Защо пък не се сбиете като хората…

В българския парламент от години наблюдаваме ужасни сцени, такива, каквито никой от нас не би си позволил дори вкъщи между четири стени, да не говорим, че такива фрази не би употребил и към най-лютите си врагове. Избрали сме да ни управляват хора без дори първото си седемгодишно възпитание, какво остава за следващите години.

Във всеки парламент има дебати, тази в британския са най-люти и най-невъздържани, дори на моменти агресивни. Но ако за момент се заслушате в тях, лесно ще чуете, дори и да не сте толкова близки с английския език, че в тези спорове няма нито една лична обида, а има само аргументи и визии, дори и да са неприемливи.

В централната ни сграда, в която уж „съединението“ би трябвало да прави силата, на няколко пъти се стига почти до бой кой да вика по-силно в микрофона и кой да обиди най-бързо и най-болезнено своя опонент. Това обаче не решава нещата. Предлагам спорещите да се бият, ама на истина – с юмруци в един малък тепих в центъра на залата, там, където обикновено спорят кой първи да грабне микрофона на трибуната.

Така – ще имаме зрелище, но което е най-важно – ще знам кой в крайна сметка е победителят в един спор. А така си лягаме вече и не можем да мигнем в неведение. Защото губещият от тази вакханалия е ясен. Ние, българите.