Максим Бехар - специален гост в рубриката за значимите шуменци по телевизия Шумен

Водещ: Уважаеми зрители, както обещах при анонса на предаването за Шумен и шуменци, първата ни среща ще бъде с почетния гражданин на град Шумен, многоуважаемия Максим Бехар; PR експерт със световна известност; човек, за когото не е проблем да общува със световни лидери, специалисти; да събеседва със студенти, които търсят нови неща в PR технологиите; изобщо един човек със световна известност, с когото ние шуменци определено се гордеем, и аз го смятам за един посланик на България и на Шумен. Мисля, че не греша като казвам това нещо. Един много, много успешен посланик на нашия град и на нашата родина.
Добър ден! Много се радвам, че се съгласи да направим тази среща. Знам, че винаги си бил много отзивчив и си се отнасял с огромна любов към град Шумен, за което ти благодаря и от мое име, и от името на моите съграждани.

Максим: Добър ден, Шумен! Нали знаете, Шумен винаги е тук, в сърцето ми. Много се радвам да участвам в това предаване в телевизия Шумен, която, разбира се, докато бях в града много често гледах. Обичам града и това, което виждам през последните десетина години в Шумен, ме изпълва с гордост.

Водещ: Аз искам, обаче, да поговорим за миналото, за спомените, за приятелите, за преживяванията, които имаш в Шумен от онова време. Защото сегашните наши съграждани не познават този Шумен, а пък тези, които са наши съвременници, си спомнят с носталгия за това време. Да видим това време през твоя поглед.

Максим: Първо, аз имам два шуменски периода. Първият, разбира се, от раждането ми до ‘66-та година, когато татко ми, тогава директор на завод “Мадара”, все още съществуващ, ни качи на една кола, качи цялата ни покъщнина на един камион. И през един много студен Ноември на 1966г. ние пристигнахме в София без да знаем къде отиваме, аз бях на 11 години, сестра ми беше на 15 години. Този период, откакто се родих до ‘66-та година, честно казано, ми е много сив. Помня нашето училище, разбира се, което сега се казва “Сава Доброплодни”, на което неотдавна дарих ново оборудване, обзаведохме библиотеката, заедно с прекрасната директорка.. Многото часове прекарани в това училище, тогава мисля, че беше 4 ОУ

Водещ: Да.

Максим: И ако трябва да бъда честен, всичко ми беше сиво, просто сиво. Защото това не бяха лесни години, нямаше много неща по магазините. Помня, татко ми дойде от София, донесе една праскова и я сложи в средата на масата в кухнята, където седеше баба ми Матилда, и каза: “Това е праскова, това е за децата.”.. Значи представете си какви години са били. Всичко ми беше сиво, разбира се, сигурно беше хубаво - баща ми, майка ми, бяха млади хора.
И следващият ми период е през ‘85-та година, когато работих във вестник “Работническо дело” и една сутрин отворих вестника и прочетох, че кореспондентът на вестника за Шумен, тогава Цоньо Цонев, е починал, бог да го прости, много добър човек беше. Поисках веднага среща с главния редактор на вестника, бях стажант и той ме прие. Беше много необичайно един стажант да поиска среща с главния редактор на най-големия тогава вестник в България. Прие ме и ме попита: “Какво става?” и аз му казах: “Искам да отида като кореспондент в Шумен, моя роден град.”. Той ме погледна доста недоверчиво, Йордан Йовков се казваше, на много висока позиция в БКП тогава. Пазеха го, имаше охрана отвън, две секретарки и всичко това. И ми каза: “Ти сигурен ли си, че искаш да отидеш в Шумен от София?”., а аз отвърнах: “Да, това е родният ми град.”.
И така попаднах ‘85-та година отново на 10-ти септември в Шумен, моя си град, и това беше вече най-интересният ми период, защото бях журналист, пишех всеки ден интересни неща, обикалях с едно малко трабантче с шуменски номер. Обикалях целия тогава окръг, сега област, от сутрин до вечер. Беше много динамично, много интересно - опознах града и създадох много нови приятели, които до днес са такива. Това наистина генерира изключително много голяма, още по-силна обич към мястото, в което съм роден. И когато за 50-тия ми рожден ден през 2005г. тогавашният кмет, Веселин Златев, пристигна в София и супер много ме изненада, просто аз го поканих на рождения ми ден. Супер много ме изненада и ми връчи медал за почетен гражданин на Шумен, самата грамота стои тук - в моя офис - точно срещу мен. Тогава казах, че това е един голям кредит, че не вярвам изцяло да съм го заслужил. И докато ме има ще се опитвам да изплащам този кредит и да връщам това, което Шумен ми е дал през тези години.

