Лу Тайс, който учеше света как да говори по-добре

Кацам в Сиатъл след доста дълъг полет, чака ме малък бус, за да ме заведе директно на… летището отново за да се кача на частния самолет на Лу Тайс… Бях поразпитал преди това за него, знаех че е уникален човек и невероятен коуч, човек който учи другите как да живеят по-добре и как да правят своя бизнес с yудоволствие – за тях и за служителите си.

„Не съм сигурен че Starbucksщеше да има този успех,

ако не беше Лу, научи ни как да гледаме на всичко край нас по съвсем различен начин и това ни даде прекрасен старт“, ми казва само няколко дни преди да пристигна в Сиатъл моят случаен съименник и добър, за съжаление, само виртуален приятел Хауърд Бехар. Един от създателите на световно известната верига за кафе и други напитки, автор на забележителната книга „Не всичко е в кафето“. Малко информация от интернет също и вече съм точно до Лу на седалката му в малкия самолет, за да пристигнем не след дълго на канадската граница в ранчото му и да прекараме повече от седмица в страхотни разговори за живота и удоволствието от него…

„Най-важното е всъщност да можеш да владееш себе си. Не можеш ли да се справиш, тогава

не очаквай да бъдеш добър мениджър,

а може би и добър човек въобще“, ми казва Лу по-късно вечерта на чаша ирландско малцово, докато разсеяно разглеждам зад гърба му постери на Уили Нелсън, Джони Кеш и още плеяда от легендарни кънтри певци, които са гостували да пеят в ранчото. И продължава, „Но за да можеш да се владееш трябва да умееш да говориш добре със себе си, приеми го това като говорене със себе си, нима не си го правил никога“…

„О, правя го всеки ден, извинявай за откровеността, но под душа, защото там съм сам и ми е супер комфортно…”

„Ама това е най-доброто място за това,

продължавай, не спирай… “

казва ми Лу и добавя,„Знаеш ли Макс, много малко хора ми го признават това, а огромното мнозинство въобще не се усещат кога и как се съветват със самите себе си. А резултат се постига само когато го правиш съзнателно и контролирано.“

Така започна едно дълго и много комфортно запознанство с гуруто, изучил стотици хиляди предприемачи от целия свят и намерил без съмнение своето място в златната книга на най-добрите в този занаят. Седмицата в ранчото, но и след това лекциите в основания от него ThePacificInstituteв Сиатъл са едно от безценните ми неща в този живот. От първия ден, първи час имах чувството, че се познаваме от години.

Лу Тайс е имал доста сложен и много интересен живот, от

който постоянно е получавал уроци,

според него все пак най-важният е бил докато е прекарал стотици часове със съпругата си Даян, с надежда тя да преодолее рака и това наистина се е случило. Във всичките ни разговори с двамата, вече в къщата им в Сиатъл се убедих колко силна може да бъде волята на един човек, който не само убеждава, но и преодолява.

През цялото време в нашите разговори във въздуха „летяха“ простички думи, които свързани в изречения правиха правила, също разбира се толкова простички, но уникални по своята валидност. „Цялата ми наука е

съсредоточена върху човека, върху теб,

защото много рядко ние самите можем да влияем върху това, което се случва край нас“, казваше Лу с широката си добродушна усмивка.

Години по-късно осъзнавам колко всъщност е бил прав, точно сега след пандемията, войната, рецесията и какво ли не още, което се струпа на света през последните години. Нещата, върху които ние не можахме и не можем да влияем.

Настина всичко е само в нас.

Искаме да имаме интерес живот. Е как ще стане, ако ние самите сме скучни. Търсим иновации. Това може да се случи само ако ние самите ги измислим, ако сме иновативни, ако започнем неуморно да търсим как да разнообразим това, което имаме. Или… как да излезем от зоната на комфорт. Едва тогава започва истинският живот, точно когато излезем и се впуснем в ново приключение. Всеки пореден път.

Споря с него доста емоционално. Има хора скучни, интересни, смели, плахи, скромни, надути…  И го правя дори агресивно, но не заради вече третото питие край горящата камина, а защото тези разговори наистина ме палят. „Хората са различни, не можем да искаме всички да са лидери, всички да са „извън кутийката“, да са интересни…“, почти извиквам в полутъмната стая малко след полунощ и то така, че имам чувството, че дори и кънтри певците от постерите по стената се стряскат. 

Лу Тайс ме поглежда доста заинтригувано, става бавно до библиотеката от другата страна на стаята и ми носи последната си най-известната книга. Пише ми кратко посвещение и ми казва,

„Макс,

харесва ми, че си емоционален,

но все пак в заглавието на тази книга е всичко, което мога да кажа на хората, за да могат те да се чувстват добре…“.

Заглавието на книгата му наистина е ясно и точно, „Говори умно“.

Точно това правеше през цялото време, на всички и за всеки Лу. „Говори умно и ще стигнеш точно там, където искаш. И не е нужно само търпение или време. Защото тогава ще си останеш завинаги в зоната на комфорт. А тя никога не е движила света напред“.

Говори умно. SmartTalk. Ето това ни завеща този изключителен талант, който си отиде от тази свят сам година след нашите срещи, за които често казваше, че страшно много му харесват. И ако трябва да бъда точен в превода на това заглавие, то той би звучал „Умно говори“. Точната дума на точното място.

И както казваше Лу Тайс, „прави го умно говори, но първо със себе си, а после с останалите.“