Максим Бехар: "Социалните медии са основния двигател на революцията в обществото"

01.02.2021

PR експертът Максим Бехар бе гост в 3D студиото на предаването "Видимо и невидимо" с Енея Георгиева и засегна всички интересни теми, които ни засягат днес. Бехар коментира социалните медии и нашето място в тях, какво означава да бъдеш модерно мислещ и как да се приспособим бързо към непрестанните иновации в дигиталния свят.

Водеща: Здравейте! Отново е понеделник и чрез предаването на "Видимо и невидимо" отправяме поглед към теми, които пряко вълнуват младите хора. Новото поколение израства в различна среда – дигитална, динамична и отдалечена. Тя е изпълнена с информация и е много лесно да загубим вярната посока в океана от възможности. Ако преди 10 години е било трудно да открием себе си, да се откроим от тълпата, то днес тази задача е в пъти по-трудна. Младите хора не се състезават помежду си на територията на училището или университета си, нито пък в града си. Те го правят във виртуалното пространство, където конкуренцията е навсякъде и се състезават на глобалната сцена, а възможностите в него са отворени за всички. Може да има личен старт, но след това зависи от нас как ще се позиционираме. За да разберем как младите хора изграждат имидж в онлайн пространството искахме да поканим български бизнесмен, дипломат, журналист, възпитаник на Harvard Kennedy School, главният изпълнителен директор на PR агенцията M3 Communications Group, почетният генерален консул на Република Сейшели в България и председателя на борда на Световния комуникационен форум в Давос. Проблемът е, че студиото ни няма как да побере толкова много хора, а решението – Максим Бехар. Една личност, събрала в себе си знанията на позициите, които изброих. Г-н Бехар, благодарим Ви, че приехте нашата покана.

Максим Бехар: Добър ден! Много се радвам да съм тук!

Водеща: Вие имате постоянно досег с младите (…) онлайн пространството. Според мен вече стана излишно да се говори за Допаминът, който идва от социалните мрежи, а по-скоро младите са осъзнали какви плюсове могат да извлекат от тях. Какви тенденции виждате от тяхна страна за това как да се позиционират в това онлайн пространство и да го използват максимално добре.

Максим Бехар: Каква е възрастовата граница, която Вие определяте за един млад човек, един не чак толкова млад и един стар човек?

Водеща: Младите са, да кажем, под 30 г. от гледна точка на нещата, които са им се случили.

Максим Бехар: Супер. За мен младите са под 15 г. Защото никога не съм делил хората на млади и стари. Особено последните десетина години, откакто всички сме в социалните медии, всички притежаваме медии, можем да ги управляваме, всички малко или много тези 4 млрд. души на планетата си мислят, че могат да бъдат главни редактори на своите медии, на своите профили, без значение в коя социална медия. Винаги съм делял обаче хората на това как взимат решения. Дали взимат бързи решения или дали взимат бавни решения и това за мен е границата когато бих могъл да кажа, че един човек е млад или стар. Тенденциите, разбира се в социалните медии, затова Ви казах до 15 години, визирам TikTok, разбира се, защото това е една медия, която всички знаем, борави най-вече с 15 секундни видео материали, част от тях на живо и все повече и повече живия пренос ще бъде част от това, в което ние живеем или тези социални медии, които ще се развиват. Според мен тези хора, които отново много условно казвам младите, повече ползват, разбира се, развлекателните опции или предимства, които социалните медии дават и това е супер. Тъй като пък от другата страна са старите, или хората, които взимат по-бавни решения, това за мен наистина е делението, акцентират повече на политика, на бизнес, на мнения, които много често предизвикват лека агресия или карат хората да започнат едни спорове, които 95% от тях в социалните медии са абсолютно безсмислени. Струва ми се, че показването на позитивното, на доброто, на това, което аз наричам knowledge, знания, защото може да се събудиш сутринта в 6:00 ч., да намериш една интересна книга или статия в интернет, Google, в някоя друга социална медия, да я споделиш веднага и новината или информацията, познанието за тази интересна статия, книга, песен, нещо интересно, нещо ново, могат да го прочетат десетки хиляди, милиони души и да научат нещо интересно. И в същото време може да станеш пак в 6:00 ч., да не си спал добре, да си спал, както се казва, "на криво" в българския жаргон, да си ядосан, да си нервиран на някого и да плеснеш някоя глупост в социалните медии така, че тези хора, които също са станали в 6:00 ч., използвам образи в момента, може да е 8:00, може да е 10:00 ч. и да го прочетат това нещо и да им скапеш настроението на всичките. Или пък някой да започне да те оспорва и ти да започнеш едни безумни спорове. И си мисля, че в тези "млади хора" тенденцията да бъдат позитивни, тенденцията да споделят интересни неща, най-вече как прекарват живота си в интересната му част, разбира се. Не толкова ученето, не толкова ходенето на училище или в университетите, не толкова безпаричието, да кажем, или това че са затворени ресторантите и дискотеките, а своите позитивни моменти. Особено прочели, видели, филм, книга, песен и споделянето на тези положителни неща, които се случват в нашия живот ми се струва, че е една тенденция, която ще подобри социалните медии и колкото по-бързо всички ние излезем от политиката, от хейтърството, въобще не говоря за фалшивите новини, целия този фалш е друга, гигантска тема. Но ако излезем от локвата на проблемите и се преместим в морето или океана на хубавите неща, които се случват в нашия живот, естествено, че живота на много други хора ще стане по-добър. Напълно подкрепям тази тенденция и самият аз съм такъв във всички социални медии.

