Сметката, която в крайна сметка всички ще платим…

За бизнеса това е важно, за обикновения потребител или участник в този пазар като купувач е два пъти по-важно. Но нека започна съвсем отначало. А то,

началото бе в драматичната нощ

на 31 декември 1989 година, която едва ли мнозинството от читателите помнят. Точно тогава, в полунощ преди новата 1990 година, в Полша бе даден стартът на пазарната икономика. Нарекоха го „план Балцерович”, на името на тогавашния полски министър на финансите. Много бързо това понятие, придружено с друго – „шокова терапия”, обиколи света и икономисти от престижни университети учудено цъкаха с език. Наистина бе шок, за него се изискваше силна политическа подкрепа, смелост и ясен поглед, че това за посткомунизма е единствено възможният изход.

Наистина бе шок и то двупосочен.

От една страна буквално празните магазини за часове се напълниха с чисто нови стоки - обикновени и луксозни, вносни и местни, но на цени десет пъти по-високи от дотираните до тогава. От друга, търговската инициатива избухна като след ядрен взрив и милиони, буквално милиони хора се „размърдаха”, за да започнат бизнес. Ниши и полета за развитие имаше навсякъде, изискваше се само да умееш да работиш и да ти работи мозъкът какво да правиш с продуктите, които си изработил или купил. И как да ги маркетираш, естествено.

Оттогава минаха доста години и научихме твърде много уроци.

До един всичките валидни за посткомунистическите икономики, с които постоянно се сравняваме. Мине не мине време и отвсякъде, особено от телевизионните студия, чуваме – „в Чехия това, в Унгария онова, в Полша еди-какво си, а в Словения са много напред в материала...”. И сравняваме, сравняваме, сравняваме... главно с България и главно с отрицателен знак. Не искам местният икономически поглед обаче да го започвам от толкова отдавна. Всички знаем

как се извъртя филмовата лента

през последните трийсетина години и - слава Богу - цялата тази история е в социалните, и не само, медии. Имаше пълен хаос и опити за управление през първите десетина години - строги, консервативни правителства и свободно либерални кабинети, имаше какво ли не... Въпросът сега, в крайна сметка е, дали пазарът в България работи така, както би трябвало в една вече, надявам се, зряла пазарна икономика, въпреки нелепото засичане на пандемията с неочакваната война в Украйна. Естествено, че

твърде много години бяха изпуснати

и поне от 2007 г. насам основната критика трябва да е към всички тези европейски институции, които позволиха огромно количество прясно доставени пари от Брюксел да „наводнят” България, без да имат покритие със стоки или услуги. Всякакви проекти като „къщи за гости”, често безсмислени или по-скоро некачествени, санирания на сгради, улици, пътища, магистрали, които с години бяха ремонтирани на едни и същи места по десетина пъти... Дори няма смисъл да влизам в темата за корупцията, за

невероятните фокуси, които се случиха

през последните години в България, за това как наистина „изтекоха” невероятно много средства, които никой не видя. В крайна сметка основният резултат от всичко това, e „счупването” на пазарната машина и тотално изкривяване на това, което би трябвало да направи страната ни по-богата, по-красива и... по-добро място за живот. Далеч съм от мисълта да отрека огромните промени през последните 20 години. Познавам хиляди фирми, в това число и тази, която управлявам, които се развиха и успяха да направят добър бизнес, да увеличават печалбите си и да дават добри доходи на своите служители. Не съм убеден обаче, че това става със съдействието на държавата и на каквито и да е било икономически механизми, като изключим

ниските данъци, чието „сияние“ обаче твърде бързо избледнява

пред невероятната бюрокрация, администрация и трудности при намирането на работна ръка. И въпреки това - позитивите в икономиката ни естествено са повече от негативите, просто защото и светът се разви неимоверно през тези години. Дори и най-аматьорските управления (каквито видяхме не едно и две) не успяха да спрат възхода на бизнеса в България.

И това всъщност е проблемът сега – твърде много пари в обръщение.

Твърде зле работещи пазарни механизми и като логично следствие високи цени, инфлация, а като капак - един вагон служебни правителства, безвластие и безвремие. И нито една „шокова терапия” няма да може повече да действа. Трябва нищо повече от строга и консервативна финансова дисциплина от страна на държавата, етичен, честен и иновативен бизнес от страна на инвеститори и търговци. Това означава и бърза и много открита борба с корупцията, а точно тази борба очевидно беше тотално забавена в България. Защото от това загубено време цената този път ще плати не само бизнесът, но и всички ние. Плащаме я сега, ще я плащаме в годините напред. Ако не бързаме - бързо. И то много бързо!

Публикувано в Алманах 2023, в списание Твоя Бизнес