Франсис, който винаги правеше трудните неща лесно…

Седяхме неотдавна с Франсис Ингам в елитния му клуб Bucks в Лондон, точно в приемната на по коктейл преди да седнем да вечеряме, когато влезе изискан сервитьор с бяло сако, ръкавици и папийонка, обърна се към мен и някак си учудено вметна: „О, сър. Седнали сте на

диванчето на Нейно Величество Кралицата…

Тя обича от тук да гледа първенството по крикет…“

Франсис примигна, нагласи си очилата още по-добре и притеснено ми каза „Максим, това няма никакво значение, давай ние да си продължаваме нашия разговор за ПР-а“.

За Франсис Ингам  позициите, длъжностите и титлите нямаха кой знае какво влияние, защото той гледаше на живота и на бизнеса супер прагматично. Разбира се, Кралицата правеше изключение, още повече, че Bucks Club е единственият британски клуб, който беше допуснал дама в него, макар и само да гледа крикет… Но това, от което най-много се интересуваше Франсис всъщност беше единствено и само световният ПР бизнес и как той може да бъде обединен, за да говори в един глас и да отстоява ценностите си.

Работихме заедно повече от 15 години и намерихме

пълен синхрон в желанията си,

а и в пътищата, за да ги осъществим. Бях президент на Световната PR организация ICCO, а той беше оперативния директор, като в същото време управляваше и британската асоциация PRCA. 

Сработихме се доста трудно и ни отне доста време. Франсис имаше особен характер, взимаше бързо решения и дълго, и непреклонно ги защитаваше, но в секундата, в която виждаше проблясък, който да помага на визията му, веднага приемаше всяко друго добре аргументирано предложение. В този смисъл беше наистина уникален човек, който като си отиде неочаквано от този свят едва на 47 в началото на тази година и остави огромна празнина в международния облик на бизнеса.

Бяхме и двамата толкова заети през седмицата, че

уикендите бяха времето,

в което имахме най-дълги, най-пълноценни и най-спокойни разговори. Звъннах му една събота късно вечерта, винаги отговаряше, без значение по кое време беше и с какво беше зает, и веднага му казах, „Слушай, имаме след месец световен конгрес във Финландия, страхотна миролюбива държава, известна с фанатичното си отношение към почтения бизнес. Хайде да подготвим един текст за етичния бизнес в нашата професия, да го кръстим „Хелзинкска декларация“ и да се опитаме да приобщим към нея всички наши колеги от целия свят… Можем да го обсъдим следващата седмица, имаме още време. ”

„Максим, чакай, чакай… Ако имаш един час давай да я направим сега тази декларация, поне да видим как ще изглежда. Няма какво да отлагаме, нали не ти се спи. Колкото повече и по-силно говорим за етика, толкова по-голям е шансът да ни чуят колегите. Знаеш как е сега –

фалшиви новини, тролове, всеки има медии в ръцете си,

етиката и прозрачността са ни нужни повече от когато и да е… Давай да не отлагаме!“

Този един час се превърна в почти цяла нощ, почти заспивахме пред екрана в пет сутринта – той в Лондон, аз в София, когато от принтера ми излезе една страничка и до днес единственият световен етичен кодекс в десет точки. Кратко, ясно, достъпно и лесно за спазване – Хелзинкската декларация на ICCO!

През всичките тези малко повече от десет години докато работихме заедно нямаше седмица в която да нямаме размяна на по-остри думи, реплики, позиции, мнения… И винаги тези разговори завършваха със съгласие и обещание следващият път да се срещнем отново на дълга вечеря. Отстояваше фанатично мнението си, че ПР експертите от целия свят трябва да бъдат обединени, защото само така смяташе, че можем да постигнем

повече прозрачност, повече честност и почтеност

в професията ни. Заедно поехме ICCO с двайсетина държави, които членуваха там и само след две години те вече бяха над 50. Обикаляхме света неуморно, имахме не повече от десетина дни на месец в офисите си и бавно постигахме целта си.  

Когато в Южна Африка избухна един голям скандал със супер реномираната британска ПР компания Bell Pottinger, която се прочу с неетичните си практики, Франсис беше този който предложи да я изключат от британска асоциация, навлече си гнева на един вагон негови приятели, но никога не отстъпи нито пред авторитета на компанията, нито пред мощта на нейното влияние. „С етиката няма да направя компромис, който иска да си го прави, но с мен не може да работи“, казваше той и очите му просто горяха от емоции.

В средата на 2022 година

руското правителство го постави в забранителен списък

заради неговата ярка и активна антивоенна позиция и защитата му за Украйна. Веднага му се обадих, за да му кажа колко съжалявам, той помълча минута две и ми отговори: „Максим, чуваш ли се какво говориш въобще, та аз се гордея с това…“.

Една от последните ни срещи към края на 2022 беше повече от мъчителна. Вечеряхме в steakhouse-a на новия Hilton Jumeirah в Дубай, явно вече болестта го гонеше, не беше сигурен, че ще може да дойде на Световния ПР форум на другия ден, на който трябваше да говоря… „И да настояваш всички да се присъединят към нашата Хелзинкска декларация, моля те, може някой и да не е чул за нея. Просто настоявай, времената сега са повече от опасни, само ние в ПР бизнеса знаем как да се борим ефективно с тях…“

За последен път се видяхме в Лондон на един знаменателен обяд в Камарата на лордовете, точно бях избран за fellow, нещо като „доверен съветник“ на PRCA, огромна чест за всеки мениджър в този бизнес. Франсис стана от масата, на която седеше с нашия домакин Лорд Блек от Брентууд, дойде при мен, прегърна ме и каза, „Добре дошъл в невероятното семейство на  PRCA,

принадлежиш на него още от онази нощ,

в която от разстояние писахме декларацията от Хелзинки! Никога няма да го забравя.“ Само седмица по-късно вече всеки ден говорих не с него, а с лекарите, които се опитваха да ни го върнат… Не успяха!    

Сигурен съм, че и световната PR общност няма да го забрави -  този необикновен  и единствен Франсис, който внесе невероятен цвят и динамика в прекрасния бизнес Public Relation, и в който той остави доста дълбока и незаличима следа.

Дори и заради това, че правеше трудните неща простичко и лесно… Както трябва да бъде в бизнеса.