Водеща: Ако сложим за показател хората под 15 г. според мен ще вземем един друг target, защото те са свикнали с тази информация. Откакто са се докоснали до…

Максим Бехар: Те не знаят друг живот, да.

Водеща: Точно така. Затова на мен са ми по-интересни тези между 20 и 30, защото те са видели и от едното и от другото. Знаят колко е трудно да издирваш дадени текстове, които са от другата част на света, преди глобализацията да е започнала такова развитие, но това, което ми прави впечатление е дали младите, които са свикнали да ползват тази информация от такава ранна възраст по какъв начин успяват те да се доберат до (…), така че да представят себе си. По-добре ли се позиционират в социалните мрежи?

Максим Бехар: Това е поколението на хората, които през миналата година излязоха на протест. Това е поколението на тези хора, на тези млади хора, които искат да контролират обществото, искат да го направят по-добро. И смятам, че това е една много положителна тенденция. Колкото и да Ви разказвам сега да не се занимават с политика, да не споделят проблеми, да оставят настрана негативните си чувства. Една от функциите на медиите въобще, откакто има медии преди 100 и повече години, първите вестници, които са излезли от печатницата на Гутенберг още, една от функциите е била, независимо да контролират обществото. Сега добрата новина в модерния свят, 2021 г. е, че това общество може да бъде контролирано от много повече хора и от много повече медии. Тоест всеки един политик, бизнесмен, какъвто и да е човек, гражданин, селянин, ако направи някаква простотия или ако направи нещо недобро и ако вземе погрешно решение, ако изхарчи едни пари някъде, ако не дай си, Боже, вземе едни пари под масата или това, което се нарича корупция, вече има милиони хора, които могат да контролират този процес. И тази книга, която е пред вас "Световната PR революция" на практика аз споделям това мнение, че това е страхотна революция. Това не е само индустриалната революция, това е революцията на социалните медии, която позволява обществата да бъдат контролирани по възможно по-добър начин. Един ден вестниците ще изчезнат, не след дълго, един ден телевизиите може би ще изчезнат, аз мисля, че ще изчезнат или ще се трансформират преди да изчезнат в някакъв друг образ, или някакъв друг формат, обаче обменът на информация в социалните медии, както да се развиват те в бъдеще ще остане завинаги и обществата ще бъдат контролирани именно от тази група хора – 20, 30, 40 г., както Вие ги определите. И тя ще се променя динамично с промяната на годините и това е една страхотна, положителна функция на социалните медии, която аз наистина много приветствам и смятам, че е основната движеща сила, основният двигател на революцията в нашето общество. Промяната, която всички ние имаме, до голяма степен се дължи на социалните медии.

Водеща: И като говорим за промяна няма как да не отбележа, че много се радвам, че точно "PR революцията" е в нашето студио днес. Прави впечатление, че успявате в много кратък период от време да разкажете неща, които вече се случват и ние вече ги виждаме. Как успяхте да ги диференцирате на такъв ранен етап и всъщност може да кажете кои са те, защото прави наистина, че добри добрите анализатори правят грешки. Тук виждам много неща, които са успели да се покажат сред обществото като тенденции.

