Максим Бехар пред БНР: „Почетните консули нямат привилегии, а отговорности“

15.01.2021

Максим Бехар, изпълнителен директор на М3 Communications Group, Inc. и почетен консул на Република Сейшели в България, изрази мнението си ролята на почетните консули, липсата на привилегии и отговорната им роля в държавата, която представляват. И по-конкретно, може ли всеки да стане почетен консул и защо се заема тази длъжност безвъзмездно. Максим отговаря на тези въпроси в интервю пред БНР в предаването ''Хоризонт за вас'' със Снежана Иванова.
 

Водещ: През седмицата почетните консули отново привлякоха общественото внимание след като го в това общество попадна и Виолета Сечкова - бивша телевизионна водеща, модел, близка на Александър Сталийски, по-известен като лице от кръга „Котараците“.  Тази седмица правителството даде съгласие Сечкова да стане почетен консул на Южна Корея за област Пловдив, уточнявайки изрично, че тя е била номинирана от корейското правителство. Въпреки тези разяснения за бизнес връзките й, много негативни коментари се чуха, написаха в социалните мрежи и заради това в следващите минути се опитваме да разясним кой и как може да стане почетен консул у нас, с какви привилегии разполага той. Поканихме за разговор Максим Бехар. Той е вицепрезидент, говорител на асоциацията на почетните консули. Здравейте, господин Бехар.

Максим Бехар: Добър ден!

Водещ: Учуди ли Ви дискусията, която се появи около почетните консули и специално за госпожа Виолета Сечкова?

Максим Бехар: Има дискусии всякакви и не ме учуди. За всеки един човек, особено на по-изявена публична личност на публична позиция, разбира се, че може да има всякакви дискусии.  Не мога да взема отношение към конкретния случай. Надявам се, че след като вече официално получа всички документи, г-жа Сечкова да кандидатства за нашата асоциация ще бъде добре дошла. Република Корея е държава с много сериозни и дипломатически традиции, истории и аз съм сигурен, че те са премислили добре и са направили своя добър избор в България. В никакъв случай не мога да подценявам решение на която и да е държава, особено голяма и авторитетна република като Корея.

Водещ: Бихте ли казали с какви функции са натоварени хората, които са избрани и стават гласувани почетни консули?

Максим Бехар: Вие споменахте в началото думата „привилегии“ и искам веднага да подчертая, че почетните консули нямат никакви привилегии, а по-скоро имат отговорности и да представляват своите държави. Тези функции са абсолютно безплатни и те не получават нито един лев за своята работа. Това е формулирано във Виенската конвенция,  която управлява отношенията на почетните консули с държавите, в които те са назначени, както и с държавите, които ги назначават. Функциите са първо да представляват държавите, които ги назначават и след това вече да се грижат за гражданите на тези държави, които пребивават на територията на Република България или там където е консулския окръг или за територията, за която те отговарят. Поддържат културни, дипломатически, бизнес отношения. Те са представители на своите държави. Лично аз смятам, че това е бъдещата форма на представителство, тъй като дипломатическите представителства са изключително скъпо занятие и доста луксозно за тези трудни времена за бизнеса и обществата. Докато почетните консули по мои наблюдения – аз съм вече 16-та година почетен консул- вършат изключителна работа. Гъвкави са, взимат бързи решения. Особено за държави, където не се изисква виза, както е Република Сейшели, която аз представлявам, функциите са изключително благоприятни, защото много бързо се взимат решения и няма никакви финансови отношения с гражданите, които искат да посетят тази държава.

Водещ: Но тогава, когато има дипломатическо представителство в дадената държава, не се ли получава дублиране на някакви функции? Вие казвате помага се на гражданите, но консулите, дипломатите също помагат.

Максим Бехар: Това е обичайна практика. Доколкото разбирам Република Корея имат три почетни консула и това ще е третия. Това, което прочетох от медиите е, че територията или окръга, казва се „консулски окръг“, на г-жа Сечкова ще бъде Пловдив.
Съвсем нормално е. Между другото Чехия има почетни консули в Бургас и Варна, защото там има страшно много туристи. Не може нито посланика, нито консула от София, които са платени длъжности, да пътуват всеки ден или през ден до морето. Франция и Германия имат почетни консули във Варна. Турция има почетни консули. Това е съвсем нормална практика, когато в София посланика смята, че би могъл да има свои представители в различни части или територии на републиката да даде предложение, да бъде назначен почетен консул.

Водещ: А какъв е мотивът на човек да се съгласи да стане почетен консул? Доколкото разбирам с изключително много отговорности, пък неплатена длъжност.

Максим Бехар: Първият и основен мотив е любовта към държавата, която представлява. Всеки човек има право да си обича държава, която е извън неговата родна България. За мен тази държава е Сейшели. Обичам си ги, познават ме хората там. Това е малка република – имаме 80 хиляди жители. Като отида в столицата Виктория всеки ме познава, аз ги познавам, ходя на гости по къщите. Това е първото именно от мен условие. Не можеш да работиш за която и да е държава без да я обичаш. И след това вече отговорностите, които поемаш – това е една обществена длъжност, което те прави по-отговорен, по-дисциплиниран. Дава ти може би известно положение в обществото ако го нямаш в другите си бизнеси.