Водещ: След малко ще се върнем да говорим отново за Шумен, но ми попадна информация, че на 15-ти февруари се навършват десет години откакто България и Шумен загубиха един невероятен актьор и твой приятел, Тодор Колев. Би ли споделил нещо от общуването с него, от вашите взаимоотношения приятелски?

Максим: Ние с Тодор, разбира се той е по-голям от мен, но с Тодор почти израснахме заедно, в една махала. И моите спомени са, че най-често, вече във втория ми период, след ‘85-та година, най-често се виждахме в едно заведение, ако не се лъжа, Поп Шейтановата къща, долу на т.н. Възрожденска уличка..

Водещ: Клубът на дейците на културата тогава - Сребровата къща.

Максим: Да, имаше един…Имаше един сервитьор, на когото казваха Любо Канадската ливада, и той беше най-добрият приятел на Тодор Колев. Понякога стояхме там с Тодор и си говорехме, и Любо Канадската ливада ни носеше ракия и салати. Но с Тодор се виждахме многократно в новите години, вече след ‘90-та година, помагах му много за неговото шоу “Как ще ги стигнем американците?”. Много му помагах за едно шоу, което имаше същото име и водеше в радио “Дарик”, участвал съм в него.
И сега държа, знаете ли, животът ни събра отново с неговата внучка, Теодора Колева, която е дъщеря на Албена Колева, дъщерята на Тодор, прекрасна актриса и много добра приятелка. Попаднах преди месец на внучката му Теодора, кръстена на него разбира се, която прави първото в България и единствено, според мен, няма такова, кабаре с много актриси. Тя самата е живяла няколко години в Лондон, там е завършила, има страхотни умения. И аз й показах тук в моята стая снимки с нейния дядо и изпитах огромно удоволствие от това, че все едно съм отново заедно с Тодор.  И, разбира се, винаги когато ходя в Шумен имам две места, които задължително посещавам - първото е паметната плоча на моя татко, един от основателите на завод “Мадара”, която е в завод “Мадара”, вътре; и другото е, разбира се, паметникът на Тодор в градската градина, пред бирарията.

Водещ: А имаш ли контакти с други наши известни съграждани в София или някъде извън България?

Максим: За съжаление и двамата ги няма вече, с Тодор Колев и Астор.

Водещ: Да, да..

