били част от британска колония. Подари този факт има европейски привкус във всяко едно ястие. Но в същото време има много индийци, пакистанци, непалци разбира се хора от Африка, Замбия, Кения. Така че това e един много интересен микс от различни и при това пикантни ястия. Ако попитате един местен шофьор на такси, „Какво ще вечеряте?“ най-вероятно е да отговори, „Пиле с къри“. Това много често се хапва. Моето любимо и традиционно ястие, което обичам да приготвям е стек от роба Тон. Става лесно, бързо с типични подправки. Това с което спечелих голям интерес в предаването „Черешката на тортата“ беше салатата на „Милионера“. Това са сърца от палми, който се намират на Сейшели. Вече могат да бъдат намерени в София. С подправки много вкусна и свежа. Нямам любимо ястие, но искам да споделя, че с изключение на десертите, креолската кухня е много лесна за приготвяне.

Водещ: Книгата Ви е в един нестандартен почти джобен формат. Това правили я по достъпна за българите, които по последни социологически изследвания, по-рядко купуват и четат книги?

Максим: Ами тя е към 200 страници албумен формат. Преди много около 20 години когато издадох първата си книга за промените в източна Европа, беше в такъв формат и сметнах сега, че е подходящо да е този отново. Тъй като когато имаш толкова снимки е супер да се разглежда. Цената е 15 лева и според мен е абсолютно достъпна, но ако някой има интересда научи повече за Сейшели до този момент няма такава книга на българският пазар. Това е втората готварска книга написана за Сейшели, първата е на моя прекрасен приятел, първият президент основател на Република Сейшели Сър Джеймс Манчъм, който се спомина преди шест години и то точно три дни след като бяхме вечеряли заедно. Бях се прибрал точно в България и взех обратно самолет към Сейшели, за да го изпратя в последният му път. Той и съпругата му Кейт Манчъм имат една книга за кухнята от Сейшели която предпочитат. И приятели от Сейшели ми се обадиха да ме посъветват бързо да издавам книга на английски, защото друга такава готварска книга няма. Аз самият не съм готвач, а аматьор разбира се. Смятам, че ще предизвика интерес и съвсем скоро ще бъде издадена на английски, ще се продава в Amazon.

Водещ: Навярно между жителите на островите и полуостровите има отлики, какви са приликите обаче между обществата на Балканите и Сейшели?

Максим: Всички сме хора и имаме своите ценности, предпочитания. Влюбва ме се, разлюбваме, лоялни или не, работливи или не. Няма някаква съществена разлика в нашите човешки качества. Разбира се природата на Сейшели предполага съвсем различни качества. Хората са по-бавни, но пък са супер усмихната и положителни. На Сейшели живеят 85 000 души точно горе-долу колкото и в Шумен на 115 острова са пръснати. Столицата Виктория, която е най-малката в света има 8 000 души и нали разбирате, че когато съм там аз познавам всички и те мен също. Това предполага много по-човешки, сърдечни, топли отношения между хората. Основният бизнес там е туризмът и ако не са усмихнати, бързи в обслужването, любезни тогава туристите няма да ходят на Сейшели. Това може да се каже, че е голямата разлика, защото има голямо уважение между хората. Примерно преди две години се смени властта и след като повече от 40 години управляваше една партия сега друга е на власт, както се случи и в България началото на 90 години. Нямаше капка омраза и агресия, точно обратното президента Рамкалаван, който сега е президент и беше кандидатствал за президент 22 години, през четири години. Вавел Рамкалаван кандидатства и не го избират, сега вече го избират. С огромно уважение към предишните президенти, предишната власт всички работят заедно, всички са толерантни един към друг и някак си има разбирането, че на тази не толкова малка територия. Ако те не се разбират няма да има никакво развитие. Това е една огромна разлика, особено като наблюдаваме този абсурден миш-маш в България през последните две години. Хората там се разбират и някак си думата доброта е вградена и заложена в тяхното ДНК.

Водещ: Какво бихте пожелали на жителите на Шумен за 11 май празника на града?

Максим: Първо, Честит празник. Много често на 11 май съм посещавал Шумен, сега няма да мога да дойда за голямо мое съжаление. С огромно удоволствие съм участвал в шествията, празненствата в центъра на града. Сигурен съм, че и в този ден ще бъдат много впечатляващи. Шумен през последните 7-8 години за мен е един различен град. На 3 март обикновено винаги ходя в Шумен с моя приятел Соломон Паси и неговото семейство, тъй като обикаляме старите столици Плиска, Преслав, Мадара и оставане в Шумен. Преди 10 година може би града беше много западнал, нямаше производство, хората бяха малко по-отчаяна. Сега обаче е различно и последният път като бях там през март, видях съвсем различен Шумен. Бизнеса върви, вече хората като, че ли живеят по-добре. Да разбира се, на всички ни е трудно в България, разбира се всички наблюдаваме това което се случва и не ни харесва, обаче в крайна сметка виждам града жив. Заведенията са пълни, в ресторантите се намира малко по-трудно място и това което пожелавам на шуменци, без значение какво се случва в България, да си вършат работата. Да правят всичко възможно в Шумен живота да бъде добър и те да живеят добре, да не им прави впечатление, че политиците се карат, не могат да управляват. Да си вършат работа, да печелят и според мен това е най-важното нещо както за града така и за всеки шуменец.

Водещ: Да си пожелаем значи едно топло сейшелско лято и усмивки като на хората там.

Максим: Да и всички шуменци могат да заповядат на Сейшели. Не е чак толкова трудно.