(Без)Ценни уроци от Максим Бехар: История с принц Филип

Максим Бехар разказа за срещата си с принц Филип, който и след смъртта си бива почитан за дълбокия си принос към близо 1000 благотворителни организации в Шотландия, Обединеното кралство и света. Това е история с безценни спомени, които остават за дълго в живота на Бехар и сега споделя в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“ за списание BGLOBAL.
 
Филип, който обичаше България без да дойде никога тук...
Съпругът на кралица Елизабет беше уникален филантроп, колекционер, рядко добър монарх и много, много четящ човек

Мейлите, които получавам от моя страхотен британски приятел Алън Огдън и до ден днешен, вече над 25 години, обикновено са само от едно изречение с не повече от 10 думи и подписано лаконично с една буква – А.

Онзи мейл обаче наистина ми трябваше доста време, за да го разшифровам. „Макс, HRM PP иска да му помогнем за GF, можем ли? - А“.

Пълна загадка.

Беше някъде около полунощ и като знам, че имам два часа в аванс пред лондонското време въобще не се колебах да звънна и търпеливо да изслушам среднощната разшифровка на посланието.

И така – HRM се оказа Принц Филип (His Royal Majesty Prince Phillip), накратко казано, мъжът на кралица Елизабет, която управляваше Фондацията на Гренадирите (Grenadiers Fund). Или с най-популярната му титла – Херцогът на Единбург.

Алън, достолепен и горд англичанин, но и бивш вицепрезидент на швейцарската банка UBS ми е приятел от векове и едно от нещата, с които упорите се занимава е всякаква благотворителност, която може да помогне на  островната му родина. Точно както и Херцогът на Единбург, който беше решил да активира във Фондацията на Гренадирите, създадена още през 1913 година, една кампания за подпомагане на британските военни, пострадали в различни операции по света, като – най-прясната тогава беше тази в размира на Афганистан.

Да си призная – не ми беше твърде ясна цялата кампания и целите й, но никога досега не съм отказвал подкрепа за каквото и да е, с което Алън се занимава и така създадохме първия официален и много професионален уеб сайт на Фондацията, чрез която още по-горди британци и техните почитатели правеха дарения за пострадалите войници и семействата им.

Не беше минал и месец, вече дори бях забравил този пореден проект, когато асистентката в офиса ми каза, че Принц Филип от Лондон иска да говори с мен... Само няколко дни преди това ми беше изпратил дълго благодарствено писмо с негова снимка и автограф, което все още стои близко до рецепцията в офиса и почти бях сигурен, че всеки, който го е видял си прави майтап...

Взех разговора и за да изненадам, който и да беше отсреща, казах бодро, „Калиспера филе“ (от гръцки – Добър ден, приятел). Отсреща имаше около 30 секунди мълчание и след това дълбок баритон, който можеше да бъде само и единствено или на принц или на крал, ми отговори нещо на гръцки, от което не разбрах и дума. След, което продължи на английски:
- Не знаех, че сте грък, казаха ми, че сте българин и исках само да ви благодаря сърдечно и да ви кажа, че много обичам България дори само от това, което съм чувал за нея от моя братовчед цар Симеон, но и от българите, които съм срещал в моя живот... И за съжаление никога не съм бил там. Та... затова ви звъннах. Благодаря ви за помощта. А, и да не забравя, ако сте свободен следващия петък, правя една вечеря в Лондон и много искам да ви поканя да се присъедините към нас...

Естествено  замръзнах.

Смотолевих колко се радвам, че сме помогнали и как съм искал да го поздравя на родния му език (той  е роден в Гърция)... и естествено, че съм свободен следващия петък и много ще се радвам да се запознаем. Поговорихме още около петнайсетина минути, разпитваше ме за бизнеса ми, за връзките с Кралството, за причините, поради които им помагам безвъзмездно. Сайтът им беше помогнал да съберат безпрецедентно много дарения и той говореше много въодушевено как новите технологии помагат на хората.
-    Тук, в Бъкингам имам много противници на тези „нови чудеса“ (така ги нарече), но с кралицата и с Чарлз сме повече убедени, че трябва да вървим в тази посока... Ще се радвам да работим заедно.

Само седмици по-късно всъщност Кралица Елизабет си направи и профил в Туитър и започна да публикува редовни съобщения...

Очаквах поканата по имейл и когато я получих след час-два прочетох че „Херцогът на Единбург има удоволствието да покани...“ В главата ми светна лампичка... О, боже - веднага влязох в Гугъл и прочетох, че той е и почетен президент на университета в Единбург... там където точно тогава учеше и дъщеря ми Ралица. И така... следващият петък двамата с нея седяхме на страхотно подредена маса на вечеря само за хората, които помагат на Фондацията и естествено – бяхме единствените чужденци.

Говорихме си на масата за България, за англичаните, които тогава купуваха имоти в Банско и по морето, както се казва „по пет за лев“, за нашите сънародници, които работят на островите и как добре се представят, когато чух зад себе си познатия ми от телефонния разговор глас...
- А, ето го и нашият български приятел, който толкова много ни помага.

Скочих на секундата и започнахме сърдечен разговор, който всъщност си беше продължение от предишния. Принц Филип искрено се зарадва, че в „неговия“ университет има и български студенти и изведнъж прекъсна разговора, като попита Ралица.
- Можете ли да ми кажете  кои книги четете сега, поне две три да ми изброите... Уроците в университета са много важни, нямам съмнение, но запомнете, че най-важните ви уроци са тези, които ще прочетете от книгите...

И после се обърна към мен усмихнат и добави.
- Ама това се отнася и за вас, драги ми господине… както ви казах вече, дано един ден успея да видя България, синът ми Чарлз ми разказваше за нея, но съм изчел толкова много хубави книги за страната ви, че “дистанционно” съм влюбен в нея.

И към всички тези уникални определения за принц Филип, които се изписаха за него през миналата година, когато той напусна нашия свят само два месеца преди да завърши 100 години, без съмнение многократно споменаваха – най-четящият човек, когото познавахме...

Тест към снимката: Максим Бехар и Принц Филип, Бъкингамски дворец, 2011 година