Priority, обяснено просто…

Току-що кацам от Лондон, докъдето през последните години всеки от нас лети с low cost компании и когато иска да има малко повечко багаж до себе си в самолета, пък и да не чака доста по опашки си плаща, за т.нар. Priority. Няма нужда да го превеждам със сигурност, това е едно почти незабележимо предимство, но и евтино малко удобство.

И като обикалям по летищата и сменям полетите нагоре-надолу (главно нагоре), няма как да не забележа, пък и всеки от вас, какво се случва на опашката за полетите до София. Точно тези, които не са си платили Priority са най-емоционалните и точно там, където не им е мястото. Когато безкомпромисният английски проверяващ им посочи категорично да се върнат обратно и да си застанат, където трябва, започват шумните скандали, претенции и обиди. Иначе казано – една малка България, събрана на не чак толкова голяма опашка на летище.

Ама как така Priority? Нали полетът е за всички, нали сме равни…?! То пък тези англичани много знаят… а тези тук защо не ги връщат…?!

Ето тези вопли се разнасят шумно по тесните летищни коридори, връщат ни към гениалния Алеко Константинов и неговите герои. Започвам да си мисля, че не само 45-те години комунизъм са ни виновни. Ами това, че вероятно трябва някой, който да го обясни също така шумно и гласно, със закон и дисциплина това пусто Priority. А то е толкова просто.