Бил, който не винаги гледаше отстрани…

Наближаваше полунощ, приключвахме си вечеряте в малко ресторантче край околовръстното шосе, много модно по онова време, към края на 90-те в София, когато добрите ресторанти бяха не повече то пръстите на едната ми ръка. Уморена певица се пробваше на Ела Фитцжералд в скромното градинка, не и се получаваше и вече се канихме да тръгваме, когато едно доста масивно куче приличащо по-скоро на бездомно се завъртя край масата ни и чух някой да му подвиква да се върне на полски език…

Обичам полския език наистина и се загледах в стопанина, доста небрежно облечен, къси панталони и спортна риза, в никакъв случай не приличащ на поляк.

Заговорих го на полски, естествено оказа се британец,

по-точно шотландец,  после започнах да закачам кучето на полски и за моя огромна изненада рошавата Кашия (популярно полско име, съкратено от Катерина) изпълняваше всичко безпогрешно…

… Нямам точен спомен как и кога се запознах с Бил Драйздейл, със сигурност и той няма. Управляваше консултантския гигант KPMG в България и вероятно сме се засичали по стотиците приеми, коктейли или бизнес форуми по онова време, но от срещата ни в това малко ресторантче започна огромното ни приятелство. От време на време се засичахме на някоя среща и след това сядахме на кафе в единственото тогава престижно място – лоби бара на „Шератон“ да си побърбим, но и – главно – да видим ко с кого беше тук, от което си вадихме добра представа за бизнес отношенията в София.

Беше началото на някъде около Коледа на 98-ма година, когато изненадващо ми се обади и ми каза:

-        Сигурни си прочел,

с Принц Чарлз основахме един лидерски форум

на бизнеса, ще се срещнем с Цар Симеон в Дипломатическия клуб в Горна баня веднага след Нова година, много искам да дойдеш и ти, можеш да кажеш интересни неща… 

Едва дочаках да свърши разговора и веднага подадох молбата си ча членство във Форума и така станах първия негов член след основаването му, беше пълно с мои приятели и бизнес партньори, с всичките имахме една единствена цел в офисите си – да бъдем пример за етичен и прозрачен бизнес и да направим България едно по-добро място за живот. БилДрайздейл несъмнено беше един от мощните двигатели на този процес и съвсем логично беше да се присъединя към точно тези усилия.

Срещата с Царя мина превъзходно

 и това ми даде още едно основание да започна активно да помагам на Бил в това му прекрасно дело.   Още повече – имахме и сериозната подкрепа на Принца на Улес, тъй като Форумът беше част от една цялостно световна верига, която имаше да промотира етичния бизнес в десетки държави. Това всъщност бяха едни от най-романтичните години в бизнеса ми и постоянните ми разговори с Бил, неговото превъзходно шотландско чувство за хумор, наистина ми даваха надежда, че България става все по-добре държава и точно бизнесът трябва да е в първите редици на този процес.  

Един ден дойде в офиса ми без дори да се обади предварително, влезе при мен без да почука, възбуден и припрян, седна на една табуретка и докато размахваше нервно ръце започна веднага.

-        Занимавам си обратно на Острова някой трябва да поеме след мен Форумът на Принца на Уелс,

за мен ти си най-добрият избор..

Стоях неподвижно и го гледах като гръмнат. Не беше възможно да е истина това, което ми казваше… В организацията вече имаше петдесетина големи местни и международни компании, аз управлявах офис с десетина души и в общи линии на пет число започвахме да събираме пари за следващите заплати… Често и почтено, с много труд и всеотдайност, но въпреки това…  

-        Бил, грешиш нещо, защо не се обърнеш към някой чужденец, те имат огромен международен опит… Аз съм никой в бизнеса, направо никой, започнах едва преди няколко години…

Бил ме прекъсна с ръка и супер въодушевено продължи.

-        Максим! Остави това на мен, ти не можеш да се погледнеш

отстрани, ти си лидер, нима не го съзнаваш, дай ми малко шанс да имам мнение.

Съгласих се, при едно условие – гласуването да бъде тайно и всеки един от кандидатите, бяхме четирима, да е задължен да представи своята концепция за следващия тригодишен мандат. Още по-изненадан от предложението на Бил беше и фактът, че бях избран с голямо мнозинство, и то точно от моите колеги, които управляваха големите компании с по няколко стотин души. Обявиха резултатите от гласуването в залата на – естествено -  „Шератон“, бил дойде пръв да ми стисне ръката и ми прошепна:

-        Максим (никога не ме наричаше Макс, както поне осем от десет чужденци), нали ти казах, доста по-добре е като гледам отстрани, така преценявам най-добре… И не само аз!

… Минаха няколко години и една късна вечер получих имейл от Бил с послание в един ред и две кратки думи:

„Връщам се!“

Бил Драйздел се появи отново като съветник на Царя, докато той беше премиер и на практика той беше „топлата връзка“ между Принца на Уелс и неговият братовчед, който всеотдайно се опитваше да промени България,

наистина за 800 дни,

които обаче да се помнят през следващите поне 8000 дни… С млад екип, прекрасни съветници, един от които беше Бил, този път без да „гледа отстрани“, а активно да участва в България да има прозрачен, честен и почтен бизнес и заедно с Мони Паси, Милен Велчев, Ники Василев, Дани Вълчев и една дузина други съмишленици да сложи „на масата“ представата за една България, за която всички си мечтаехме.

Точно Бил участваше в онова феноменално писмо на Принц Чарлз адресирано до мен след едни разговори с асистентките на принца и текста написан лично от него от двореца „Сейнт Джеймс“: „Скъпи Максим, надявам се, ще ми простиш, че не можах да разговарям лично с теб и помолих Бил Драйздел да ти предаде детайлите на нашия проект, за да можем да започнем още от средните училища да обясняваме на децата какво е етичен бизнес…

Твой, Чарлз…“

И до днес Бил се интересува от България, помага с каквото и когато може. Не знам дали моята полска приятелка Кашиа е жива, дано… Беше осиновена от Бил по време на неговия престой във Варшава и очите и излъчваха доброта в големите си топли очи, точна като неговите…  със сигурност без хора като Бил, вероятно стотици, а може би и хиляди, които обикнаха страната ни като тяхна втора родина,

без тях нямаше да бъдем,

където сме сега.

Въпреки недоволството ни, въпреки бавните темпове, България сега е съвсем друга държава. И Бил Драйздел, който разпознаваше лесно лидерите отстрани имаше силно участие в тази промяна.