Максим Бехар: В тези е 400 страници сигурно има много грешки също, но имах едни две години, в които бях президент на Световната PR организация  и имах възможност да посетя над 50 държави и да се срещна с колеги от моя бизнес, с най-различни хора и в един момент като видях цялото многообразие от различни степени на развитие на комуникационния бизнес в различните държави – от Азия до Латинска Америка, през Африка, разбира се Европа, Съединените Щати, Великобритания, които са майката на този бизнес и там той се е породил, целият публичен комуникационен бизнес си казах, че това са много интересни явления, които искам да сложа в една книга. Въобще не беше трудно да се предвиди силната роля на социалните медии, въобще не беше трудно да се предвиди, аз предвиждах 2025 г., но се случи 2020 г. по съвсем други причини, предвиждах 2025 г. 70% от нашия бизнес да работи от вкъщи. Това беше изключително логично и обяснимо, защото какво да правиш в един офис, защо да пътуваш до един офис два часа на ден, да търсиш място за паркиране.

Водеща: Да, сега пандемията просто забърза случващото се.

Максим Бехар: Пандемията по принцип ускори много от промените в нашия бизнес. Беше очевидно това, което сега се случва, когато писах книгата 2018 г. я писах по поръчка на американско издателство и се опитвах да гледам нещата от, примерно, един 72-етажен офис билдинг в Ню Йорк, а не от, да кажем, някое кафене в София или в Скопие, или в Белград, или някъде в района. Беше очевидно, че в световен мащаб има страхотно обединение и то много бързо обединение между трите основни елемента на публичния комуникационен бизнес. Това е Public Relations, реклама и Digital. Или това, което ние наричаме web бизнес, или социални медии. Естествено е, че пандемията ускори това сливане, защото много рязко преди една година, март 2020 г., март, април и май, големите компании отрязаха рязко своите бюджети за реклама. Защо, защото се намали потреблението и естествено търсиха възможно по-евтините начини и по-влиятелните, да могат да въздействат върху аудиторията да купуват техните продукти, каквито и да са те.

Водеща: Обикновено точно бюджета за реклама винаги е отрязан…

Максим Бехар: И се обърнаха към социални медии, компании за социални медии, които обаче не са толкова силни в създаването на съдържание, където сме ние, PR експертите, PR специалистите. И много от нашите клиенти в един момент, когато си отрязаха рекламните бюджети казаха "Макс, започнете вие сега да управлявате нашите социални медии, защото с по-малко бюджет ще постигнем повече" и което е най-важното и това е най-голямото предимство на социалните медии пред всички останали, за първи път в цялата история на нашия бизнес имаме медии, които са измерими (measurable), такива които могат да бъдат измерени със страхотна точност.

Водеща: Това, което дават за обществото и като цяло към аудиторията може да бъде измерено с цифрите, които идват…

Максим Бехар: Но с прецизност. Сложете една реклама в един добър вестник, на 9-а страница, долу вдясно. След което какъв е измерителя, измерителя е редакцията, в която ние звъним и казваме "Уважаема редакция, колко души са видели нашата реклама на 9-а страница, долу вдясно?" И те казват: "О, г-н Бехар, ние имаме тираж 20 хил., или 50 хил." Разбира се, удвояват, но това няма как да се провери. "Ние имаме тираж 20 хил., четат ни средно по 5 души в офисите, в семействата, значи 100 хил. души са видели вашата реклама". Нищо подобно! Как ще докажеш, че на 9-а страница, долу вдясно колко души са го видели. А ако публикуваш реклама или послание, или история, защото това, което ние правим в момента е storytelling, създаването на content, на съдържание, на хубаво интересно съдържание, след което, след една седмица виждаш това съдържание. Казвам "съдържание", но това е което ние правим всъщност. Дали ще е съобщение за пресата, дали ще е публикация в Instagram, дали ще е във Facebook, дали ще е в LinkedIn, дали ще е в TikTok, всичко това е някакво съдържание, някаква история, с която ние искаме да разкажем на нашия клиент какво съдържа неговия продукт или какъв е неговия продукт. След една седмица вадиш пълна статистика. Колко души са от Пловдив, колко души са от Сливен, колко души са от Шумен, колко жени има, колко мъже, на колко години, с какво се занимават, дали е от мобилно, дали е от таблет, дали е от мобилен телефон, дали е от PC. И тази тенденция, която тогава беше очевидна беше съвсем логично да се предположи, че води до обединение на един голям бизнес, който за в бъдеще кой знае как ще се нарича. Вероятно ще се нарича Social Relations или нещо подобно, защото ще оперира главно с това, което наричаме сега социални медии или медиите, които свързват много хора директно по интерактивен начин. Преди 15 години това бе невъзможно, защото имахме вестници и за да попаднеш във вестника трябва да отидеш да почукаш на вратата и да кажеш "Г-н редактор, аз тук имам една интересна статия, бихте ли я публикували?" Той ще те изгледа и ще каже "Кой си ти? Ние сме журналисти. Какво ще публикуваш ти в нашия вестник?" Докато сега всеки има право и достъп до каквито си пожелае медии и те са интерактивни. Ще напишеш нещо във вестника, как ще видиш мнението на хората, за които си го писал. Не можеш. Във Facebook можеш да го видиш за секунди, за минути, разбира се. И ето това предимство всъщност беше формулирано в книгата като обединение, merge, на тези три елемента и през 2020 г. го наблюдавахме много бързо случващо се, 2021 до 2025 г. имаме нов бизнес, който може да се казва Публични комуникации, но ще бъде ясно, че това е един обединен бизнес, в който ти отиваш при един човек, в един офис, в една компания и той се занимава или неговата компания, обкръжение, колеги, се занимават изцяло с публичните комуникации на една компания. Това е също голяма революция в целия този бизнес, защото то ще обхване не само публичните комуникации, ще обхване и медиите.

