Ей, сега, ако бях в България…

Стоя си чинно на кръстовище в чужбина и чакам да светне зелено, за да премина и чувам до мен глас на познатия ми чист български език: „Ей сега ако си бяхме у нас, в България, отдавна да съм сме минали…“ Човек, относително добре облечен, с чанта диагоналка, златен тежък часовник, къса подстрижка и скъпи маратонки…

Срещам тази картинка навсякъде по света. И вие – сигурен съм – също. Ако си в България можеш да правиш всичко – да минаваш на червено, да не спираш на знак "Стоп", да си хвърляш боклука от прозореца дори и да не ти пука, че кучето ти е направило някоя си работа насред градинката пред блока…

Но само като минеш границата, вече ставаш друг – дисциплиниран, стриктен, караш внимателно, спазваш знаците, поздравяваш по улиците и угоднически се усмихваш на продавачките в магазина. И защо? Ами явно чужбината респектира. И често са задаваш въпроса – кога в България ще стане като в чужбина?!

Ами отговорът мога да ви го дам още сега – когато в нашата си скъпа, любима и страхотна държава започнем да се държим като в чужбина. И с още малко усилия тя автоматически ще си стане красива, подредена и приветлива като всяка друга чужбина.