Водещ: Има ли някакви критерии? Тоест всеки ли може да стане почетен консул на дадена държава?           

Максим Бехар: Всяка държава си определя критериите. Генерално от това, което виждам в нашата асоциация това са хора главно на бизнеса и които имат съответното положение и авторитет в бизнес средите, в които те се движат. Но отново, това не е задължително. Всяка държава си има своите критерии да определя почетни консули и свои представители.

Водещ: Българската държава може ли да откаже да назначи даден човек за почетен консул и в какви случаи би могло да се случи това?

Максим Бехар: Теоретично може. Може би този въпрос трябва да го зададете на Министерството на външните работи или представители на консулската дирекция или протокола. Аз не познавам случай до сега, за тези 16 години откакто съм в тази сфера, българската държава да е отказала на някого. Но разбира се, държавата може да откаже агреман на посланик, а какво остава за почетен консул. Ако има съответните аргументи. Процедурата е следната – държавата, която иска да има почетен консул в друга държава прави предложение, след това се съгласува с приемащата държава, в случая България, и когато българската държава даде своето съгласие като решение на Министерския съвет, че правителството е съгласно да се открие консулство на тази територия, каквото е нямало преди това. А ако е имало, направо се пристъпва към втора точка - да се обсъди личността, която ще представлява тази държава. Но това е само първата фаза. След това съответната държава, ръководител, президент, крал, кралица, който представлява държавата трябва да издаде указ за назначаване на този почетен консул. Този указ се изпраща в оригинал до Министерството на външните работи в България, което от своя страна издава официален документ, с който почетния консул встъпва в длъжност. Това е процедурата. Може да трае между 6 месеца и 6 години. Познавам случаи на 10-15 години, в които българската държава беше дала съгласие, имаше решение на Министерския съвет, обаче поради политически причини – смени се президента и правителството, и държавата забави своето решение. Една държава преценява кой може да й върши работа на съответната територия и дава съгласие, съответно взима решение този човек да я представлява.

Водещ: Вие казахте, че няма привилегии, но все пак какви са привилегиите на почетните консули у нас?

Максим Бехар: Не виждам никакви привилегии, освен отговорности.

Водещ: А червените номера останаха ли? През годините имаше няколко скандала, именно защото различни хора, свързани със скандали в държавата, стават почетни консули и се говореше за червените номера и възстановяването на ДДС и акциз за купени от почетните консули стоки.

Максим Бехар: Каква привилегия може да бъде един червен номер, който дори не е дипломатически, а консулски. Това въобще не е привилегия, а още повече отговорност, защото ако един почетен консул, дипломат, посланик, търговски съветник, който има някаква такава отличителна характеристика на своя автомобил, паркира на погрешно място или недай си Боже направи произшествие, това увеличава неговата отговорност стократно. Не виждам каква привилегия може да бъде, защото консулските номера подлежат на еднаква проверка, както всеки един друг гражданин на Република България, но отговорността е многократно по-голяма.

Водещ: По отношение на ДДС-то и акцизите за купени от почетни консули стоки – това остава ли?

Максим Бехар: Не, това е отменено. Има го в някои държави, но в България в момента го няма. Аз лично никога не съм го ползвал и не познавам почетен консул, който да е използвал подобна привилегия, тъй като ние сме хора на бизнеса. Едва ли за 10 или 100 лева ще правим някакви неща от сорта да си купуваме стоки, пък да си връщаме ДДС. Но така или иначе в закона в България това не съществува в момента.

Водещ: Как си обяснявате това, че периодично избухват някакви негативни коментари и скандали около името на един или друг почетен консул?

Максим Бехар: Поради непознаване на материята, от една страна, и може би от човешка завист, която е породена именно от това непознаване. Нашата асоциация на почетните консули има Етичен кодекс, който всеки един почетен консул, когато влезе в нашата асоциация, още преди кандидатстването, е задължен да подпише този Кодекс. И той е на нашата уебстраница, той е публичен документ, който е толкова стриктен, че не вярвам някой почетен консул да го подпише и след това да му мине през главата да не го спазва. Освен това ние сме членове на FICAC (Световната федерация на консулите). Между другото всеки един почетен консул в България получава и специална карта от FICAC и на гърба на тази карта не са записани никакви привилегии, а единствено и само отговорности – да спазва законодателството на съответната държава, да помага в отношенията и т.н. Това е много голямо отговорност и мисля, че ние сме едни от многото активни членове на FICAC – това е сдружение с повече от 10 хиляди души по целия свят. Аз съм председател на комитета по медии и Public Relations, комуникации, седмична връзка с президента и всички органи, които го ръководят. Това е още една отговорност и в същото време още една добра промоция за България сред световните организации.

Водещ: Благодаря Ви.