10 по 45 и още нещо…

Често ги прехвърляме тези 45 години във всеки разговор и от каквото и да не сме доволни, те все ни попадат в разговорите… Комунизмът това, комунизмът онова...

Ама това си е точно така – щетите, които тези години нанесоха на цялото ни общество, липсата на пазар и свободни медии осакатиха психиката на поколения напред! И от тук нататък какво…?

Оплакванията и спомените няма да помогнат, а само уроците трябва добре да помним. Затова и 10 по 45 да са, или просто само 45 дни, и сто пъти да си го повторим, в крайна сметка трябва да се научим да живеем по нов начин.

Това е единственият път България да успее и като обикаляме по Виена, Лондон или Париж да не цъкаме с език и да си спомняме за тези години, а просто за секунди да си помислим как прекрасната ни държава може да стане далеч по-прекрасна, подредена и успешна.

Всъщност с това, с което споменатите градове са станали това, което са – с труд, вдъхновение, ред и… спомен за уроците. Каквито и да са ги имали.