Максим Бехар пред Euronews: Кои ще са водещите теми в предизборната кампания?

Водещ: От днес партиите и коалициите влизат в предизборно съревнование за гласовете на избирателите за парламентарния от на 2-ри октомври. През последната година и половина това ще е четвъртото ходене на избори. Според повечето прогнози те едва ли ще променят кардинално политическата картина в България. За посланията и за начина, по който ще се води една предизборна кампания, ще говорим сега в студиото с нашите гости PRекспертите Максим Бехар и Любомир Аламанов. Традиционен въпрос в началото на една кампания: Как партиите влизат в нея, господин Бехар?

Максим: Партиите и личностите в тях влязоха в предизборната кампания, разбира се, преди три-четири месеца още, след падането на правителството на Петков. Смятам, че днес или миналата седмица или вероятно след една или две седмици няма да има никаква разлика в тяхното държание освен тези церемониални, никому ненужни, така наречени откривания на кампании. Истината е, че от екрана, от всяко едно послание, от всяка една дума от всеки един политик лъха тотална преумора. Да не говорим, че посланията са вече абсолютно изхабени, самите политици толкова вяло говорят, с такова огромно количество общи приказки. Не вярвам, че тази кампания ще бъде чак толкова интересна, може би тук там някой компромат ще се извади, тук там някоя снимка, стълби, парапет, чекмедже или нещо подобно. Обаче, кампанията няма да се различава с нищо от това, което видяхме през последните няколко месеца.

Водещ: Аз Ви казах, че нищо не променя от гледна точка на това, че повечето хора в България, пък и не само у нас, това не е наш народен феномен, гласуват емоционално, а не рационално. Съгласен ли сте, господин Бехар?

Максим: Не съм много сигурен, че въобще категориите емоция и рацио могат да се причислят към мотивацията за гласуване, защото и в това студио и в други студиа ние много лесно критикуваме това, че няма послания, че са твърде общи, че едни и същи хора, втръснали вече на аудиторията, повтарят едни нищо не значещи неща. Това го знаят вероятно и децата от детската градина, които се прибират вечер и гледат новините. Въпросът е какво се прави от тук нататък. Как да направим така, че гласоподавателите да гласуват рационално? Тоест, те да мислят за кого да гласуват на базата на това, че разбират техните послания и техните способности. България, 2022 година септември, няма нищо общо с България от 2020 година дори. Целият свят се промени, ценностната система се промени, идват поколения, които мислят по съвсем различен начин и искат да разберат какво им казват политиците и дали тези политици наистина ще могат да изкарат България от блатото, в което се намира. И не само България се намира в блато, и много други държави в Европа се намират в блато. И затова смятам, че политиците които слушат това предаване трябва да се стегнат и да започнат да изпращат интелигентни, разумни послания. Да дават гаранция, че това което казват ще се случи и че те могат да го направят. Не да говорят за думи като комисионни, мафия, задкулисие, тези неща трябва да спрат. Политиците трябва да говорят разумно и да поемат отговорност наистина, че това, което обещават, ще се случи и ако не се случи, веднага да си тръгнат.

Водещ: Господин Бехар, едни и същи предизборни тези казвате, чували сме ги много пъти, повтаряни са. Обаче те се съчетават последната година и половина с едни червени разграничителни линии. Вие казахте преди малко „Какво ще стане след това?“. Това е важно за избирателя. Ще се намери ли политистка воля и консенсус след това да се състави нормално правителство? Това е въпроса, може би.

Максим: Това, което със сигурност 90% от българите искат да видят, е как различните политически формациитърсят своите допирни точки, а не разликите, защото тези за червени линии – това са пълни глупости. Какви червени линии, когато има криза в целия свят, когато няма газ или ако го има го има на тройна цена. Когато може да имаме и продоволствена криза, защото не се знае в тази война какво ще ни донесе, или отношенията с Китай, има много фактори. Трябва да търсят политиците допирните си точки и още от сега, този един месец предизборна кампания да демонстрират желание да се коалират в името на България. Дали ще се случи? По-вероятно е да не се случи. Обаче, връщам се на рацио и емоции. Вероятно в категорията 55+ ще гласува емоционално, защото някои си казват „Аз бях в СДС, аз бях в дясно“. Тук ляво и дясно въобще не съществуват. Младите хора обаче, би трябвало да гласуват рационално. Много ми се иска да има политически формации и лидери, които наистина да дават решения. Отново трябва да забравим веднъж завинаги всички тези минали неща. Гледам кампанията за социалните медии – това са едни и същи хора с едни и същи малки рекламки, казали нещо „умно“ от сорта на „След пролетта идва лято, а след лятото есен“. Първо, икономиката трябва да е основната теза, икономиката трябва да е на масата и нищо друго. Нито история нито култура. Сега, в момента, ако има работеща икономика в България, всичко друго ще работи.

Водещ: Господин Бехар, въпрос към Вас, защото Вие сте водещ на първия политически лидерски дебат. Защо след това унас не  е имало такъв дебат, защото това е важно – да се видят лидерите как се сблъскват с техните идеи.

Максим: Аз не мога да преценя кои са лидерите сега. Дебата, за който говорите, беше 1994 година, октомври или ноември, те бяха поредица от дебати. Наистина имаше лидери, за които ние всички вярвахме, че това са хора, които могат да управляват, могат да боравят с концепции, с визии. И тези хора наистина можеха. Там наистина имаше ляво и дясно. Имаше силна социална политика и силна консервативна политика. Либерали почти не се появяваха в политическия спектър. Много бих искал сега да видя, през септември, лидерски дебат. Политическите „шефове“, защото не мога да ги определя като лидери, трябва да седнат заедно на една маса и да дискутират, ако трябва три пъти или 10 пъти, за да може българския избирател да си направи избора. Всички те ни заливат с негативизъм, всички те ни плашат. Искам избирателите да знаят, понеже Евронюз ми е любимата телевизия и знам, че я гледат много хора, че България рано или късно ще се оправи. България е страхотна държава с изключителни хора, но колкото по-рано, толкова по-добре. Трябва да се гласува за тези, които наистина комуникират с избирателите, и имат икономическа бизнес концепция. Тогава, 1994 година, имаше такива концепции и имаше сблъсък на тях.