Първи ден, втори ден…

Говоря надълго и нашироко с мой близък приятел и колега в Делхи и между другото си разказваме кой какви проблеми го тревожат в тези доста размирни за света дни. Изведнъж той ми изтърсва, че най-големият му проблем е да намери хора за офиса си. „Хайде де, ти нещо се шегуваш – репликирам го невярващ аз – точно пък в тази страна с милиард и половина хора, те да са проблем…“.

Мдааа… Ето, това е положението. 2023 година! Няма мениджър в модерна България, пък и не само, който да не пъшка или охка, че видиш ли, няма хора, тези, които ги има не стават, текучеството (отвратителна дума, между другото) е с огромни обороти и какви ли не още оплаквания. От сутрин до вечер! Едва някой нов служител, стои в офиса ден-два, мотка се, и на третия ден вече си е подал молбата за напускане. Най-често обясненията са като copy/paste: „Не е мойто, друго си го представях“.

Това, че мениджърите си представят нещо друго, вече е без значение. Често повтарям, че съвсем новото поколение, което се появява все по-настойчиво в офисите ни има съвсем друга ценностна система и критерии и те в никакъв случай не са по-лоши, от които и да са други от предишните поколения. Просто са други, а вероятно и по-добри и по-точни от предишните. Но просто не обръщат внимание на първия ден в офиса, дори не ги интересува в кой офис са, но на втория ден… може и да решат да останат.

Всъщност зависи от нас, мениджърите. От никой друг.