Водеща: А в този случай как могат да реагират хората, когато искат да търсят личен PR, когато не става въпрос вече за компания, а когато искат да промотират себе си?

Максим Бехар: Няма разлика.

Водеща: Да хартията има място.

Максим Бехар: Не. То няма разлика. Хартията няма място не защото журналистите, които работят в печатните медии, самият аз съм прекарал петнадесетина години там, са кофти журналисти и не могат да пишат. Точно обратното – те са много добри журналисти, защото печатната медия дава възможност да обмислиш добре своята статия, добре да си формулираш посланията, да си помислиш върху заглавието, имаш време и всичко останало. Печатните медии няма да работят по една съвсем различна причина. И това е, че няма да имат реклама, за да могат да се издържат. Един вестник може да е прекрасен. Колко струва един вестник в момента? 1,50 лв. до 2.00 лв. сигурно. Някъде там, в този диапазон, всекидневник. Обаче в момента, в който няма да има реклама и няма да има други приходи сигурно ще струва 15 лв., тъй като няма да има от къде да се издържа и да плаща заплати на журналисти, на офиси, разпространение и всички тези елементи на издръжката на един вестник. И когато един Homo Sapiens от България отиде до будката за вестници и те му кажат "15 лв.", той ще каже "А, не, съжалявам много, това е много скъпо!" Това ще е единствената причина – че рекламния поток ще се насочи към социалните медии, а няма вече да може да използва печатните медии. Защо беше преди това в печатните медии, ами защото нямаше социални медии. И това е всъщност идеята целия този бизнес да бъде (…). Има няколко вестника в България, които много навреме се усетиха и се изнесоха в социалните медии и сега печатните им копия всъщност се купуват единствено и само благодарение на това, че те са добри в интернет.

Водеща: От там успяват да балансират бюджетите си. Всъщност мисля, че по-скоро и тенденцията към това потребителите да искат дигитално, да не носят книжното тяло със себе си, а в момента, в който пожелаят да отворят телефона си и чрез него да достигнат съдържанието също указва влияние и може би и затова намаляват и средствата, които получават вестниците от реклама, защото и интереса на потребителите намалява към това съдържание.

Максим Бехар: Бързината на новинарството е ключово според мен. Защото нали на английски вестник е newspaper и на практика това е съчетана дума от "news" и "paper". Първата дума от това съчетание "news" вече я няма. Остава само "paper". Вестника излиза на другата сутрин.

Водеща: Да, така е, новината вече е остаряла.

