Стига де! Били неопитни…

Сега много хора си приписват титлата, че са… неопитни. Политици, начинаещи в бизнеса, даже тези, които искат да пробият в науката. Някои от тях пристигат с дипломи от Harvard, от Stanford, от Oxford… после пъшкат и охкат по офиси и от телевизионни студиа, че видиш ли нямат още опит. Защото техните връстници, които не са имали времето, а и и средствата, за да престоят по-престижни университети няколко щастливи години, сега са по-опитни.

Няма как да приемем въобще, че в живота сега може да има неопитен човек. Цялата информация, цялото знание, които имаме в социалните медии, в достъпните текстове, видеа и подкасти, вече толкова публични, че само трябва някой да се докосне до тях, да престои дни, за да ги проумее, а след това и да научи как се прилагат. Няма дори един ред, или едно изречение от нещо иновативно и важно, което да не е публично, с всичките му рискове, с всичките му предимства и как да се прилага. Това, което сега всеки от нас може да постигне сам, няма университет, няма институция, която може да му го даде. Включително и опитът, т.нар. case studies, достъпни вече до всеки от нас.

И… започвам да си мисля, че т.нар. неопитност е по-скоро оправдание, я за мързела, я за липсата на интерес, или пък за нечие нежелание да станеш по-добър и по-професионален.

Или и за трите заедно.