За тези седем милиона неща…

Ако всеки от нас оправи по едно нещо, все пак близо седем милиона сме, всички неща в държавата ще се оправят".

Фразата не е моя, а на моя приятел Соломон Паси. Естествено, че е прав, само че сега в този тотален хаос, явно никой не знае кои се тази седем милиона неща, които трябва да се оправят и да не вземе да се окаже, че всички искаме да оправим едно нещо, а останалите седем милиона без едно си стоят неоправени.

Дотук с метафорите, обаче.

То е повече от ясно, че с мрънкане, псуване и недоволство няма да стане. Имаше избори, кой каквото имаше да го казва, го направи на тях. Повече от 60 на сто от българите решиха, че не ги интересува кой ще ги управлява и кой какви решения ще взима. Тъжно е, но това е системата сега. Лоша, куца, по-добра няма. Избрали сме един куп политици, които  трябва да намерят общ език около не малкото неща, които ги обединяват. Да започнат да говорят ясно и разбираемо, да предложат общи цели и време за тяхното постигане.

Ако това се случи, тогава – сигурен съм – ще имаме мотивация да започнем да си оправяме нещата. Всеки неговите, всеки по нещо и така едни седем милиона неща в държавата ни ще се оправят. Пък и повече, като знаем колко много души зад граница ще се присъединят към нас. Но това трябва да стане сега.

Нямаме време да чакаме нещата да се развалят още повече.