Максим: Бяхме създали, тук в тази стая между другото, по моя идея Временен шуменски революционен комитет и се виждахме веднъж на 2-3 месеца в ресторанта на Астор, и си говорихме за Шумен, за живота, клюки, какво можем да направим заедно. Преди време, докато кмет бе Веселин Златев, имаше много силна организация на шуменци в София. Един от тях бе тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров и също така Антон Станков, който пък беше министър на правосъдието в правителството на Царя, т.е. в това правителство имахме двама шуменци. И се събирахме веднъж в годината, кметът идваше да си приказва с нас, имаше почерпка. След време, преди 5–6 години, тази инициатива възстанови един друг наш много обичан шуменец и добър мой приятел, и това е Христо Димитров, който е основателят и душата, и сърцето, и всичко какво ли не на ансамбъл “Българе”. Няма друг такъв ансамбъл в България - толкова професионален, толкова надъхан с истинско творчество, с истинска култура. И с Христо Димитров се виждаме от време на време. Един бивш депутат по време на Царското управление, Светльо Спасов - с него се виждаме от време на време, защото аз съм в борда на УНСС или бившия ВИИ “Карл Маркс”. Той е преподавател там и когато имаме събития на УНСС се виждаме. С Юлияна Дончева, която беше депутатка, също от Шумен, журналистка, водеща, се срещаме от време на време. Но винаги, когато някой ми каже, че е от Шумен, просто сърцето ми прескача. И знаете ли преди известно време, няколко години, испанският посланик ми се обади и ми каза: “Би ли дошъл да пием по едно кафе в посолството? Тук има едни интересни хора от рекламния бизнес. От Испания.”. И аз отидох, човекът се казва Луис Басат, той е номер едно в рекламния бизнес в Испания, в Барселона. Много приятен човек, беше тук със съпругата си. И докато вървеше разговорът, изведнъж Басат ме попита: “ Далече ли е Шумен от София? Може ли за един следобед да отидем и да се върнем?”. Аз му казах: “ Далеч е, не можем за един следобед”, но го попитах защо и той каза: “ Моят дядо е от Шумен.”. Аз казах: “Уау! Не е възможно!” и Луис, заедно със съпругата си Кармен, пристигна месец след това в България и аз го качих на колата, пътувахме целия път до Шумен. Спирахме по пътя, ядохме шкембе чорба, разглеждахме Велико Търново, спирахме в Търговище и накрая пристигнахме в Шумен, където стояхме една седмица. Тогава кмет беше Красимир Костов, той ни прие, обядвахме, вечеряхме с  него, разхождахме се из града. И това, че Луис Басат е връзката с Шумен просто е изключително нещо и всеки един испански посланик след това знае, че има шуменска връзка в Испания, и то много сериозна.

Водещ: Чудесно. Много интересно е това нещо. А дали по някакъв начин можем да се свържем и с този човек някога във времето? И как може да стане това?

Максим: Аз се надявам Луис да дойде отново в България и заедно да дойдем до Шумен. Ако не - можем да организираме едно видео интервю. Ако си спомняте имаше една поредица, която преди да стане президент, далеч преди това, Доналд Тръмп водеше и се казваше “Стажантът”. Това бе много известна поредица по американската телевизия и мисля, че една от нашите телевизии също купи правата й, от време на време го показваше. Луис Басат прави такова предаване в Испания, той учи младите как да правят бизнес и споделя своя опит. Обещавам, че ще направя връзка с него възможно най-скоро и ще се опитаме да направим едно интервю пред обичаната от мен телевизия Шумен.

Водещ: Аз имам една идея, която от години ме тормози. Присъствал съм на тези срещи, които се правят за Шумен,тоест шуменци в София - организирал съм такива срещи.. Но си мисля и искам да те попитам дали има хляб в една среща на шуменци извън Шумен, било то и в България, и в чужбина, да дойдат в нашия град, да се направи една такава среща с градската управа, с бизнеса на Шумен. Евентуално да се обменят идеи и мисля, че такова нещо би било полезно за града, а пък и вие да се срещнете с хора, с вашите приятели, вашите роднини, които са в този град.

Максим: Знаеш ли, Стилияне, преди две години или три, точно преди пандемията, ти ме беше поканил на една среща с нашите шуменци в шуменската библиотека..

Водещ: Да.

Максим: И която беше много сърдечна, с прекрасни спомени съм от нея и ти благодаря отново, но аз преди това имах среща с кмета Христов, който още е кмет. И тогава се роди тази идея, и дискутирахме с кмета, че най-добре ще бъде да направим една среща на шуменци в Шумен. Готов съм да помагам, смятам, че е страхотна идея, да издирим шуменци, заедно с Христо Димитров ще седнем, ще направим един списък. Мисля, че той има доста пълен списък, защото на два-три пъти се събирахме в един известен шуменски ресторант, наречен “Софийска магерница, чийто собственик е от Шумен също, но не мога да си спомня името. И по тази линия Христо има добра база данни и доста адреси и телефони на наши шуменци. 11-ти май е една прекрасна дата, нали празникът на Шумен, денят на Шумен, 2023 г., в която можем да направим такава среща. И ако с тебе през следващите седмици се чуем и обсъдим как да издирим нашите съграждани, много бих искал на 11-ти май да направим една такава среща в чест на празника на Шумен. Ще ти кажа защо - едното е, нали, родно място, то ни събира, да си видим роднините, приятелите и всичко останало. Шумен, обаче, през последните 10-15 години изключително много се разви. Това, което прави моят добър приятел Фикрет Индже в “Алумина”, мисля, че се казва..