Максим Бехар: В 7:00 ч. примерно, в 8:00 ч. се случва нещо, страхотна новина, която може да промени цялата държава, да промени целия свят. Във вестника я няма тази новина. Ако я има в онлайн изданието и това онлайн издание е направено добре и ако във вестника има хора, които разбират, че има голяма разлика в езика, в начина на написването на една новина за печатното тяло и за онлайн изданието, т.е. те да напишат като за онлайн изданието, така че да си я четеш от телефона, от таблета, главно от телефона. Тогава този вестник, тази медия, ще успее наистина да има пазарни позиции. Когато печатното тяло отиде на кино от 6 до 5 или изчезне, тогава те ще минат изцяло онлайн и тази медия ще бъде изцяло онлайн. Newsweek – страхотно издание, за което аз бях абониран десетки години, което четях от корицата до последната страница, където бяха рекламите и попивах всяка дума, няма го печатно. Има само онлайн Newsweek. The Economist - по същия път върви, въпреки че все още го има печатно, но сега да се абонираш за The Economist за онлайн изданието е по-скъпо, отколкото да си го купиш за печатно издание, защото няма как тези хора, които са супер опитни, интелигентни професионалисти, страхотни, да не разбират, че след две-три години няма да ги има. И няма нищо страшно в тази промяна. Когато 1999 г. в едно интервю пред една моя приятелка, Жюстин Томс, която е интернет експерт и тогава издаваше някакво онлайн издание, 1999 г. Нито имаше социални медии, нито имаше интернет и те правеха едно онлайн издание и в едно интервю каза, че към 2025 г. ще излезе последния вестник вероятно. Но това е през 1999 г., преди 22 години. И ми се обадиха мои приятели от вестника, който последно правех, вестник Стандарт и бяха много гневни и ми казаха "Максо, как може да говориш такива глупости? Ти сега говориш срещу нас, че ние ще фалираме". Аз казах "Не, аз си казвам мнението и знам, че това ще се случи" и то беше ясно, че ще се случи. Дори и заради този факт, че още тогава "news" от "newspaper" го нямаше, беше само "paper". А "news" беше онлайн. Сега вече е съвсем друг живот.

Водеща: По-скоро според мен са се притеснили, защото една личност когато застане пред обществото и каже такъв факт, било то базирано на някакви източници, хората могат да се притесняват, че има влияние върху обществото, точно каквото създават и социалните мрежи. Но бидейки си сами журналисти, редактори, сами публикуваме където пожелаем в това онлайн пространство, как можем да генерираме по такъв начин идеите си, за да ги направим не толкова… С други думи можем ли да бъдем балансирани и да не слагаме толкова много личното мнение или по-скоро то е най-търсено в социалните мрежи?

Максим Бехар: Смятам, че има няколко основни правила, които често ми се струва, че не се разбират от голямата част от потребителите на социални медии, младите, както Вие ги наричате. Според мен трябва да има много кратки форми, да не се разпростираме много. Трябва да има първите две изречения са ключови за целия текст. Първите две изречения трябва да са catchy, трябва да са такива, които да ти хванат вниманието и да ги прочетеш и да си кажеш "Чета по-нататък, защото ми е интересно". Трябва да има постоянство. Голямата част от хората постнат нещо в понеделник, както е днес, и след това постнат чак другия четвъртък, и след това постнат на 20-о число другия месец и очакват да имат голям интерес или много хора, които да ги четат, да ги харесват. Не, няма такова нещо – трябва да е всеки ден, по два-три пъти на ден. Социалните медии са за грамотни хора, а там се вижда кой колко е грамотен, кой може да върже едно изречение – подлог, сказуемо, допълнение, да го направи както трябва. Така че там трябва да има грамотно писане, къси изречения, интелигентни послания, всичко това се учи с много бачкане, с много работа в социалните медии. И моя основен съвет, който казвам и на колегите ми в офиса и когато ходя да говоря пред университети и по различни форуми, формулата ми е много простичка – когато пишеш нещо, каквото и да е, в която и да е медия и го пишеш, имаш пред себе си екран, дали ще е на лаптоп, дали ще е стационарен компютър, дали ще е на телефон, имаш пред себе си екран. В този екран не гледай текста. В този екран гледай читателя си и тогава нещата се получават. Защото много често ако нямаме представа кой искаме да ни прочете или кой ще ни прочете, тогава пишем малко 5 за 4. Не връзваме добри изречения, правим ги дълги и скучни. Обаче ако знаем кой ще ни прочете, например Иван от съседния вход искам много да ме прочете и слагам си го Иван в монитора, гледам го него, т.е. аз си го представям и му говоря така, както ще му говоря в градинката пред входа. Тогава, разбира се добре написано, добре подредено, глагола винаги по-напред, за да е по-динамично изречението, за да може читателя… това са тънкости от занаята, които не искам да навлизам в подробности. Най-важното е, когато някой пише нещо трябва да знае кой ще го прочете. И от там вече всичко се подрежда.

