Говорете си с телевизорите, моля!

Отдавна твърдя, че България е единствената държава, в която хората активно си говорят с телевизорите. Нямам идея защо, може би защото домашните коментари по времето на комунизма бяха доминиращи и задължителни, пък дори и преди появата на социалните медии. Къде другаде да коментираш ако не в хола, където никой няма да те чуе, пък и имаш образ пред себе си. Появи се някой политик, който те дразни и се започва: „Ти ще ми кажеш на мен! Нали те помня какво беше преди няколко години? Две изречения на кръст не можеше да вържеш…!!“.

Където и да съм минал на гости в къща на приятели и до днес е същото. „Я се скрий бе, кога влезе в парламента, кога почна да ги разбираш тези работи...?!“ или пък: „Само да дойдат следващите избори ще ти кажа аз на теб!“.

В цялата тази комуникация не съм чул някой, някъде да се обърне към екрана с една позитивна дума. Агресията винаги е доминираща и някак си телевизорът винаги служи да си изкараш яда на някого.

През последните години обаче, на телевизорите вероятно им е вече скучно – агресията е в социалните медии и понеже там слободията и безотговорността са абсолютно безконтролни, то всички ние ставаме свидетели и на безконтролната простотия. Та си мисля – защо пък тази комуникация с телевизорите да не продължи? Ще си остане само ви стаята и цялата тази никому ненужна агресия няма да се разнася из цялата планета.