Водещ: Да, “Алкомет” АД.

Максим: “Алкомет” - да, беше “Алумина” преди това. Даренията, които прави Фикрет, всичко, което отива към болници, хората, които работят там. След това, което правят Жечко и Красен Кюркчиеви с новите технологии, със страхотно модерния бизнес. Това, което прави Валери Симеонов в “Мадара”, е уникално, защото той успя от един почти фалирал завод за задни мостове за Лиаз, всичките ги помним, след това за Камаз, руските камиони, които също отрязаха всички поръчки далеч преди войната. Това, което той успя е да превърти компанията, да започне да произвежда селскостопанска техника е просто уникално и там работят страшно много шуменци. Да не говорим, е всеки втори, да не каже всеки шуменец, има роднина, който през годините е работил в “Мадара”. Това, което правят Карлсберг с шуменския пивовар - това, че освен шуменско пиво там се произвежда и Карлсберг, самата бира Туборг. И когато си купим бира Туборг и отзад пише Made in Bulgaria, това означава, че е произведена в Шумен. Тоест има много, сигурно дори изпускам много предприятия, които аз не познавам. Знам, че има едни казахстанци, които…

Водещ: Индустриалният парк е много добре развит, с невероятно бъдеще.

Максим: Индустриалният парк - той е прекрасен. Прекрасна визитна картичка на града. И много ми се иска нашите съграждани, които не са ходили в Шумен, или ако ходят в Шумен - ходят да си видят роднините, ядат по две-три кебапчета в някой хубав ресторант и след това си тръгват. Да ги вземем с един бус и да ги разходим навсякъде. Преди десетина години правих една конференция, която се казваше Discover Shumen/ Преоткрий Шумен, успяхме да доведем над 30 посланика, успяхме да поканим много чуждестранни инвеститори, които видяха Шумен. Но това беше преди 10-12 години.. Сега Шумен е съвсем друг град и много ми се иска да го покажем както на нашите съграждани, така и на потенциални инвеститори, и на хора, които ще си кажат: “Уау, Шумен какъвто беше преди, вече не е такъв!”, защото след ‘90-та имаше едни десетина години, в които всички ние бяхме в една голяма дупка. Сега вече не е така - сега сме нагоре и това ме прави особено щастлив.

Водещ: Аз ти благодаря за тази готовност да помогнеш на родния град, на нашия град. Обещавам, че това, което зависи от мен, ще го направя. Ще разговарям с ръководството на града, с кмета, с хора, които смятам, че могат да помогнат в една подобна организация. И, дай боже, да можем да се срещнем и да поговорим за Шумен, да направим нещо за Шумен, допълнително от това, което правят хората в града, и от ръководството, общината, и от бизнеса. Ако с нещо можем да бъдем полезни - да го направим.

Максим: За тази година гарантирам, че на 11-ти май ще направим среща на шуменци, които не живеят в града, но искат да пристигнат там, искат да се видят със свои роднини, приятели, и да разберат какво през тези години се е случило в нашия любим град. 

Водещ: Добре. Още веднъж благодаря - благодаря за отделеното време, ние не разполагаме с повече в телевизията за момента. Но аз се надявам, че при едни други условия, при други срещи отново ще се виждаме и ще говорим за любимия град. До нови срещи и здраве.

Максим: Благодаря, Стилияне. Аз на шуменци искам да пожелая да са здрави, да са щастливи и да имат време да се радват на здравето и на щастието си, защото времето не ни достига. И до нови срещи, разбира се, и все така да държат успеха на нашия страхотен град, който трябва да бъде винаги сред най-добрите в България. Такъв, какъвто е бил с години, в цялата си история, и такъв, какъвто е сега. Обичам ви, шуменци!