Някой, някъде, по някое време…

През деветдесетте това го нямаше, но пък имаше доста други абсурдни неща. Сега обаче, това, което се случва с българските медии – телевизионни и радио канали, а напоследък дори и вестници, е не само абсурдно, но и шокиращо.

На някого му е хрумнало като каже, че еди-кой си пие кока-кола, той прави реклама на същата и затова е най-добре да каже, че "някои си" пие една безалкохолна напитка… Или пък, че в България, например, влиза голям инвеститор, оставя няколкостотин милиона долара и медиите се страхуват да му съобщят името… Защо ли?

Ами правили му реклама!

Ето, това сега са абсурдите на българските медии – притесняват се да „правят реклама“ на стоки, на брандове, на хора дори, които продават стоки и услуги. Най-скандален бе случаят с шведската компания H&M, за чието откриване на първия магазин в София от десетките репортажи по телевизионните новини никой не разбра нито как се казва компанията, нито къде е открит магазина…

В това „моминско“ притеснение на медиите в България има два много важни и много тревожни моменти. Първо – потърпевши сме всички ние, читатели, зрители, клиенти, защото този абсурд нарушава нашето най-ценно право, гарантирано от Конституцията – правото на информация. И второ – това е скандален прецедент, който го няма никъде в Европа, никъде по света дори!

И затова, според мен, за де не съобщавам имена и брандове, и за да не им направя реклама – някой някъде и по някое време трябва да сложи точка на този абсурд. Завинаги!