"Имал голямо его..."

"Имал голямо его", казват често за някого и това обикновено означава нещо твърде лошо. Значи на този човек не може да се вярва, твърде много се занимава само със себе си, не става за мениджър, не може да прави екипи, на моменти не се трае дори… Но става значи за политик.

Свикнахме някак си политиците да са по-малко от егото си. Канят ги в телевизионни студия, показват за щяло и не щяло, търсят мнението им за въпроси от ремонта на земеделска техника, до строежа на пътища и обучителните програми в детските градини. Естествено е, че ще се вземат насериозно, още повече че ги чуваш често да казват: „За мен са гласували толкова и толкова души, ето защо разбирам от всичко…".

Както казвахме като бяхме в училище, "Това са глупости на търкалета".

Тотално несъвършената и дори вече противопоказна избирателна система дава възможност в парламента да влязат всякакви хора, голяма част от тях случайно. И тогава идва драмата с егото. Видяхме я тези дни в парламента, видяхме я и в миналия, и в по-миналия… и във всички парламенти от поне 30 години насам.

И затова да знаете – няма малко или голяма его. Всичко е обратно пропорционално на ръста. Зависи от интелектуалния ръст на всеки – колкото е по-нисък, толкова по-лесно го надскачаш с егото си. Ето тези две неща се свързани неразривно и проблемът е, че под 1% от тези хора го съзнават.

Няма друго обяснение за това, което се случва в парламента. И във всички парламенти.