Водеща: А как младите хора и изцяло потребителите онлайн да изберат коя е тяхната медия, с която да са най-активни. Било то Instagram, Facebook или LinkedIn, по какъв начин да диференцират коя е тяхната медия, в която да са най-активни, или трябва да гонят комбинирани постове?

Максим Бехар: Има два признака. Първия е в коя медия се чувстваш удобно. Сега LinkedIn, която е тотално бизнес медия един млад човек на 15-20 години няма да се чувства толкова комфортно, защото в LinkedIn се обсъждат главно бизнес въпроси.

Водеща: Бизнес, политика.

Максим Бехар: Да, но първо е главно бизнес. Трябва да се чувстваш комфортно в тази медия. И второ да знаеш, че тези, които искаш да те прочетат, връщам се пак на предишната тема, ще прочетат тази медия. Ако едно 12-годишно момиче иска нейните приятелки или приятели от същия клас да я прочетат, естествено е, че ще отиде в TikTok, няма да отиде в LinkedIn. Обаче ако един 25-годишен младеж иска да го забележат хора от бизнеса и да му обърнат внимание или да дискутират с него, или пък да си кажат "Ей, това момче колко е умно, я дай да му се обадим да го поканим на работа при нас" примерно, тогава трябва да използва LinkedIn. Но ако иска да сподели своето мнение затова какво се случва в България и как може да се случват по-добре нещата ще отиде във Facebook. Но ако иска да си покаже пък новия бански, главно момичета, ако иска да се снима в някоя тоалетна така отгоре и да покаже колко е прогресивна, колко е хубава, приятна и всичко останало. Какъв хубав бекграунд има, някоя картина, тогава да отиде в Instagram. Тоест първото условие е да се чувстваш комфортно в медията, в която си и второто е да я избереш такава, че да я четат хората, които искаш да ти обърнат внимание.

Водеща: Instagram мога да поспоря, но според мен се използва повече от хора на изкуството. Точно заради елементите на снимки. Но напълно Ви разбрах. Обикновено тенденциите, както Вие споменахте идват от Щатите. Има ли сега такава тенденция, която се заформя и за колко време обикновено успява да стигне до Европа и по-точно до нашата страна?

Максим Бехар: Зависи. TikTok, която в момента е доста модерна медия и диша във врата на Instagram, идва от Китай. И а-ха този мил човек Доналд Тръмп, а-ха да се опита да я забрани в Америка, но не успя и това е абсолютен архаизъм, както и не съм съгласен с това, че на него му отрязаха акаунта в Twitter и във Facebook. Защото в крайна сметка всеки трябва да има равен достъп. Да, ако имаше един постинг, който нарушава правилата или който е агресивен, или предизвиква към насилие, или към всичките опиати, наркотици и всичко останало, отрежи го този пост. Ако има втори пост, отрежи му втория пост, но не може да му махнеш цялата история.

Водеща: Но той имаше дни, в които публикуваше по 300 поста на ден, според мен медиите го блокираха за по ден, но след това не успяваха да смогнат на съдържанието.

Максим Бехар: Да, но въпреки това е много лош прецедент. Защото никой не знае къде е границата. Няма правила, правилата са единствено и само собствениците на тези медии и вероятно техните бордове, или адвокати, юристи. И никой не знае правилата в момента. Собственика на Twitter каза, че решението да блокират и изтрият изцяло Доналд Тръмп е правилно, но е опасно. И аз съм съгласен с това, не знам колко е правилно, защото нямам толкова време да следя какво пише Доналд Тръмп в цялото му амплоа авторско, но смятам, че е много опасно да се подходи към определен човек или институция, без да има ясни и точни правила.

