Свободата на пешеходната пътека

Като се замислим малко по-обстойно, може да се окаже, че в България, в днешно време единствената гарантирана свобода на гражданина, пък и на селянина, е точно на пешеходната пътека.

В офиса шефът те контролира дали и как работиш, вкъщи – я имаш, я нямаш тази свобода, но и да я имаш пак си е ограничена. Отидеш в магазина, все някой ще ти се накара. Прибереш се в блока, някой комшия нещо ще изсумти, ако въобще те поздрави, де… Какво да говорим за изборите - харесаш си някого, труден избор, ама все пак се спреш на по-малкото зло, отиваш гласуваш, машини, хартии, тъмни стаи, светли стаи… Накрая - твоето пак не станало.

Но..., на пешеходната пътека българинът е премиер, президент и депутат, взети заедно.

Върви спокойно, цъка си на телефона, понякога скача на зебрата изневиделица, скърцат спирачки, свистят гуми. Но гражданинът, пък и селянинът, гордо и бавно минават и дори на сантиметър не се обръщат да видят какво става. И не ги интересува, дори и да ги сгазят. Това е тяхно право, тяхна територия, ще си ходят както си искат, ако дори решат – там ще си легнат и ще подремнат точно там. Имат право. По закон. То и други права имат, но кой ти обръща внимание?!