Връщаме се обаче на социалните медии. Как ще се развият дори може би гадателките не могат да преценят. Но аз си мисля, че тенденцията е всичко вече да бъде в реално време и да бъде в кратки форми, 15 секунди. TikTok ни показа, че 15 секунди са предостатъчни, Twitter ни показа, че 160 знака са предостатъчни, защото като напиша нещо в Twitter с тези 160 знака, искам да Ви кажа, че за мене се равнява на една вестникарска страница, каквато аз съм писал преди това във вестниците. И същото качество трябва да постигнеш с тези 160 знака. Както в TikTok за тези 15 секунди трябва да покажеш нещо, което в предишни животи примерно хората са показвали за 10-20 мин. Или са писали цели статии, ти за 15 секунди трябва да го кажеш. Затова си мисля, че всичко вече ще върви на живо и ще върви на видео. Даже не съм много сигурен, че когато ти се обадят по телефона след 5 години хората ще знаят как да си го сложат на ухото, те няма да си го слагат на ухото. Те ще казват така "Здрасти! Как си?" Защото ще искат да видят човека, тази функция автоматично ще се включва. И ти ще видиш човека, който ти звъни, той ще те види тебе, а след още 5 години всичко вече ще бъде тук в стъклата на тези очила и това, което и в "Световната PR революция" предвиждам е бум на два големи бизнеса. Единия бизнес е бизнеса с очила, всички ще ходят с очила, защото тук в стъклата ще бъдат вградени техните монитори на телефоните. И когато някой ти напише SMS или Viber или WhatsApp или нещо друго, то ще ти излезе тук на стъклата и ти няма да има смисъл да си гледаш телефона, просто може би с едно докосване ще кажеш "Добре, благодаря", с другото ще казваш "Не мога сега да говоря". Това е единия бизнес. Другия бизнес ще бъде на модата, fashion бизнеса, Защото когато вече всички ще говорим с визия много повече хора ще започнат да обръщат внимание на външния си вид. Как са облечени, каква му е ризата, какво му е сакото, какви са му панталоните, тъй като ти ще имаш визия. И няма да можеш сутринта в 7:00 ч. да се обадиш на някой по телефона, по пижама, разрошен, преди да си се изкъпал, избръснал и всичко останало. Напротив, отиваш, взимаш си душ, оправяш се, слагаш си каквото си слагаш и тогава вече започваш да въртиш, защото всичко вече ще е с визия и в реално време. Може да ви звучи леко абсурдно, обаче да знаете, две-три-четири години това ще се случи. Живи и здрави ще говорим пак в това студио, да го има "Видимо и невидимо" още много години, но факт е, че комуникацията в реално време и с визия ще бъде абсолютно доминираща в нашия не чак токова далечен живот в бъдеще.

Водеща: Технологиите определено напредват и на мен не ми е изобщо трудно да си представя такива смарт очила, но може би по-скоро в народопсихологията ни се крие нещо, което още не ни позволява да приемем тези технологии, които в момента се работи по тях. Но може би някакво друго събитие ще ни накара отново да излезем от зоната си на комфорт и да прегърнем такава идея. Очевидно социалните медии са добре позиционирани от тази гледна точка да предадат съдържанието от мен на хората, които ме следват, заради личния подход. Заради това, че те получават информацията персонално и с много чувства, които са наситени в нея. За младите това е възможност да се позиционират много по-бързо, на много по-млада възраст. Тепърва ни предстои да разберем повече по темата. Благодаря Ви, че бяхте наш гост!

Максим Бехар: И аз Ви благодаря и надявам се не толкова хора между 20 и 30 години, ваши зрители между 20 и 30 години да са ни слушали и гледали с интерес, а по-скоро всички тези, които искат да се научат да взимат бързи решения, това е ключа към всяко развитие. Не знам дали успех или неуспех, бързи решения.

Водеща: Да, харесах Вашия подход, че всъщност младите са тези, които мислят по модерен начин.

Максим Бехар: Да, само че няма никакво отношение към възрастта.

Водеща: Да, а по начина на мислене. Благодаря Ви!

Максим Бехар: Успех Ви желая.

Водеща: Благодаря Ви.

Изглежда тепърва ще ставаме свидетели на истинската PR революция. Не знаем какво ще ни донесе тя следващите дни, но знаем посоката, в която е тръгнала. Знаем, че е по-важно да контактуваме едни с други, а платформите са начин, по който да срещнем близките си, хората, на които вярваме и хората, които ни вдъхновяват и чрез тях да изпитаме тези усещания, които могат да ни дадат само те, благодарение на знанията и талантите, които имат. Благодаря Ви, че ни гледахте. Очаквайте следващата седмица да си говорим за виртуалната реалност и какви възможности открива тя, защото ако се позиционираш в онлайн пространството днес е все по-трудно заради глобализацията, то в света на технологиите става все по-лесно да достъпиш информацията, от която имаш нужда и по този начин да станеш все по-важен кадър в обществото, а защо не и на пазара на труда. Благодаря Ви, че бяхте с нас! Следете ни и в социалните мрежи.

Гледайте видеото тук.